Когато безразсъдство и сляпа амбиция убиха най-младия пилот на Ферари
Рикардо Родригес би трябвало да е международен първенец, само че той и брат му са погубени от автомобилния спорт
През 1962 година Формула 1 е една напълно друга конкуренция от това, което сме привикнали да виждаме в последно време. Извън техническата част разликата идва и от това, че с изключение на надпреварите за международната купа има и още няколко, които нямат отношение към генералното класиране.
Едно такова е Гран при на Мексико, което тогава се организира през ноември и предхожда последното публично съревнование за сезона - това в Южна Африка на 29 декември.
В мексиканското съревнование един от огромните изчезнали тимове е този на " Ферари ", а това е огромен удар за уредниците. Макар алените коли да не са толкоз бързи във въпросния сезон, тяхната липса лишава доста от престижа на събитието. Другата причина е, че локалните почитатели няма да видят своя 20-годишен съотечественик Рикардо Родригес. Пилотът на " Ферари " към този момент е народен воин.
Договорите по това време не са толкоз " стоманени " колкото в този момент и Родригес е окуражен въпреки всичко да кара пред родна аудитория. За задачата по време на надпреварата на " Монца " моли шефа на " Лотус 24 " Роб Уокър да ръководи техния болид на 1 ноември в родния си град Мексико Сити.
Уокър се съгласява, само че самият той не пътува за конкуренцията, като оставя ръководенето на тима в спортния уикенд на сътрудника си Алф Франсис.
Родригес бързо се влюбва в Лотуса и го намира за доста по-пъргав от Ферарито, което е заставен да кара. В първата свободна подготовка дава най-бързо време преди да бъде изпреварен от титулярния водач на Лотус Джон Съртийс.
Снимка: Wikipedia
По това време последният завой на пистата в Мексико на име " Пералтада " е доста рисков. При последната си обиколка Родригес губи надзор там и се забива в защитната стена. Скоростта на удара го изхвърля от болида, а нараняванията го убиват съвсем веднагa, eдва на 20 години.
Мексико и цялата автомобилна общественост потъва в тъга за младия Рикардо, който е считан за непретенциозно и възпитано момче. Моментът е изключително травматичен за фамилията му. Баща му Дон Педро е паралия, който желае да види двамата си синове по върховете на автомобилния спорт. По-малкият наследник Рикардо наподобява като по-голям гений, до момента в който брат му Педро като че ли към момента приема автомобилизма за занимание.
В оня ден Педро е измежду феновете и става очевидец на гибелта на по-малкия си брат. Инцидентът го пречупва и дълго време той не желае да се връща към тази специалност. Дори оповестява, че желае да влезе в манастир, само че три години след нещастието кара за " Ферари " в Дайтона 1000 и печели. И въпреки всичко минават още няколко години преди да се отдаде напълно на автомобилизма и да стане един от най-хубавите млади водачи. Трагедията обаче още веднъж сполетява фамилията, тъй като през 1971 година и Педро като брат си умира в злополука. Само че на пистата в Нюрнберг на 31-годишна възраст.
Педро е считан за извънредно спокоен водач, който преценя маневрите си. Това обаче не важи за Рикардо. По-малкият брат още на 15 години се състезава за " Порше " и печели съревнования. На 16 желае да взе участие в Льо Ман, само че е отчаян от уредниците, които отказват, защото е прекомерно млад.
Около 18-ата си годишнина той става съотборник с Педро, като двамата карат за " Ферари " на Луиджи Чинети в Северна Америка. Постепенно си личи, че Рикардо е по-безразсъдният водач и е подготвен на всичко за успеха, даже в случай че би трябвало да заплати с живота си. Агресивният му жанр не рядко води до произшествия и той е считан за безпричинно самоуверен.
Шефът на тима Чинети вижда това и е безапелационен, че в случай че Рикардо " смекчи " малко стила си на каране, ще има големи триумфи. Приятелят и чиновник на Енцо Ферари постоянно хвали двамата мексикански братя и договаря с татко им Дон Педро те да бъдат привлечени в главния тим на " Ферари " във Формула 1. Педро отхвърля, тъй като към момента не е сигурен, че желае да е експерт, а Рикардо бързо се съгласява.
