Рискът от екстремни валежи и наводнения ще остане и занапред.

Рискът от рискови превалявания и наводнения ще остане и отсега нататък.

За това предизвести проф. Емил Гачев от Института за проучване на климата, атмосферата и водите към Българската академия на науките (БАН). Той е част от авторския екип на платформата „ Климатека “, която провежда през днешния ден онлайн събитие на тематика “Бурите на утрешния ден: Каква е връзката на наводненията с климатичните промени? ”.

По думите на проф. Гачев наклонността е по-интензивните превалявания, които могат да причинят наводнения, да стартират в края на август и началото на септември, като продължат до ноември. Наводнение е повишение на водното равнище високо над естествените стойности, което води до заливане на територии, които нормално не са под вода, сподели той. 

Районът на Южното Черноморие е рисков във връзка с наводнения с интензивни превалявания по това време на годината, съобщи специалистът, припомняйки за бедствието в Царево преди година, на което персонално е станал очевидец. Тогава сумарно преваляванията са били към 250-300 л/кв. м., сподели Гачев. Той добави, че над 10 часа са траяли преваляванията. Едно от обясненията за появяването на интензивни превалявания е това, че през последните години морската вода на Средиземно море се задържа анормално топла, до момента в който температурата на земята стартира да се охлажда, изясни експертът. Голямото изпарение зарежда въздуха с извънредно огромна влага, означи специалистът. Недобре почистените дерета и обезлесяването в горната част на водосборите са също измежду аргументите, които загатна той. Материалните вреди, разрушенията в инфраструктурата и човешките жертви са следствията от такива естествени бедствия, изясни още Гачев.

За наводненията можем да кажем, че те са присъщи, само че не закономерни, разяснява експертът. На обещано място има избран късмет да се случи наводняване и може да се предвижда какво ще се случи, само че не може да предвиждаме в дълготраен проект по кое време ще стане, добави той. За разлика от земетресенията обаче, при наводненията има по-голяма причинност и регулярност, което постанова да се мисли по въпроса за предварителна защита, акцентира Гачев. Най-разпространеното злополучие в международен проект, обвързвано с вреди и жертви, е наводнението. В някои години са над 90% от всички бедствия, сподели той. Редовни тренировки за реакция при изключителни обстановки и по-засилена информация са целесъобразните ограничения за понижаване на следствията от наводненията, смята Гачев, представен от Българска телеграфна агенция. Той добави и системата за ранно предизвестия с уведомяване за наводняване или риск от такова.  

България попада в един от регионите със засилени трендове към стопляне и увеличение на честотата на рисковите метеорологични феномени, сподели още Гачев. За нашата страна наводненията може да не са доста на брой през последните години, само че стават по-екстремни, предизвести той. По данни на „ Климатека “ в интервала  2010-2020 година в България са регистрирани 3533 наводнения, поставяйки ги на второ място по брой измежду естествените бедствия след пожарите. Наводненията са комплицирани феномени, които зависят от голям брой фактори.

Тази година имаше доста наводнения в света, заключи доктор Валентин Симеонов от Федералния институт за технологии в Лозана, Швейцария, който също е създател в „ Климатека “. Той загатна и наводнението в Дубай, породено от поройни дъждове. Това демонстрира, че към този момент няма предпазени от наводнения територии, добави той. По думите му би трябвало да е ясно, че климатичните промени способстват за появяването на рискови феномени. Горещите талази, сухи интервали и пожари са част от проявленията на промените в климата. Експертът предизвести, че световната температура продължава да пораства. Особено източната част на Черно море е най-топла, уточни той. Средиземно море е извънредно топло, добави също Симеонов. Това води до рисково изпарение и смяна в един от главните цикли на земята – водния, посочи той.  Променя се кръговратът освен на водата, само че и на въздуха в атмосферата, което води до повече рискови феномени, разяснява също Симеонов.

По време на събитието специалистите обърнаха внимание на ролята на горите да задържат вода, с което спомагат за това да не се случат наводнения.