Рискът от продължителна петролна криза, високите цени на горивата и

Рискът от продължителна петролна рецесия, високите цени на горивата и възходящият бюджетен недостиг слагат българската стопанска система пред съществени тествания. Продължаващото напрежение към Ормузкия пролив може да задържи цените на петрола високи още месеци наред, а резултатът към този момент се усеща както при горивата, по този начин и при инфлацията. Какви са проблемите с конкуренцията на пазара на горива, положението на бюджета и нужните ограничения, които страната би трябвало да предприеме… Пред ФАКТИ приказва Георги Ангелов, старши икономист в институт " Отворено общество ".

- Г-н Ангелов, предупреждавате, че рецесията към Ормузкия пролив може да държи цените на петрола високи с месеци. Колко сериозен риск е това за българската стопанска система и джоба на хората?
- Колкото повече продължи затварянето на Ормузкия пролив, толкоз по-лоши сюжети ще се осъществят. Редица анализатори показват, че към момента не усещаме цялостния резултат от петролния потрес, тъй като петролният пазар имаше огромни запаси от нефт и горива, насъбрани през последните 1-2 години. Тези запаси се чака да стигнат сериозно равнище до лятото и тогава рискът е цените на петрола да стигнат астрономически равнища. Да не забравяме, че при първия петролен потрес през 1973 година цените на петрола скачат с 300%. Още по-лош сюжет е, в случай че Съединени американски щати забрани износа на нефт – когато се чуха такива клюки преди месец и половина, незабавно се усети повишаване на петрола в Азия и Европа.
Разбира се, има и добър сюжет – отваряне на протока и обновяване на петролните доставки. Но даже в положителния сюжет ще отнеме сред 3 и 6 месеца да се доближи до нормализация. Позитивното от последните дни е ерозията на петролния картел ОПЕК след напускането на Обединените арабски емирства. Емирствата имат повече нефт от Съединени американски щати и Русия, само че ОПЕК не им разрешава да усилят производството – след излизането от ОПЕК емирствата ще усилят добива на нефт и евентуално ще се стигне до ценова война със Саудитска Арабия. В подобен сюжет обстановката ще се възстановява по-бързо. Обаче, всичко това ще се случи единствено след отваряне на протока Ормуз.

- В България постоянно има чувство, че горивата нарастват незабавно, само че поевтиняват доста постепенно. Има ли действителен проблем с конкуренцията и ценообразуването на пазара на горива?
- Очевидно има проблем, даже Комисията за защита на конкуренцията наложи рекордни санкции от над 130 милиона евро на рафинерията през последните няколко години. Обосновката на Комисия за защита на конкуренцията е тъкмо за корист с господстващо състояние и за възпрепятстване на достъпа на съперници до данъчни хранилища за горива. Но санкциите не вземат решение структурния проблем – съгласно данни от Министерството на финансите имаме на практика монопол при данъчните хранилища, тъй като „ Лукойл “ е притежател на над 90% от складовете за бензин и над 80% за дизел. Сега вървят договаряния за продажбата на активите на „ Лукойл “ отвън Русия – в тази процедура Комисия за защита на конкуренцията и българската страна би трябвало да слагат условие новият притежател да се раздели с най-малко половината от данъчните хранилища, с цел да се отстрани монополът. Докато това не се случи, ще имаме проблеми с пазара на горива, даже в естествени времена.

- Казвате, че у нас влиза относително на ниска цена нефт, само че това не се усеща задоволително на колонките. Трябва ли страната да се намеси по-активно и по какъв начин?
- В нашия район има много предложение на нефт. Казахстан изнася съвсем напълно петрола си през Черно море, Азербайджан изнася главно през Турция - средиземноморското пристанище Джейхан. Сега поради затварянето на Ормузкия пролив Ирак също пусна петролопровода до Джейхан, тъй че към този момент и иракски нефт е разполагаем в района. Иракчаните много интензивно ремонтират остарели петролопроводи, с цел да усилят износа през Джейхан. Саудитска Арабия също не може да изнася през Ормуз и пусна петролопровод до Червено море, което също е покрай нашия район (през Суецкия канал). Така че, парадоксално, само че има повече източници на нефт тъкмо в нашия район, надлежно и на по-добри цени, тъй като ги няма огромните транспортни разноски, каквито да вземем за пример фрапантно подвигат цената на петрола в Азия.
За мен страната би трябвало наложително да осветли ценообразуването по цялата верига на горива – започвайки от рафинерията. Ако има по-високи от естествените облаги, могат да се вземат ограничения – дали през данъчно облагане, както в предходната енергийна рецесия, или регулативно, това е въпрос на техника. Другият отворен въпрос е възбраната за експорт на самолетно гориво. В момента самолетното гориво се продава на астрономически цени в Европа и износът може да е доста печеливш за рафинерията – може да се освободи износът на самолетно гориво под изискване, че с тези облаги се понижат цените на бензина в страната.

