Рибният буквар“ има своя нов живот. 200 години след издаването

„ Рибният буквар “ има своя нов живот. 200 години след издаването му от доктор Петър Берон, оживя в 21. век в теоретичен конгрес на УниБИТ, подсилен от Министерство на културата и вицепрезидента на България госпожа Илияна Йотова.

Бутиковото висше учебно заведение отпразнува Деня на Съединението на Източна Румелия с Княжество България в Барселона с кръгла маса и галерия, отдадена на Рибния буквар – едно от най-значимите творби в историята на българското обучение и просвета.

В най-голямата зала на емблематичния Дворец Пинятели – Център на Кралския артистичен клуб в Барселона, се събраха учени, общественици, предприемачи, дипломати, българи, които живеят в Испания. Тържеството на духа и българщината стартира с разкриване на неповторима галерия „ Непознатият „ Рибен буквар “.

Експозицията показва седемте издания на „ Буквар с разнообразни поуки “ на доктор Петър Берон, които се пазят във фондовете на Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “. Куратори на изложбата – 12 постера, които показват емблематични страници на българската словесност, са доцент Красимира Александрова, шеф на НБКМ, доктор Бояна Минчева, доцент доктор Васил Загоров и гл. ас. доктор Христо Христов. До края на 2024 година изложбата ще гостува в цяла Испания под патронажа на българския дипломат в Испания господин Алексей Андреев.

Седемте издания излизат от щемпел в интервала 1824-1862 година Посетителите на изложбата се срещнаха с непознатия академик Петър Берон – възрожденеца, надълбоко уверен в нуждата от обучение в 19. век, който слага началото на една нова епоха в българската култура.
Брошка на ревера на изложбата е експозицията книжовни монументи, които са крайъгълен камък в развиването на българската словесност през вековете, водещи до пробуждането на българската национална еднаквост и възобновяване на българската държавност през 1878 година

В деня, когато означаваме Националния празник на България, двореца „ Пинятели “ е декориран и с факсимилните издания на „ Сборник за разнообразни използва “ или „ Книга за пасажера “ на Яков Крайков, издадена във Венеция през 1571/72 година, която се счита за ранен пример на българското първопечатно изкуство; на „ Абагар “ – книгата, издадена през 1651 година в Рим, неповторима със своето апокрифно наличие, детайли на новобългарски език и забавна свитъчна форма, носила се е навита на руло като талисман, литературен артикул на католическата просвета през 16. век в България; на първия дубликат на „ История славянобългарска “ на отец Паисий Хилендарски от 1765 година, дело на ръката на огромния български литератор Софроний Врачански, който през 1806 година поставя началото на новобългарската печатна книжнина със своя „ Неделник “; на „ Болгарска граматика “ на отец Неофит Рилски, отпечатана през 1835 година в Крагуевац – същинско почтено продължение на концепциите на доктор Петър Берон за съвременно светско обучение на български език, на житието на великомъченик Георги Нови Софийски, издадена от Никола Карастоянов в Самоков през 1855 година и на календара „ Старопланинче “ на Христо Данов, публикуван в Белград през 1856 г.; на етнографския алманах „ Български национални песни “, формиран и публикуван от братя Миладинови в Загреб през 1861 г.; на първото издание на настоящата и през днешния ден комедия на Добри Войников – „ Криворазбраната цивилизация “, издадена в Букурещ през 1871 година – един от първите представители на художествената литература в България.

Учените от УниБИТ обърнаха особено внимание на Петър Берон като европейски академик. Образованаието се стартира в родния Котел, по-късно оттатък река Дунав в Букурещ, където развива интереса си към естествените науки – математика, физика, астрономия. Следва философия в Хайделберския университет, а година и половина по-късно се реалокира, с цел да следва медицина в Мюнхенския университет, където пази докторат по медицина през 1831 година Натрупаните от здравната му процедура приходи той влага в научни действия и от 1839 година насетне обикаля с научна цел Париж, Лондон, Берлин, Виена и Прага, установявайки обилни научни контакти. Неговата енциклопедична по устременост научна продукция се показва в 31 книги, оповестени на латински (1), френски (25), немски (2) и гръцки език (3). Към тях могат да се прибавят седемте издания на „ Рибния буквар “ и библиографската необичайност „ Краснописание “. Някои от научните му писания в региона на астрономията, медицината и философията провокират необятен теоретичен отзив, което по отличен метод демонстрира, че скромните старания, които изисква началото на българското светско обучение, може да се съчетават с огромните научни хрумвания, разглеждащи по емпиричен и метафизичен път началата на вселената.

На това сполучливо комбиниране на просветителската задача и научните търсения на доктор Петър Берон бяха отдадени отчетите на учените от УниБИТ, показани в Кръгла маса в Барселона и издадени в теоретичен алманах на български и на испански език „ 200 години от издаването на „ Буквар с разнообразни поуки “ („ Рибен буквар “) година с щемпела на академичното издателство „ За буквите – О писменехь “.

