Рим, Колизеумът и вековните сгради в италианския град и как продължават да съществуват и до днес
Рим сигурно е от местата, които би трябвало да посетим най-малко един път в живота си. И би трябвало да си отделим повече от два-три дни, тъй като във Вечния град има доста какво да се види и нищо не е за изпускане.
А до момента в който препускаме от една забележителност към друга, евентуално не си задаваме любопитния въпрос по какъв начин здания на няколко века продължават да се издигат все по този начин величествено и изглеждат като че ли няма какво да ги унищожи. Е, може и да не сме се питали до момента, само че отговорът сигурно ще ни е забавен.
Колизеумът е главната забележителност в Рим. Неговото разкриване е през 80 година сл. н. е. и продължава цели 100 дни, изпълнени с доста борби и кръв, в които се твърди, че са били убити към 9000 животни. Със своите четири етажа и височина от 188 метра в най-широката си точка, овалната конструкция е най-големият амфитеатър в света.
Пантеонът в Рим е издигнат 40 години по-късно и също впечатлява с размери. Издигнат е като храм на деветте божества на седемте планети от формалната вяра в Древен Рим. Най-забележителната му част е куполът, който и до през днешния ден продължава да е най-големият, построен от неармиран бетон. Вътрешният му диаметър е 43.3 м и завършва с сходен на зеница кръговиден прозорец, прочут като окулус, от който влиза единствената слънчева светлина.
Близо 2000 години след построяването си, тези две емблематични за Вечния град здания, които са и исторически знаци, не престават да се издигат все по този начин величествено на инат на всички военни спорове, наводнения, трусове и други закани, на които устояват през вековете. Така се превръщат в знак на трайното въздействие на римската просвета по света.
Освен нея обаче, и строителството в Древен Рим заслужава нашето внимание. И до през днешния ден учени и инженери учат както структурите на постройките, по този начин и материалите, използвани за тяхното основаване. Според тях тайната на постройките от тази ера е съчетаването на гениалния дизайн с новаторска рецепта за бетон.
Римляните може да не са измислили бетона, само че несъмнено подвигат високо летвата на неговото потребление. Строителният материал не е същият като този, който познаваме и през днешния ден. Според откриватели, в него има неповторими съставки, които му придават невиждана до този миг резистентност на разграждане.
Днес множеството бетони са формирани от композиция от силициев пясък, варовик, глина, креда и други минерали, които се изпичат при към 2000°C и се натрошават на тънък прахуляк - и части канара или пясък, наречени инертни материали.
Накрая се прибавя вода към бетонната примес, която провокира химична реакция и свързва тези детайли дружно. Тези смеси нямат свойствата да се трансформират химически или в случай че това се случи, не е към по-добро.
За разлика от тях, римският бетон е по-проста смес от негасена вар, направена от изпечени и раздробени варовикови скали и най-важното - от различни типове вулканични скални елементи, които са били в обилие в района към Рим. Тези материали са мощно реактивни и полученият бетон остава химически деен в продължение на епохи откакто се втвърди в началото.
Тази непрекъсната реактивност разрешава на римския бетон да става все по-здрав с течение на времето. Химичните реакции, които се случват в него, могат например да запълват дребни цепнатини, които се появяват, и по този начин да им попречат да станат по-големи и рискови за цялата структура. Регенеративна дарба, дължаща се на реактивните вулканични минерали, е това, което разрешава на римския бетон да издържи.
Според ново изследване от есента на тази година, кристалният стратлингит не е единственият непряк артикул от продължаващата реактивност на античния бетон, който го поддържа мощен. Проби, взети от цилиндрична гробница на римска благородничка на име Цецилия Метела, която е издигната към 30 година прочие н. е., откриват високо наличие на богатия на калий минерал левцит.
200 години след построяването на гробницата дъждовните и подпочвени води, които се просмукват в стените й, разтварят левцита и от него се отделя калий в бетона. Ако при актуалния бетон това било довело доразрушителни процеси, то в тази ситуация се следи възстановяване на здравината на материала, предава BBC.
