Римският театър на Сердика ще бъде лятна сцена. Такава е

Римският спектакъл на Сердика ще бъде лятна сцена. Такава е позицията на министъра на културата и на целия ни екип, заяви пред Българска телеграфна агенция зам.-министърът на културата доцент Тодор Чобанов.

Той означи, че има идейна разработка, направена от Университета по строителство и геодезия (УАСГ), която планува амфитеатърът да бъде лятна сцена като тази в Пловдив, която ще се употребява за модерни театрални формати. „ В взаимозависимост от това какви парцели ще успеем да използваме, тя може би ще побира нещо от порядъка на 200-300-500 фенове. Много зависи по какъв начин ще разположим пейките... Те ще стъпят върху античните зидове “, сподели доцент Чобанов. 

Той дефинира като " злонамерена нечиста сделка " това, че върху Римския спектакъл на Сердика ще се строи. „ Това е плод или на нечие въображение и фикция, или си е една операция на публичното мнение. Тъкмо в противен случай - след доста години безуспешни опити най-сетне се откри формула, по която Българският енергиен холдинг (БЕХ), преди този момент Националната електрическа компания (НЕК), се отхвърлят от желанието си отпреди четвърт век да строят на това място офис постройка. Защото фактически преди четвърт век от сдружението, тогава НЕК, са имали предпочитание, което е разбираемо - да си построят в идеалния център офис, това е близо до Министерството на енергетиката. И този терен за тази цел са го получили. Въпросът е, че незабавно излиза наяве, че в тази зона има доста богата централизация на археологически структури “, изясни зам.-министърът.

Доц. Чобанов уточни, че от половин век има акт за изключителна държавна благосъстоятелност според Конституцията на Република България, преди този момент целият център е бил археологически резерват.

На равнище нула сте в имота - бил ваш, бил държавен или общински, на минус едно сте в акта за изключителна държавна благосъстоятелност. Т.е. когато БЕХ, преди този момент НЕК, стартират да строят, те осъзнават, че има археологическа старост и всъщност реално тяхното капиталово желание е блокирано, изясни той. Това, което се назовава отпаднала нужда, на езика на този съответен случай, значи, че те се отхвърлят от концепцията да употребяват терена, с цел да си строят офис, а не, че ще бъде продаван, не, че той ще бъде застрояван. Всъщност, това е волеизява на сдружението - отхвърля се от остарялото си желание отпреди четвърт век, добави зам.-министърът на културата.

„ За нас това е добре пристигнало, тъй като действително в цялата зона сме в съсобственост. Министерството на културата (МК), от името на страната, с акт за изключителна държавна благосъстоятелност, е съсобственик там, където има археология. В този случай ние сме в съсобственост със съответните притежатели - както по повод „ Гьоте институт “, по този начин и във връзка с хотела, а и на всички места другаде, където има археология “, прецизира доцент Тодор Чобанов.

Той посочи, че преди повече от месец министърът на културата посредством министър-председателя - първо с вербален вид консултация, а след това с публично писмо, е изискал МК да получи парцела на БЕХ. „ И сме получили увещание от министъра на енергетиката, че ще ни го трансферират. Процедурата се развива - изпращаме документи, това е безспорен триумф, защото ще можем, обединявайки го с един различен парцел на МК и може би, отчуждавайки един дребен частен парцел, ние окрупнявайки тези три терена, ще получим една много огромна зона за експониране на античния амфитеатър “, сподели зам.-министърът.  

Доц. Чобанов посочи, че сега отговорността за поддръжката на този амфитеатър е на притежателя на съответния парцел. В случая досега това е БЕХ и оттова са полагали някакви грижи, включително са правили някакво градивно подсилване. Ние и в този момент " действаме " кореспонденция за в допълнение градивно подсилване. Така че археологията по закон я стопанисва този, в чийто парцел тя се появява. В случая това е БЕХ. Общината с решение от 2018 година стопанисва комплекса на Ларгото с археологията там, изясни зам.-министърът на културата.

Той посочи, че Софийският амфитеатър, т.е. амфитеатърът на Древна Сердика, е една от към 80 сходни структури на територията на цялата Римска империя. По думите му той обаче има някои особености, които фактически го вършат по-различен и неповторим.

