Рибарска общност в Южна Бразилия има необичаен съюзник в занаята

Рибарска общественост в Южна Бразилия има необикновен съдружник в занаята - диви делфини, заяви Българска телеграфна агенция, базирайки се на проучване, оповестено в сп. " Протоколи на Американската академия на науките ". 

Сведенията за хора и делфини, които работят дружно, с цел да ловят риба, датират от хилядолетия - още от времето на Римската империя. И макар че историци и разказвачи са предавали човешката позиция, е било невероятно да се удостовери каква изгода са имали делфините - или са били употребявани, преди сонарите и подводните микрофони да могат да ги проследят под вода.

В крайморския град Лагуна учени за първи път са употребявали дронове, устройства за записване под вода и други принадлежности, с цел да документират по какъв начин локалните хора и делфините координират дейностите си и се възползват взаимно от труда си. Изследователите са открили, че най-успешните хора и делфини умеят да разчитат езика на тялото едни на други. 

Жителите на Лагуна си сътрудничат с диви бутилконоси делфини, с цел да ловят пасажи от мигриращ кефал. Това известно на локалните хора съдействие е документирано във вестници отпреди 150 години. 

" Настоящото проучване ясно демонстрира, че както делфините, по този начин и хората обръщат взаимно внимание на държанието си, и че морските животни дават знак по кое време да се хвърлят мрежите ", споделя биоложката Стефани Кинг от университета на Бристол, Англия, в съпътстващ обявата коментар. 

" Това в действителност е необикновено кооперативно държание.  Работейки с делфините, хората хващат повече риба, до момента в който животните са по-успешни в търсенето на храна ", добавя тя. 

И делфините, и хората са високоинтелигентни и дълголетни обществени животни. По отношение на риболова обаче те имат разнообразни качества.

В мътната вода хората не могат да видят рибните пасажи. Делфините обаче употребяват звуци, с цел да ги откриват, сходно на ехолокацията при прилепите. И до момента в който делфините насочват рибата към брега, хората влизат във водата със своите мрежи, изяснява Маурисио Кантор от университета на Орегон, Съединени американски щати, един от създателите на проучването. 

" Хората изчакват делфините да алармират къде тъкмо се намират рибите. Най-честият сигнал е нещо, което локалните назовават " скок " или ненадейно надълбоко гмуркане ", продължава Кантор, който също работи и във Федералния университет на Санта Катарина, Бразилия. 

Специалистите са употребяват сонари и подводни микрофони, с цел да проследят позициите на делфините и рибите, до момента в който дронове са записвали взаимоотношенията от горната страна. GPS устройства, прикрепени към китките на локалните поданици, са записвали по кое време те хвърлят мрежите си. 

Колкото по-точно хората са синхронизирали хвърлянето на мрежите със сигналите на делфините, толкоз по-голяма е била вероятността да заловен по-голям улов.  

Каква обаче е изгодата за делфините?

Спускащите се мрежи стряскат рибите, които се разпадат на по-малки пасажи, които са по-лесни за лов от делфините. Те също по този начин могат да извадят някоя и друга риба от мрежите - от време на време риболовците усещат " дърпане ", споделя Кантор. 

Жителите на Лагуна категоризират обособените делфини като " положителни ", " неприятни " или " мързеливи ", въз основа на уменията им и склонността им да си сътрудничат с хората, добавя ученият Кантор. Хората се вълнуват най-вече, когато видят " добър " делфин да се доближава към брега. 

Според Борис Уорм от университета " Далхаузи " в Халифакс, Канада, тези делфини и хората са развили взаимна просвета на хранене, която разрешава и на двата типа да се оправят по-добре.
                   
Не е ясно по какъв начин за първи път се е появило съдействието в Лагуна, само че то е оживяло през няколко генерации хора и делфини - знанията са излъчени от опитни риболовци и животни на идващото потомство от всеки тип.
                   
Въпреки това откривателите в Бразилия се притесняват, че съдействието от Лагуна, което може би е едно от последните по рода си, също може да бъде застрашено, защото замърсяването е опасност за делфините, а занаятчийският лов на риба отстъпва място на промишлените способи. 

" Сътрудничеството сред индивида и дивата природа изчезва, тъй като ние унищожаваме популациите в естествената им среда ", споделя Джанет Ман, експерт по делфини от университета на Джорджтаун, Съединени американски щати.
                   
Учените се надяват, че по-голямата информираност за необикновеното междувидово съдействие може да подкрепи неговото запазване.