Форумът бе открит от ректора на УниБИТ проф. дн Ирена Петева.
Този план синтезира изследователските старания на сътрудниците от Университета по библиотекознание и осведомителни технологии, София, България, с цел да преоткрие смисъла и смисъла на делото на първия български академик доктор Петър Берон, въплътено в издадения от него през 1824 година „ Буквар с разнообразни поуки “ („ Рибен буквар “). Това е особена чест за нас. Нашият артикул – сборникът показва и тематиката за европейските измерения на делото на доктор Петър Берон с акцент върху същината на европейските културни топоси като територии за културни връзки и продан на полезности. За миналото време от век и половина свободна българска страна и два века от издаването на „ Рибния буквар “, делото и името на доктор Петър Берон надълбоко се е вкоренило в националната ни природа, трансформирайки се в емблема на модерното ни развиване и очакванията ни за по-хуманно и по-успешно европейско бъдеще. И ние го пазим и предаваме на поколенията след нас – каквато е задачата на УниБИТ, сподели в обръщението си проф. Петева.
Специален посетител на тържеството на УниБИТ и Кралския артистичен клуб в Барселона бе вицепрезидентът Илиана Йотова. Във вдъхновяващото си слово тя обърна особено внимание на Рибния буквар като революционен акт в българската история и Петър Берон като будител.

Сред формалните посетители още бяха Негово Превъзходителство господин Алексей Андреев, дипломат на Р България в Испания, господин Светлин Цолов – общоприет консул на Р България, господин Илиян Вълков, консул на Р България в Барселона, госпожа Стоянка Колева – шеф на Българското учебно заведение в Барселона, меценатът Илиян Пенев, скулпторът Вежди Рашидов.

„ Рибният буквар “ в подтекста на българската просветителна система, бе тематиката на пленарния отчет на проф. доктор Ваня Добрева и проф. д.ик.н. Стоян Денчев. Проф. доктор Венцислав Велев и проф. доктор Христина Богова показаха възрожденеца Петър Берон. Доц. доктор Васил Загоров и доцент д.р Христо Христов сложиха „ Рибния буквар “ в подтекста на българското учебникарско книгоиздаване до Освобождението. Доц. доктор Диана Стоянова и гл. ас. доктор Стелиана Йорданова разгледаха гимназията „ Д-р Петър Берон “ в Одрин като средище за обучение, просвета и просвета на родолюбиви българи. Гл. ас. доктор Евелина Здравкова и гл. ас. доктор Камелия Планска обърнаха внимание на медийния облик на Петър Берон през днешния ден. Доц. доктор Ралица Йотова и докторант Стоян Боянов поведоха аудиторията по пътя на доктор Петър Беров като културен маршрут на Балканите. Гл. ас. доктор Арсини Колев и гл. ас. доктор Антоний Станимиров показаха своето научно проучване на облика на доктор Петър Берон в българската национална памет. Проф. Денчев и проф. доктор Иванка Павлова изнесоха отчет на тематика: „ От „ Рибния буквар “ на Петър Берон до актуалното българско висше обучение. Добронамерен сериозен разбор “.

Отбелязването на 200 години от издаването на първия новобългарски учебник „ Буквар с разнообразни поуки “ („ Рибният буквар “) – достижение на българската просвета от 19. век, публикуван от Петър Берон (1824 г.), бе под патронажа на Националната комисия за ЮНЕСКО на Република България, и Министерството на културата на Република България.
УниБИТ надгради тази годишнина с три специфични церемонии в двореца Пинятели – почитане с купата „ Почетен професор “ на УниБИТ на господин Феликс Бенц, връчване на почетен знак на УниБИТ на господин Илиян Пенев и първокласно издание на „ Рибния буквар “ (в дървен обков), което е подаяние за Каталунската библиотека.

УниБИТ подари фототипни копия на Рибния буквар и История Славянобългарска и на представители на българската общественост посредством госпожа Стоянка Колева - шеф на българско учебно заведение в Барселона, на която проф. Стоян Денчев връчи плакет от името на министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков.
Събитието е част от план “Началото на българската словесност – европейски културни проекции (200 години от издаването на Рибния буквар) ”, управителен от проф. д. фил. н. Ваня Чавдарова Добрева с контракт НИП-2024-05 от 25.04.2024 година

Този научноизследователски план инициира ново проучване върху същността и значимостта на една от най-известните български книги от интервала на Възраждането ни – „ Рибния буквар “ на доктор Петър Берон, осъществено от учени от УниБИТ, с изключителното подпомагане на Министерство на културата, което включи форума в националния културен календар на България.