Така през 1961 година Рикардо Родригес става най-младият водач в историята на " Ферари " и е съотборник с бъдещия шaмпион през сезона Фил Хил, както и още четирима водачи, измежду които германецът Волфанг ван Трипс. Дебютът идва на особено място както за младия водач, по този начин и за тима му - на пистата " Монца ".
В квалификацията неопитният мексиканец е впечатляващ, като дава второто най-бързо време. В надпреварата обаче " Ферари " е създател на драматичен случай във втората обиколка. Борещият се за купата Ван Трипс се врязва в публиката след конфликт с Лотуса на Джим Кларк и убива както себе си, по този начин и 15 фенове. Така в дебютното си съревнование младият Родригес става индиректен очевидец на най-тежкия случай в историята на Формула 1.
Това обаче не трансформира по никакъв метод смелостта му и стила на каране, който се показва в поемането на доста опасности. Методите му стартират да тормозят другите водачи, а даже самият Енцо Ферари отбелязва с тревога:
" Рикардо Родригес е яростен млад мъж, който ръководи болида с ужасяваща немарливост. Мисля, че в случай че се научи да управлява ентусиазма си и да усъвършенства стила си, може да има голям триумф. Казах му, че ще стане популярен водач единствено в случай че се научи да се управлява. Ако не, не знам още какъв брой дълго ще го избавя геният и импровизацията ".
След гибелта му прибавя: " Рикардо имаше усмивка на дете, което е пораснало прекомерно бързо. Бях угрижен за него, тъй като знаех, че е изяждан от вътрешната страна от сляпа и рискова упоритост. Знаех, че неговото семейство подхранва тази упоритост, вместо да се пробва да го успокои. Писах на татко му по този мотив ".
Джо Рамирес, някогашен чиновник на " Макларън " е един от околните другари на Родригес дава детайлности към трагичния случай в Мексико през 1962-а: " Не бях там в оня ден, само че ми споделиха, че е било извънредно. Опитвали са се да му оказват помощ, само че е нямало какво да се направи. Казвал е " не ме оставяйте да умра ".
Надникващата във всяко съревнование заплаха обаче лишава един от суперталантите на автомобилния спорт. За благополучие в наши дни такива трагични произшествия са все по-голяма необичайност.
До скоро Родригес държеше върха за най-млади водач със съревнование в историята на " Ферари " във Формула 1 преди през 2024 година британецът Оливър Берман да усъвършенства достижението му.
През 1962 година Формула 1 е една напълно друга конкуренция от това, което сме привикнали да виждаме в последно време. Извън техническата част разликата идва и от това, че с изключение на надпреварите за международната купа има и още няколко, които нямат отношение към генералното класиране.
Едно такова е Гран при на Мексико, което тогава се организира през ноември и предхожда последното публично съревнование за сезона - това в Южна Африка на 29 декември.
В мексиканското съревнование един от огромните изчезнали тимове е този на " Ферари ", а това е огромен удар за уредниците. Макар алените коли да не са толкоз бързи във въпросния сезон, тяхната липса лишава доста от престижа на събитието. Другата причина е, че локалните почитатели няма да видят своя 20-годишен съотечественик Рикардо Родригес. Пилотът на " Ферари " към този момент е народен воин.
Договорите по това време не са толкоз " стоманени " колкото в този момент и Родригес е окуражен въпреки всичко да кара пред родна аудитория. За задачата по време на надпреварата на " Монца " моли шефа на " Лотус 24 " Роб Уокър да ръководи техния болид на 1 ноември в родния си град Мексико Сити.
Уокър се съгласява, само че самият той не пътува за конкуренцията, като оставя ръководенето на тима в спортния уикенд на сътрудника си Алф Франсис.
Родригес бързо се влюбва в Лотуса и го намира за доста по-пъргав от Ферарито, което е заставен да кара. В първата свободна подготовка дава най-бързо време преди да бъде изпреварен от титулярния водач на Лотус Джон Съртийс.
Снимка: Wikipedia По това време последният завой на пистата в Мексико на име " Пералтада " е доста рисков. При последната си обиколка Родригес губи надзор там и се забива в защитната стена. Скоростта на удара го изхвърля от болида, а нараняванията го убиват съвсем веднагa, eдва на 20 години.
Мексико и цялата автомобилна общественост потъва в тъга за младия Рикардо, който е считан за непретенциозно и възпитано момче. Моментът е изключително травматичен за фамилията му. Баща му Дон Педро е паралия, който желае да види двамата си синове по върховете на автомобилния спорт. По-малкият наследник Рикардо наподобява като по-голям гений, до момента в който брат му Педро като че ли към момента приема автомобилизма за занимание.