„ На първо място, по недотам изяснени съображения във времето на император Диоклициан, т.е. приказваме за края на III век, в действителност остарелият спектакъл, който е от началото на трети век, е демонтиран и преустроен на амфитеатър, което може би се дължи на желанието за подсилване на властта тук, в града, който е бил провинциална столица, в следствие столица на група провинции. Така че може би Диоклициановата инвестиция е целяла да укрепи императорския престиж. Старият спектакъл е демонтиран и е построен този амфитеатър “, сподели доцент Чобанов.

Той отбелязва, че е илюзия, че амфитеатърът е добре непокътнат. Още в интервала V-VI век градските управляващи са започнали и поетапно са демонтирали забележителна част от античната конструкция. Някои жители сантиментално си показват някои мостри по света, които са доста добре непокътнати, сподели Чобанов.

„ Тук не е подобен казусът. Намирайки се в нараснала военна заплаха, властта е употребила остарялата конструкция като каменоломна и си е сваляла блокове. Липсват доста от пейките, за разлика от Пловдив, да вземем за пример, където природата е съумяла да затвори сносно непокътнатите структури. Тук са извадени доста от истинските каменни структури. И властта е строила най-вероятно - по този начин допуска сътрудника проф. Венцислав Динчев и аз съм писал по този начин в мои публикации. Властта е строила укрепления и други структури. Това, което е непокътнато, са основно основите. Т.е. това са едни основи, които са крепели пейките, тук-таме има и от пейките останали, просто е било безредно свалянето на тези каменни блокове “, сподели доцент Тодор Чобанов.

Зам.-министърът на културата посочи, че няма вреди по амфитеатъра. Структурата е почти във типа, в който е открита. Тя е консервирана теренно с такива материали, които разрешават известно време да престои, тъй че нищо по-различно нямаме от това, което е намерено при изкопните работи. Там теренът е обраснал, само че това не е растителност, която е нанесла някакви вреди на подземните структури. Тук растителността още няма подобен темперамент, който би ни тормозил, сподели той.

„ Това, което ни тормози е, че няма обстоен организационен план (ПУП) за зоната, откакто съдът анулира предходния опит. Общината, в случай че в действителност е доброжелателна, час по-скоро да действа нов Подробен устройствен план с тези парцели. Навсякъде би трябвало да написа „ за експониране на древен амфитеатър “. Защото другояче учредителните процедури ще бъдат много по-трудни и комплицирани. По думите му Общината може да пусне незабавно Подробен устройствен план, няма никаква спънка да го пуснат, респективно какъв брой време ще изкара в съда - това никой не може да каже. " Имали сме случаи по 10 години. Това е въпрос на случваемост. Но в парцела, който ще ни даде БЕХ, и в парцела на Министерството на културата ще стартираме още следващата година действия - консервация, реституция, експониране. И колкото ни разрешават опциите, разполагане на бъдещата система от седалки. Но отново споделям - идеалният сюжет е да има Подробен устройствен план, с цел да окрупним всички парцели, които са незастроени, с цел да можем фактически да получим един повсеместен комплекс “, показва още доцент Чобанов.

„ Още от началото на мандата с екипа ми в Министерство на културата активно работим за това Римският амфитеатър в София да бъде избавен, развъртян и трансфорат в жива част от културния живот на столицата “, написа в формалния си профил във Facebook министърът на културата Мариан Бачев.

Той отбелязва, че от над 20 години не са предприемани действителни дейности за бъдещето на този неповторим обект. „ Затова към този момент повече от месец и половина водим диалози с Министерство на енергетиката, персонално с министър Жечо Станков и с управлението на Българския енергиен холдинг (БЕХ), с цел да бъде трансферирана собствеността на терена към Министерството на културата “, посочи той.

Бачев уточни, че Министерството на културата има съответни решения за археологическия резерват „ Сердика–Средец “. По думите му територията, която до момента беше планувана за административна постройка на Национална електрическа компания (НЕК), е неразривна част от археологическия резерват „ Сердика-Средец “ и носи изключителна историческа и културна стойност.

„ Плановете ни включват и потребление на прилежащ парцел – посредством отчуждаване или подмяна, с цел да създадем театрално пространство, въодушевено от европейските образци: лятна сцена, построена върху римските редове, където древността и актуалното изкуство ще се срещат в едно живо културно прекарване. Историята не е място за давност или за застрояване. Римският амфитеатър е част от културната вътрешност на София. Аз и екипът ми няма да позволим да бъде нищо по-малко “, отбелязва министърът на културата.