При извършвани анализи на структурата на Колизеума е открито, че не само бетонът има съществена заслуга за оцеляването му до през днешния ден, само че и травертинният варовик. Но бетонът е този, благодарение на който арките на амфитеатъра не престават да се издигат гордо.
А изключително хубавичко бетонна основа, която остава скрита за нас, е главната причина и до през днешния ден да можем да забележим с очите си тази забележителност. Тя е пълна с компактен, тежък елемент от лава и е с цели 12 метра дебелина, без който структурата не би могла да издържи на всички разрушителни трусове, случвали се в региона през вековете.
При Пантеона пък главният акцент в структурата, който буди любознание, е неподсиленият купол. Подобен архитектурен план през днешния ден би бил отритнат като неосъществим, в случай че няма допълнителено укрепване с армировка. Но тук имаме само бетон, който стои под високо напрежение към този момент 19 века. И да се чуди човек дали гравитацията в тази постройка не е по-различна, отколкото на други места...
Но тайната се крие в триковете, които римските архитекти са употребявали. Като например да създадат стените на купола допустимо най-тънки, с цел да олекотят структурата. За задачата използват по-леки вулканични скали.
В най-ниската и необятна част на купола бетонът съдържа огромни блокове от тежък базалт за издръжливост и е с дебелина към шест метра. За последния пласт пък, заобикалящ окулуса, употребяват ефирна пемза, която е толкоз лека, че плува във вода. Той е с дебелина почти два метра.
Вторият трик може да се види по цялата сърцевина на купола. Тя е покрита с издълбани правоъгълници, известни като ковчежета. Тези геометрични каси може да са хипнотизиращи, само че не са там единствено за хармония. Те понижават количеството бетон, належащо за построяването на купола, и го вършат по-лек, което понижава напрежението върху останалите детайли.
Именно поради всичко това постройката на Пантеонът се дефинира като " успех на бетона ". А неотдавна стана ясно и че римският бетон е в пъти по-екологичен и с доста по-малък въглероден отпечатък от този, който се използва в съвремието. С две думи - няма да ги стигнем римляните.
А до момента в който препускаме от една забележителност към друга, евентуално не си задаваме любопитния въпрос по какъв начин здания на няколко века продължават да се издигат все по този начин величествено и изглеждат като че ли няма какво да ги унищожи. Е, може и да не сме се питали до момента, само че отговорът сигурно ще ни е забавен.
Колизеумът е главната забележителност в Рим. Неговото разкриване е през 80 година сл. н. е. и продължава цели 100 дни, изпълнени с доста борби и кръв, в които се твърди, че са били убити към 9000 животни. Със своите четири етажа и височина от 188 метра в най-широката си точка, овалната конструкция е най-големият амфитеатър в света.
Пантеонът в Рим е издигнат 40 години по-късно и също впечатлява с размери. Издигнат е като храм на деветте божества на седемте планети от формалната вяра в Древен Рим. Най-забележителната му част е куполът, който и до през днешния ден продължава да е най-големият, построен от неармиран бетон. Вътрешният му диаметър е 43.3 м и завършва с сходен на зеница кръговиден прозорец, прочут като окулус, от който влиза единствената слънчева светлина.
Близо 2000 години след построяването си, тези две емблематични за Вечния град здания, които са и исторически знаци, не престават да се издигат все по този начин величествено на инат на всички военни спорове, наводнения, трусове и други закани, на които устояват през вековете. Така се превръщат в знак на трайното въздействие на римската просвета по света.
Освен нея обаче, и строителството в Древен Рим заслужава нашето внимание. И до през днешния ден учени и инженери учат както структурите на постройките, по този начин и материалите, използвани за тяхното основаване. Според тях тайната на постройките от тази ера е съчетаването на гениалния дизайн с новаторска рецепта за бетон.