В оня ден Педро е измежду феновете и става очевидец на гибелта на по-малкия си брат. Инцидентът го пречупва и дълго време той не желае да се връща към тази специалност. Дори оповестява, че желае да влезе в манастир, само че три години след нещастието кара за " Ферари " в Дайтона 1000 и печели. И въпреки всичко минават още няколко години преди да се отдаде напълно на автомобилизма и да стане един от най-хубавите млади водачи. Трагедията обаче още веднъж сполетява фамилията, тъй като през 1971 година и Педро като брат си умира в злополука. Само че на пистата в Нюрнберг на 31-годишна възраст.
Педро е считан за извънредно спокоен водач, който преценя маневрите си. Това обаче не важи за Рикардо. По-малкият брат още на 15 години се състезава за " Порше " и печели съревнования. На 16 желае да взе участие в Льо Ман, само че е отчаян от уредниците, които отказват, защото е прекомерно млад.
Около 18-ата си годишнина той става съотборник с Педро, като двамата карат за " Ферари " на Луиджи Чинети в Северна Америка. Постепенно си личи, че Рикардо е по-безразсъдният водач и е подготвен на всичко за успеха, даже в случай че би трябвало да заплати с живота си. Агресивният му жанр не рядко води до произшествия и той е считан за безпричинно самоуверен.
Шефът на тима Чинети вижда това и е безапелационен, че в случай че Рикардо " смекчи " малко стила си на каране, ще има големи триумфи. Приятелят и чиновник на Енцо Ферари постоянно хвали двамата мексикански братя и договаря с татко им Дон Педро те да бъдат привлечени в главния тим на " Ферари " във Формула 1. Педро отхвърля, тъй като към момента не е сигурен, че желае да е експерт, а Рикардо бързо се съгласява.
Така през 1961 година Рикардо Родригес става най-младият водач в историята на " Ферари " и е съотборник с бъдещия шaмпион през сезона Фил Хил, както и още четирима водачи, измежду които германецът Волфанг ван Трипс. Дебютът идва на особено място както за младия водач, по този начин и за тима му - на пистата " Монца ".
В квалификацията неопитният мексиканец е впечатляващ, като дава второто най-бързо време. В надпреварата обаче " Ферари " е създател на драматичен случай във втората обиколка. Борещият се за купата Ван Трипс се врязва в публиката след конфликт с Лотуса на Джим Кларк и убива както себе си, по този начин и 15 фенове. Така в дебютното си съревнование младият Родригес става индиректен очевидец на най-тежкия случай в историята на Формула 1.
Това обаче не трансформира по никакъв метод смелостта му и стила на каране, който се показва в поемането на доста опасности. Методите му стартират да тормозят другите водачи, а даже самият Енцо Ферари отбелязва с тревога:
" Рикардо Родригес е яростен млад мъж, който ръководи болида с ужасяваща немарливост. Мисля, че в случай че се научи да управлява ентусиазма си и да усъвършенства стила си, може да има голям триумф. Казах му, че ще стане популярен водач единствено в случай че се научи да се управлява. Ако не, не знам още какъв брой дълго ще го избавя геният и импровизацията ".
След гибелта му прибавя: " Рикардо имаше усмивка на дете, което е пораснало прекомерно бързо. Бях угрижен за него, тъй като знаех, че е изяждан от вътрешната страна от сляпа и рискова упоритост. Знаех, че неговото семейство подхранва тази упоритост, вместо да се пробва да го успокои. Писах на татко му по този мотив ".
Джо Рамирес, някогашен чиновник на " Макларън " е един от околните другари на Родригес дава детайлности към трагичния случай в Мексико през 1962-а: " Не бях там в оня ден, само че ми споделиха, че е било извънредно. Опитвали са се да му оказват помощ, само че е нямало какво да се направи. Казвал е " не ме оставяйте да умра ".
Надникващата във всяко съревнование заплаха обаче лишава един от суперталантите на автомобилния спорт. За благополучие в наши дни такива трагични произшествия са все по-голяма необичайност.
До скоро Родригес държеше върха за най-млади водач със съревнование в историята на " Ферари " във Формула 1 преди през 2024 година британецът Оливър Берман да усъвършенства достижението му.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