Наистина се подхващат ограничения за този амфитеатър, тъй като аз желая да припомня, че той е открит през 2004 година, т.е. към този момент над 20 години той стои в забвение, сподели пред публицисти Бойко Димитров от ПП-ДБ и зам.-председател на Столичния общински съвет.

„ През това време са минали доста държавни управления, дълго време в Столична община управляваше ГЕРБ и е реалност, че за тези 20 години нищо не е направено. В последна сметка стигна до кулминационната точка тази пролет той да влезе в листата с терени с отпаднала нужда, заради което доста незабавно се задействахме и на последната сесия на Общинския съвет внесохме отчет. В него това е един парцелите, които да желаяме от страната, да бъдат непокътнати, а да не бъдат продадени. След това се стигна до спешния пиар, който и през днешния ден ескалира и започнаха да изясняват по какъв начин в действителност той нямало да бъде продаден, там имало проекти от месец-месец и половина. Никой не разбра тъкмо по кое време той в действителност ще бъде възобновен. Ключовото е  дали страната, дали Общината да си подхващат последващи стъпки. Искам да подчертая, че кметът Васил Терзиев, към този момент въз основата на решението на Столичния общински съвет, би трябвало да изпрати публично писмо до министър-председателя, до отрасловите министри и до регионалния шеф, с което пожелаваме този терен да ни бъде безплатно трансфериран “, изяснява той. 

По думите му, в случай че бъде получен от Общината и тя стартира да го стопанисва, първо би трябвало да се подхващат и последващи стъпки - да се видят прилежащите терени, които към момента не са застроени да бъдат добити също от общината. Според него най-правилният метод е да се направи необятно публично разискване със експерти в това число по какъв метод най-добре може да бъде възобновен, експониран и в последна сметка задачата е хората да имат достъп до това, което е част от нашето историческо завещание. Димитров предвижда, че тази процедура би траяла месеци, а може година - година и нещо.

Предистория 

През лятото на 2024 година кореспондент на Българска телеграфна агенция изпрати документално въпроси до Столичната община, свързани със положението и опазването на амфитеатъра. В писмен отговор до Българска телеграфна агенция тогава бе маркирано, че амфитеатърът на град Сердика е едно от най-големите и внушителни уреди, разкривани на територията на София и е проучван в обособени браншове на няколко стадия, през 2004, 2005-2006 и 2009-2010 година от екип, c присъединяване на Музея за история на София (днес Регионален исторически музей — София).

„ В хода на изследването е открит и по-ранен, древен спектакъл, разполагащ се под равнището на амфитеатралната сцена. Останките от амфитеатъра попадат в рамките на частни парцели и изследванията са осъществени в осъществяване на член 161, ал.1 от ЗКН “, написа в писмото на Столичната община до Българска телеграфна агенция.

В него се показва, че представители на Столичната община неведнъж сигнализират за неприятното положение на археологическите остатъци от амфитеатъра. 

През 2018 година от Столичната община е предоставено на специалисти на РИМ-София да изготвят цялостна идея за представянето на територията, поради съществуването на недвижими културни полезности (археологически и архитектурно-строителни). През ноември същата година от РИМ-София до основния проектант на Столичната община е изпратена Концепция за установяване на единна визия за запазване и експониране на археологически обект „ Античен спектакъл и амфитеатър на Сердика “ в гр. София. Тя е изпратена към Министерството на културата, откъдето e получен отговор до основния проектант на Следствен отдел към окръжна прокуратура. В него се показва, че МК е подхванало дейности за назначение на междуведомствена комисия, която да изготви предложение за актуализиране на режимите за запазване на територията на археологически резерват „ Антична Сердика u Средновековен Средец “ и въз основа на написаните констатации е неотложно концепцията да бъде поправена и допълнена, след което да бъде прегледана и подложена на експертно разискване, се показва в мнението на Следствен отдел към окръжна прокуратура.

„ Най-правилно би било Концепцията за запазване и експониране на обекта да се създаде въз основа на резултатите от цялостното археологическо изследване. Последното е извънредно затруднено от съществуването на частни парцели, както u здания недвижими културни полезности, в територията, на които попадат останките от амфитеатъра/театъра. Дотогава е належащо да се потърсят благоприятни условия за годишна поддръжка и консервация на разкритите и проучени площи, в това число и тяхното засипване под предписанието и наблюдението на специалисти “, написа още в писмото, изпратено до Българска телеграфна агенция.