Риби целенасочено повишават телесната си температура, когато са болни
Рибите от типа нилска тилапия целеустремено покачват телесната си температура, когато са заболели, писа испанското издание " Паис ", като цитира китайски откриватели.
Те откриват, че рибата се реалокира в по-топли води, когато се разболее, с цел да имитира резултата на треската при топлокръвните животни.
Преди към 600 милиона години, когато еволюционният гърмеж води до началото на първите скотски форми, се появява и високата температура. Някои живи същества откриват, че когато се усещат зле, престоят на по-топло място може да им донесе облекчение.
Днес се знае, че повишението на температурата усъвършенства метаболизма, усъвършенства имунните функционалности и потиска развиването на патогени. Стратегията е толкоз сполучлива, че студенокръвните животни, измежду които риби или гущери, я поддържат в продължение на милиони години. Някои търсят топли води, а други - изкарват повече време на слънце, означават учените в публикация, оповестена в изданието Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS).
Когато се появяват топлокръвните създания, измежду които са и хората, тази защитна система отново е на напред във времето. При тях обаче не е належащо да се търси топлота, тъй като тези типове могат да контролират личната си вътрешна температура.
Изследователи от Източнокитайския университет в Шанхай и Центъра за морски науки и технологии в Циндао следят държанието на нилската тилапия, с цел да схванат за какво високата температура оказва помощ при инфекции.
При лабораторен опит се вижда, че риба, инфектирана с бактерията Edwardiella piscicida, се реалокира в по-топлата част на аквариума в продължение на пет дни. Студенокръвните риби вършат това, с цел да провокират повишение на телесната температура и то води до поредност от промени в телата им, които имат позитивен резултат за преборването с инфекцията.
Когато тилапията се усеща зле и търси топла вода, тя губи вкус и става летаргична, както се случва с хората, когато имат тресчица. Рибата престанала да яде и, тъкмо както при периодическото недояждане, организмът ѝ задейства клетъчната автофагия - система за преработване, която изхвърля детайли и освобождава сила, с цел да реагира по-добре на инфекцията.
Изследването на нилската тилапия демонстрира също, че добре функциониращи процеси се резервират в продължение на стотици милиони години, оцеляват след безчет изгубвания на типове и се комбинират с други.
Преди към 450 милиона години се появяват първите животни с адаптивен имунитет, снабдени с редица механизми за идентифициране на съответния завоевател. Въпреки че отговорът е по-бавен, той е и по-ефективен и генерира памет, която разрешава по-добре да се отблъскват следващи офанзиви от същия организъм, отбелязва изданието.
Авторите на публикацията означават, че способността за повишение на телесната температура - автоматизирано, както вършат топлокръвните животни, или посредством пренасяне на по-топли места, типично за студенокръвните животни, играе основна роля за възстановяване на имунитета и битката с инфекциите. А това усъвършенства възможностите за оцеляване. С лабораторни опити е открито, че понижаването на температурата с фармакологични способи или посредством попречване на придвижването усилва смъртността на инфектираните животни, означават учените в обявата си.