Римляните може да не са измислили бетона, само че несъмнено подвигат високо летвата на неговото потребление. Строителният материал не е същият като този, който познаваме и през днешния ден. Според откриватели, в него има неповторими съставки, които му придават невиждана до този миг резистентност на разграждане.
Днес множеството бетони са формирани от композиция от силициев пясък, варовик, глина, креда и други минерали, които се изпичат при към 2000°C и се натрошават на тънък прахуляк - и части канара или пясък, наречени инертни материали.
Накрая се прибавя вода към бетонната примес, която провокира химична реакция и свързва тези детайли дружно. Тези смеси нямат свойствата да се трансформират химически или в случай че това се случи, не е към по-добро.
За разлика от тях, римският бетон е по-проста смес от негасена вар, направена от изпечени и раздробени варовикови скали и най-важното - от различни типове вулканични скални елементи, които са били в обилие в района към Рим. Тези материали са мощно реактивни и полученият бетон остава химически деен в продължение на епохи откакто се втвърди в началото.
Тази непрекъсната реактивност разрешава на римския бетон да става все по-здрав с течение на времето. Химичните реакции, които се случват в него, могат например да запълват дребни цепнатини, които се появяват, и по този начин да им попречат да станат по-големи и рискови за цялата структура. Регенеративна дарба, дължаща се на реактивните вулканични минерали, е това, което разрешава на римския бетон да издържи.
Според ново изследване от есента на тази година, кристалният стратлингит не е единственият непряк артикул от продължаващата реактивност на античния бетон, който го поддържа мощен. Проби, взети от цилиндрична гробница на римска благородничка на име Цецилия Метела, която е издигната към 30 година прочие н. е., откриват високо наличие на богатия на калий минерал левцит.
200 години след построяването на гробницата дъждовните и подпочвени води, които се просмукват в стените й, разтварят левцита и от него се отделя калий в бетона. Ако при актуалния бетон това било довело доразрушителни процеси, то в тази ситуация се следи възстановяване на здравината на материала, предава BBC.
При извършвани анализи на структурата на Колизеума е открито, че не само бетонът има съществена заслуга за оцеляването му до през днешния ден, само че и травертинният варовик. Но бетонът е този, благодарение на който арките на амфитеатъра не престават да се издигат гордо.
А изключително хубавичко бетонна основа, която остава скрита за нас, е главната причина и до през днешния ден да можем да забележим с очите си тази забележителност. Тя е пълна с компактен, тежък елемент от лава и е с цели 12 метра дебелина, без който структурата не би могла да издържи на всички разрушителни трусове, случвали се в региона през вековете.
При Пантеона пък главният акцент в структурата, който буди любознание, е неподсиленият купол. Подобен архитектурен план през днешния ден би бил отритнат като неосъществим, в случай че няма допълнителено укрепване с армировка. Но тук имаме само бетон, който стои под високо напрежение към този момент 19 века. И да се чуди човек дали гравитацията в тази постройка не е по-различна, отколкото на други места...
Но тайната се крие в триковете, които римските архитекти са употребявали. Като например да създадат стените на купола допустимо най-тънки, с цел да олекотят структурата. За задачата използват по-леки вулканични скали.
В най-ниската и необятна част на купола бетонът съдържа огромни блокове от тежък базалт за издръжливост и е с дебелина към шест метра. За последния пласт пък, заобикалящ окулуса, употребяват ефирна пемза, която е толкоз лека, че плува във вода. Той е с дебелина почти два метра.
Вторият трик може да се види по цялата сърцевина на купола. Тя е покрита с издълбани правоъгълници, известни като ковчежета. Тези геометрични каси може да са хипнотизиращи, само че не са там единствено за хармония. Те понижават количеството бетон, належащо за построяването на купола, и го вършат по-лек, което понижава напрежението върху останалите детайли.
Именно поради всичко това постройката на Пантеонът се дефинира като " успех на бетона ". А неотдавна стана ясно и че римският бетон е в пъти по-екологичен и с доста по-малък въглероден отпечатък от този, който се използва в съвремието. С две думи - няма да ги стигнем римляните.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