Рилският манастир е светилище за българите и всички опити да

Рилският манастир е светилище за българите и всички опити да се потвърди, че той е сръбско духовно средище са неоснователни.

Това съобщи в изявление за БГНЕС известният историк проф. Христо Матанов, експерт по средновековна българска и балканска история. Той е някогашен шеф на Дирекция по вероизповеданията към Министерски съвет (април 1993 – октомври 1996) и е създател на монографията „ Югозападните български земи през XIV век “.

Тази седмица в сръбската преса се появиха изказвания, че Рилският манастир е бил значим сръбски нравствен център. Тезата е на сръбския историк Джордже Боянич.

Проф. Матанов е безапелационен, че няма нищо правилно в тези изказвания. Той показва, че изданието, в което се появява тази информация не е съществено и няма нищо общо със сръбските научни списания. „ Причината за сходни трудове е, че сърбите доста ги боли, че множеството от техните средновековни манастири са останали в Косово “, съобщи българският академик.

Самият той когато прочита информацията, оповестена от уеб страницата на Боянич, изпитва три типа настроения, които бързо се сменят едно след друго. „ Първото беше потрес. Може ли сърбите да претендират за Рилския манастир, откакто всички знаят, че Св. Иван Рилски е настойник на България. Второто беше подигравка, тъй като в уеб страниците всеки може да написа каквото си пожелае, а третото да потърся грешките в обявата на Боянич. Те са толкоз доста, че могат да бъдат изброени. Самият Боянич е „ историчар “ и създател на една доста къса сръбска история, в която отделя по страничка на техните владетели “, показа проф. Матанов.

Българският историк напомня, че западните български земи – Кюстендилската митрополия и Самоковската епархия – в действителност стават част от сръбската Печка патриаршия в интервала от 1555 година до 1766 година Тя е основана от великия везир Мехмед Соколович, който е сърбин мохамеданин. „ Нека да подсети, че самият Паисий Хилендарски е роден в Самоковска епархия,, т.е. под сръбска църковна власт, само че никой не споделя, че той е сърбин. Нещо повече той е прочут със своите филипики към сърбите “, уточни проф. Матанов.

По отношение на грешките в публикацията на Боянич една от най-фрапантните е неговото изказване, че манастирът минава под сръбска власт след прословутата борба при Велбъжд през 1330 година Същото по този начин манастирът, който е построил сръбският властител Хрельо дружно с прословутата кула, е изгорен през 1832 година и занаятчия Алексей Рилец строи нов. Единствено оцелява Хрельовата кула, само че не е правилно изказванието, че в основата и има някакъв зазидан надпис, както твърди Боянич. Той се намира на самата кула и е изписан с тухли.

Твърдението, че българите са замазвали сръбските стенописи също не дава отговор на истината. Те не са замазани, а са избледнели с времето поради неприятното качество на боите, само че очевидно Боянич не е влизал в манастира и няма визия. „ Никой не ги е замазвал и сръбските светци си стоят непокътнати “, съобщи проф. Матанов.

Да и в Рилския манастир в действителност се съхраняват остарели сръбски книги и ръкописи, както и на български, гръцки и съветски езици. В това отношение манастирската библиотека е доста богата и дарявана от разнообразни краища на света. „ Монашеското приятелство на манастира се е състояло от българи, игумените са били българи “, безапелационен е проф. Матанов.

По отношение на историята на двата народа през XIV век също не би трябвало да бъде сведена само и единствено до борбата при Велбъжд, който българите отпред с цар Михаил Шишман губят. Всички огромни сръбски крали – Стефан Милутин, Стефан Дечански и Стефан Душан – са женени за български принцеси. Самият Душан разчита доста на съюза си с Търновското царство на Иван-Александър, който му обезпечава сигурен гръб за настъплението против Византийската империя в земите на днешна Македония, които по това време са обитаеми най-вече с българи. По това време българската агресия е ориентирана към Тракия.

„ Цар Иван-Александър в добавките към хрониките и в своите грамоти написа, че българите са царували до Драч и по-нататък, т.е. той е имал чувството, че българите са владели Македония, само че се отнася много безгрижно към сръбското завземане на Македония. Ако погледнем картите даже и в най-голямото си териториално разширение Сърбия не е кой знае какъв брой по-голяма от България. Може би на равна нога с нея, а в този момент Сърбия е много по-малка от България “, съобщи проф. Матанов.

Рилският манастир е богато даряван освен от сръбските и българските владетели, само че и от съветските царе и османските султани. Проф. Матанов показва един малко прочут факт. Веднага след борбата при Анкара от 1402 година монасите съумяват да се срещнат с един от неговите синове, който лагерува край Филипопол, и той издава ферман, с който удостоверява всички придобивки на манастира. А това е доста значимо в последващия интервал, тъй като с помощта на този документ монасите отбиват всички искания на османските спахии за манастирските земи. „ Рилският манастир е светилище за българите и всички опити да се потвърди, че той е сръбско духовно средище са неоснователни “, безапелационен е проф. Матанов. /БГНЕС