Ришард Капушчински и неговият магически журнализъм Наричат трудовете на Ришард

Ришард Капушчински и неговият " вълшебен журнализъм "

Наричат трудовете на Ришард Капушчински „ вълшебен журнализъм “ по прилика с „ магическия натурализъм “ на Маркес. В Полша е „ публицист на столетието “, а по света - публицист от международна големина.

Капушчински нормално смесва публицистика с литература, с изключение на по време на работата си като сътрудник на полската осведомителна организация ПАП. Там той се придържа прецизно към професионалния стандарт.

В книгите си обаче, макар че са представяни за документални, си разрешава повече независимост. Използва алегории, метафори, съпоставения и други похвати, считани за чисто литературни. Дори споделя за места и събития като свидетел, въпреки да не е бил там в съответния миг. А най-голямото „ закононарушение “ е, че си „ измисля “ обстоятелства.

Примерите са доста. Един от тях е фамозната му книга „ Императорът “, която разказва рухването на етиопския сатрап Хайле Селасие. Тя е в действителност остра ирония на комунистическия режим в Полша. В книгата Капушчински разказва Тираволо, квартал на Адис Абеба, където руските генерали, които крепят режима, живеят в къщи с басейни и градини, на фона на етиопската бедност.

Такъв квартал в действителност съществува, само че единственият басейн там е общински, а градини никой не е сънувал поради неналичието на вода. Някои се нервират от сходни волности, само че в действителност истината тук е от различен порядък – където стъпят ботушите на руснаците, те се държат като огромен бял стопанин по отношение на локалните плебеи. В Полша, в България, в цяла Източна Европа беше по този начин, за какво в Африка да е било другояче?

Друга фамозна история на Капушчински е за Уганда и кървавия деспот Иди Амин. В книгата написа, че рибите в езерото Виктория внезапно нарастват неимоверно, тъй като се хранят с тела на убитите от Иди Амин.

„ Това е цветна и смразяваща метафора – споделя журналистът Артур Домославски. " Но истината е, че рибите порастват, тъй като тъкмо тогава по Нил в езерото навлиза доста по-дребна риба “. Макар това да е истината, във версията на Капушчински няма потребност даже от точни числа за жертвите на диктатора. Цифрите са стерилни и не провокират неспокойствие, а метафората споделя всичко.

Капушчински по този начин и не получава Нобел за литература, за какъвто е номиниран няколко пъти. Но тази липса не обезценява въздействието му като създател. След гибелта му през 2007 „ Гардиън “ го назовава „ популярен повествовател на истории “, а „ Дейли Телеграф “ - „ най-известният полски задграничен сътрудник и очевидец на огромна част от бурното раждане на Третия свят “. „ Париж ревю “ го величае като „ един от нашите – на целия свят – велики писатели “, а „ Ню-Йорк таймс “ написа, че „ работата му е оцветена с вълшебен натурализъм “.

Ришард Капушчински е роден през 1932 година в Пинск, през днешния ден в Беларус. Семейството е доста оскъдно и той споделя, че поради това в Африка се усеща като вкъщи си. Завършва гимназия във Варшава, занимава се с бокс и футбол, написа лирика и репортажи за вестник „ Младежко знаме “.

През 50-те учи във Варшавския университет, по-късно работи във вестник и се дами за Алисия Миелчарек. Те имат щерка и остават дружно цялостен живот, макар че той има доста афери по време на пътуванията си. През 1953 Капушчински става член на комунистическата партия, само че вътрешната му разлъка с комунистите идва рано. Според Адам Михник това става още през 1956, когато полски военни и полицаи потушават всеобщи демонстрации и стачки в Познан. По това време руснаците пречупват Унгарската гражданска война.

През 1955 Капушчински написа за тежките условия при градежа на краковския квартал Нова Хута. Вместо да го пратят в лагер за това, стъписаните управляващи го награждават с медал и го пращат сътрудник чак в Индия. Така стартират пътешествията на Капушчински, от които се раждат някои от най-хубавите му произведения.

Той отразява 27 преврата и революции, „ дава отговор “ за 50 страни, главно в Африка, Азия и Латинка Америка, изкарва тежка малария, задържан е неведнъж, от време на време е на косъм от гибелта. Освен полски, владее британски, съветски, испански, френски и португалски. Чете доста литература преди да замине, обществен е и незабавно намира другари, има усет за събитията и постоянно се оказва на най-важното място. Полски посланик написа, че „ щом дойде някъде, Капушчински за 3-4 дни научава повече, в сравнение с ние за години “.

Освен „ Императорът “, измежду най-известните му книги са „ Шах-ин-шахът “ за рухването на режима на Реза Пахлави в Иран; „ Футболната война “ - за спора сред Хондурас и Салвадор поради два футболни мача; „ Империята “ – за разпада на Съюз на съветските социалистически републики.

Някои настояват, че Капушчински е сътрудник на руските секрети служби, по тази причина може да скита по света и да написа. Това е малко евентуално, като се има поради същинското му отношение към комунизма в Полша и руската система въобще. Още през 1978 един от най-големите полски режисьори Анджей Вайда основава воин, въодушевен от Капушчински, във кино лентата си „ Без анестезия “. Вътрешната опозиция на героя против режима го убива.

Капушчински работи съвсем до края на живота си през 2007. Издава нови репортажни текстове, два албума с фотографии, две поетични книги. " Затварям очи, тъмнината ме обгръща, самотата и страхът ме гълтам. Защо по този начин високо те издигнах,че не мога към този момент да те видя? ", написа той в загадъчното си стихотворение „ Вместо молитва “.

* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.