Римският император Деций Траян (249-251 г.) въвел с декрет официален

Римският император Деций Траян (249-251 г.) въвел с указ формален езически фетиш към Зевс и към личността на императора. Повечето поданици на империята изповядвали разнообразни езически вярвания и елементарно се подчинявали. 

Само християните, които били към този момент обилни по число на всички места, отказвали да се покланят на мнимите божества.

Императорът обаче оповестил непочитането на прелюдия фетиш за измяна против страната и почнал първото всеобщо грубо гонене на християните, известно като " Дециево гонение ". В него хиляди умират като мъченици, а в християнската история самодържецът остава със злочестото име на богоборец. 

Наистина, някои християни се страхували от тъгите и се покорявали, други се криели в пустинни места, с цел да избегнат преследването. А най-твърдите във вярата храбро я изповядвали и не отстъпвали нито пред премеждия, нито пред мъчителна гибел.

Сред укрилите се при гонението били и седем младежи от Ефес, синове на известни християнски фамилии. Те дружно избягали в планината на изток от града и се скрили в една пещера. Скоро обаче били открити и за наказване гонителите зазидали входа на пещерата с камъни. Там мъчениците заспали смъртен сън. 

След към два века един селяндур решил да употребява насъбраните камъни на входа на пещерата и разкрил телата на младежите, които изглеждали като живи. 

Според друго поверие те даже оживели краткотрайно и напълно естествено общували с хората. За оживяването на младите мъже било известено на епископа и на регионалния шеф, а те съобщили на тогавашния император Теодосий Втори, прочут с учеността и благочестието си. 

Сам Теодосий пристигнал да ги види и в негово наличие те заспали безконечен сън до всеобщото възкресение. Това знамение останало в паметта на Църквата, която ги уважава като светци.