- Възможно ли е нов скок на цените на петрола да докара до нова инфлационна вълна – освен при горивата, само че и при храните, превоза и услугите?
- Ние вълната към този момент я виждаме и за жалост петролът не е единственият проблем. Вътрешната среда също подхранва инфлацията. Бюджетният недостиг е със 75% по-висок от същия интервал на предходната година, което налива от ден на ден пари на пазара. Банковият заем за семействата също пораства с високи темпове, над 24% на годишна база – това също се излива в ползване. Тези процеси наливат масло в огъня и ускоряват инфлационния напън. Задлъжняването и на страната, и на семействата основава напрежение, което неизбежно избива някъде – дали в цените на парцелите, дали в цените на услугите или храните, неизбежно е. Наливането на пари все някъде ще избие под формата на инфлация. Затова е доста значимо този развой да се ограничи по-скоро.

- Според вас бюджетът на страната квалифициран ли е за по-продължителна енергийна и ценова рецесия, или рисковете за недостига порастват?
- Не, бюджетът не е квалифициран – изобщо страната няма бюджет и към този момент пети месец е с удължителен бюджет. Понеже никой не знае по кое време ще свърши петролната рецесия е значимо новият бюджет да планува задоволителни буфери механизми, с цел да може да реагира на динамичната обстановка.

- Наскоро предупредихте, че бюджетният недостиг пораства с високи темпове. Къде е най-големият проблем – прекомерните разноски, неналичието на промени или слабият надзор върху харченето?
- Трудно е да се каже към момента, тъй като постоянно при идване на ново държавно управление се оказва, че има неизплатени фактури или подписани контракти, които би трябвало да се заплащат. Най-очевидният проблем е неналичието на заплащания от проекта за възобновяване – в случай че не се задвижат промените, можем да изгубим милиарди, което ще отвори голяма дупка в бюджета. Други проблеми, които съществуваха последните години при слаби и нестабилни държавни управления, беше неналичието на промени и безотговорно харчене. Новото държавно управление няма подобен проблем – то има болшинство, тъй че може умерено да одобри по-разумен бюджет и да стартира промени.

- Ако цените на петрола останат високи до края на годината, какви ограничения би трябвало да предприеме страната – обезщетения за хората, по-ниски акцизи или по-строга бюджетна дисциплинираност?
- Една неточност беше направена в енергийната рецесия от преди 4-5 години, когато се раздаваха обезщетения на калпак – и на потърпевши от рецесията, и на спечелили от рецесията. Това беше извънредно скъпо и неефективно. Твърдеше се, че като се раздават обезщетения на бизнеса той няма да вдигне цените, само че се получи тъкмо противоположното – хем се получиха обезщетения, хем и цените се подвигнаха.
Правилният метод е да се работи целеустремено – да се подкрепят тези, които са тежко наранени. Например, браншове, които имат огромни облаги или хора с високи приходи, няма потребност да получават подкрепяне. За да се види кой е потърпевш би трябвало да се стъпи на действителни данни, а не на заявки и митинги пред медиите – Национална агенция за приходите може да събере такива данни и на база на тях да се реши кой тъкмо печели от рецесията, кой не я усеща и кой в действителност е тежко обиден.

- Виждате ли риск България да влезе в обстановка, в която по едно и също време да има високи цени, слаб напредък и напрежение към бюджета – т.е. сюжет, непосредствен до стагфлация?
- При петролен потрес стагфлацията е доста значителен риск, изключително за страните вносители на нефт. Неслучайно самата дума стагфлация става известна по време на първите петролни шокове през 70-те години на ХХ век, тъй като тъкмо тогава се следи дълъг интервал на висока инфлация и слаб напредък. Положителното в сегашната рецесия – за разлика от 2022 година – е, че цените на тока на европейските тържища не са се повишили изключително, даже спадат с идването на пролетта. С рационални ограничения това състояние може да се резервира, което ще помогне на промишлеността и семействата да минат по-лесно този път през рецесията. Но провокации ще има, изключително зимата.

- Чухме поръчка от Гълъб Донев от „ Прогресивна България “, че ще се тегли заем. Неизбежно ли е това?
- Нищо не е неизбежно, само че по-важният въпрос е какъв брой? Предишното държавно управление предложи над 10 милиарда евро нов дълг за 2026 година и за наслада митингите не разрешиха този бюджет да се одобри с равнища на задлъжняване. Би било неточност новото държавно управление да залага такова голямо задлъжняване, това ще ни вкара в огромни проблеми. Напротив, би трябвало доста да ореже новите задължения – най-малко на половина още през тази година и още повече следващата година. Това би било значима крачка към стабилизация на финансите.