Ричард Бест – героят от Мидуей
Ричард Бест се популяризирал в огромното морско стълкновение при атола Мидуей против японската войска при започване на лятото на 1942 година
Преведено от британски, „ “бест “, значи „ най-хубавият “. Но преди борбата Ричард Бест не бил считан за подобен. Той бил лейтенантът-командер (капитан 3-ти ранг) от флота на Съединени американски щати, пълководец на 6-а бомбардировачна ескадрила на самолетоносача „ Ентърпрайз “. Не се откроявал измежду останалите офицери.
Тъй като американските дешифровчици си свършили добре работата, преди идната борба със „ самураите “ към този момент били ясни задачите на съперника, приблизителното време на офанзивата и даже местоположението на ударните японски сили.
Според проекта на командира на Тихоокеанския флот на Съединени американски щати, адмирал К. Нимиц, в навечерието на борбата самолетоносачите трябвало да дойдат в авансово уговорена зона, настрана от упования маршрут на японските кораби. Такава маневра разрешавала да се нанесе непредвиден и мощен удар на японците откъм фланга, откъдето врагът не очаквал офанзива.
Рано сутринта на 4 юни 1942 година патрулен аероплан „ Каталина “ забелязал японската армада. Така информацията, получена преди този момент от експертите по дешифриране, била доказана. След като разбрал координатите на местоположението на съперника, Нимиц ги отбелязал върху картата. Но след това споделил на заместника си по разузнаването, че е сбъркал с към 5 благи (8 километра). От този миг нататък триумфът в борбата зависел напълно от водачите и техните командири.
Срещу 248 самолета, ситуирани на 4 японски самолетоносача, американските сили разполагали с 233 върху своите самолетоносачи и още 127 самолета във въздушна база „ Мидуей “. Прекъсванията в връзките и неприятната съгласуваност обаче изравнили резултата на численото предимство на американците.
До 10.20 ч. на 4 юни японците отблъснали гневните, само че неприятно направлявани въздушни офанзиви, като предизвикали съществени загуби измежду атакуващите американски водачи. Сега им трябвали единствено няколко минути, с цел да обезпечат излитането на личните си самолети. Американските водачи обаче запазили последния си коз – палубните пикиращи бомбардировачи.
Лейтенант-командер Кларънс Макласки ръководел отряди от самолетоносачите „ Ентърпрайз “ и „ Хорнет “, а М. Лесли – от самолетоносача „ Йорктаун “. 6-та бомбардировъчна ескадрила на Бест била част от групата на Макласки. По време на набирането на височина кислородната система на Бест и други водачи излязла от строя – по тази причина трябвало да летят по-ниско от другите самолети. Най-близо до ескадрилата на Бест били вражеските самолетоносачи „ Кага “ и „ Акаги “. Японците не забелязали в точния момент пикировачите, които се появила от огромна височина. Собствените им изтребители летели ниско, като търсели оживели американски торпедоносци.
Макласки се насочил към самолетоносача „ Кага “, който се намирал най-близо. Но съгласно разпоредбите, водещите отряди трябвало да нападат най-далечните кораби. В случая това бил водещият самолетоносач на японското съединяване – „ Акаги “. А „ Кага “ трябвало бъде нападнат от отряда, летящ в края на бойния строй. Това била ескадрилата на Р. Бест.
Той уведомил капитана, че стартира офанзива против „ Кага “ (както и се полагало). Но тъй като радиовръзката била доста неприятна, водачите не можели да се чуят. Така Макласки и Ричард Бест почнали да захождат за офанзива против еднакъв самолетоносач.
Бест бързо схванал какво се е случило. За да не се сблъска с други американски самолети, той прекратил офанзивата и насочил самолета си към „ Акаги “. Към него се включили още 2 пикиращи бомбардировача SBD-3 от неговата група. Другите самолети от ескадрилата му траяли нападението против „ Кага “.
Така групата на Бест разполагала с 3 бомби – всеки аероплан с по една. Бомба паднала във водата покрай левия ръб на „ Акаги “. Друга избухнала в централния асансьор. Пламнали няколко самолета на горната палуба. Последната бомба с тегло 454 кг блъснала ръба на полетната палуба. Нейната детонация взривила заредените с гориво японски самолети, които били подготвени да нападат американските самолетоносачи. Огънят бързо се популяризирал в хангара и на горната палуба.
Късметът се усмихнал на Ричард още един път – той съумял да се измъкне и от зенитния обстрел на съперника, като оставил зад тила си „ Акаги “, както и самолетоносачите „ Кага “ и Сорю “, те също горели.
След като попълнил боеприпасите, Бест още веднъж повел подчинените си в борбата, с цел да довършат оживелия самолетоносач на съперника – „ Хиру “. Той се завърнал финален на своя транспортен съд, откакто ревизирал резултатите от нападението.
После го вкарали в болница. Лекарите строго му забранили да лети, като споделили, че подозират баротравма на белия дроб. Истинската диагноза била доста по-сериозна. Повредата на кислородното съоръжение по време на първата офанзива предизвикала туберкулоза.
През 1944 година Ричард Бест бил освободен от армията заради неприятно здраве. Лекарите считали, че не може да живее с заболяването си повече от 10 години. Но той ги опровергал и живял доста по-дълго. Героят от борбата за Мидуей умрял през 2001 г.
