Рискът от евтини стоки с неясен произход на пазара расте.

Рискът от евтини артикули с неразбираем генезис на пазара пораства. От облекла и играчки до храни сме залети от артикули, които могат да ни навредят по разнообразни способи. Европа постанова ограничения, които огромните компании за евтини артикули се пробват да заобикалят през малките врати в законите. Тази и още тематики разяснява Богомил Николов, изп. шеф на Българската национална асоциация " Активни консуматори " в предаването “Светът е бизнес ” с водещ Ивайло Лаков по Блумбърг тв.

Китайските уеб сайтове Temu и Shein набират от ден на ден известност в Европа и у нас. Онлайн магазините оферират всевъзможен тип артикули на доста ниски цени, което подбива пазара, като го залива със артикули със подозрителен генезис и качество.

Много от съставките, употребявани за производството на тези артикули (особено дрехите), не дават отговор на ограниченията и регламентите за сигурност, като могат да са даже нездравословни за здравето. Националната асоциация " Активни консуматори " следи обстановката от дълго време.

" Европа и Европейски Съюз са местата с най-високи стандарти за стоките. Най-явни образци са детските играчки, електроуредите и други. ”

Производителите от Китай, които желаят да изнасят в Европа, би трябвало да се преценяват с условията, които имаме тук. Повечето такива “марки ” имат хъбове и хранилища из континента, които способстват за по-бързата доставка. Стоките, които идват непосредствено от Китай, минават като дребни колета под 35 евро, тъй като те не подлежат на мита.

“Коварството на съставките, които се употребяват за изработката на тези артикули, са мудни убийци. Те няма да ви съборят незабавно, само че след време може да са пагубни ”, разяснява гостът.

Внесено е предложение за налагане на мита върху този вид колета, с цел да се избегне всеобщия импорт на евтини артикули.

Богомил Николов споделя по какъв начин в асоциацията се работи върху разнообразни планове, които да оказват помощ на потребителите. Той разяснява още, че постоянно ще има органи на властта, които и да могат да се оправят с този всеобщ проблем, няма да го създадат.

Един от проблемите, които ни преследват от години, е изработката на сирене по неправилния метод. Много имитиращи артикули се наименоват като същински, което дава подправена информация на потребителите и заплашва тяхното здраве.

“Пазарът постоянно може да се намества и да се саморегулира ”, уверен е Николов.

Исканията на асоциацията са свързани с това да се дава изясненост на потребителите за това какво си купуват и по какъв начин е направено то. Николов разяснява, че тяхното предпочитание е клиентите и купувачите да не бъдат лъгани и мамени в името на това да си купят стока, която ще им навреди.

Друг голям проблем при средностатистическия консуматор е бързият заем. Тези компании не престават да мамят консуматори със скрити клаузи и “малък шрифт ”, с които съумяват да наложат непостижими лихвени проценти.

Тези компании имат безчет технологии за реализиране на задачите им, без да пазят потребителите си.

Друга известна тематика от миналата седмица е обвързвана с децата, които се натровиха от бисквити със неразрешени субстанции в състава. Николов разяснява, че е доста елементарно да се вкара комплицирано название в етикета на един хранителен артикул, който да е с неразбираем генезис, само че заради неналичието на познания в региона, хората въпреки всичко да се подлъжат.

Той е безапелационен, че би трябвало да има добър ред за продажбатра на тези субстанции и храни.

Какво е бъдещето на евтините артикули и ще продължат ли да заливат пазара? Как да се оправим с лъжливите търговци? Как можем да се пазиме от възможни провали от този тип артикули?