Откъс от "Около Африка с колело"
Риан Мансер е първият човек в историята, осъществил обиколка с колело на Африка. В продължение на над две години и 37 хиляди км " невъзможната " му фантазия го изправя пред сурови тествания и рискове – пияни гранични служители на реда го хвърлят зад решетките, дрогирани бунтовници заплашват да го изкормят, страда от тежка дизентерия и дехидратация, а рояци кръвожадни комари и мухи цеце трансформират живота му в пъкъл. Вече е на пазара и в България книгата му " Около Африка с колело ", издателство " Вакон ". Предлагаме ви фрагмент от нея.
Винаги ми се е желало да пътувам до екзотични места. Един от идолите ми като дете беше Индиана Джоунс с неговите камшици, храмове на обречените и изчезнали кивоти – тези страхотии ме бяха изпълнили с жадност за завършения. Така че на идващия ден си купих атлас на света и започнах да уча всяко кътче на планетата в търсене тук-там, където различен не е дръзнал да стъпи. Не споделих на никого за първата стъпка към пътешествието на хиляда левги, за което се приказва в онази антична китайска сентенция – и това щеше да се случи, когато му дойдеше времето и имах с какво да подплатя думите си. Така че към този момент всичко си оставаше сред мен, новия ми атлас и това пулсиращо чувство, което изпълваше съзнанието и тялото ми, до момента в който чаках земята да се отвори или да падне гръм.
Отне известно време, тъй като желаех да отида под дърво и камък. Разлиствайки атласа още веднъж и още веднъж обаче, осъзнах, че непрекъснато се връщам все към Африка. На пръв взор това беше допустимо най-лошият избор, защото обстановката в Африка беше даже по-смутна от нормално. Репортажите бяха преситени от вести за зверските войни в Либерия и Сиера Леоне, убийството на Джонас Савимби в Ангола, спора сред Етиопия и Еритрея, геноцида в региона на Великите африкански езера. Войната в Ирак се задълбочаваше и всичко това предполагаше резултата на доминото във връзка с религиозния екстремизъм в Северноафриканските страни от Магреб. Сомалия нямаше държавно управление и, наподобява, напълно се бе посветила на проточилото се във времето самоизтребление. Убийствата дотолкоз бяха зачестили, че бедността, гладът и заболяванията надалеч не бяха отпред на листата с бедствия, макар че маларията погубваше повече хора всекидневно, в сравнение с ХИВ/СПИН. Напълно подценявани бяха напъните на президента Табо Мбеки да пусне в деяние творението си – Ново партньорство за развиване на Африка, или НПРА, което прокарваше още от времето си като заместител на Нелсън Мандела.
© Издателство Вакон
Така че Африка, наподобява, я чакаше още един век на крах, гибел и недобросъвестност. Това ли беше в действителност първият ми избор?
Аз обаче си бях основал много друга визия за този необятен пай земя и всякога, щом си помислех за нея, от ден на ден се убеждавах, че приключението ми може да се реализира в Африка и на никое място другаде. Взех дефинитивно решение една заран, както си седях на кухненската маса с третата огромна чаша кафе в ръка, втренчен в страница от атласа, която разкриваше контурите на континента в елементи – огромен откъслек с оранжев, пустинно-пясъчен колорит.
Седях там, все едно се мъчех да накарам страницата да ми се подчини. Исках да направя нещо велико за Африка и в рамките на Африка, нещо, което различен до момента не е опитвал. Исках да дописвам историята. И тогава, като по знамение, пътят пред мен се разкри. Дали беше допустимо да обиколя този континент както тогавашните мореплаватели са обикаляли Земята, като мина през всяка крайбрежна страна и най-после се върна там, откъдето съм тръгнал? На доктрина – да.
После изникна и идващият въпрос: по какъв начин да го направя? С лодка или пешком? Нито едното. Мореплаването беше прекомерно изтъркано, а ходенето пешком щеше да отнеме прекалено много време.
Тогава ми просветна: добре, ще пътувам с колело!
Повече информация за книгата " Около Африка с колело " може да намерите тук.
Южноафриканецът Риан Мансер (1973) е един от най-известните приключенци на нашето време. Пътешествието му към Африка получава самопризнание от самия Нелсън Мандела, който пожелава персонална среща със смелчагата дръзнал да обиколи едни от най-оспасните и размирни места на планетата. След обиколката на Мадагаскар, разказана в книгата " С каяк към Мадагаскар ", издателство " Вакон " Мансер се отдава на заслужена отмора, а през 2011 година се насочва към мистичната Исландия. През 2014 година Мансер и брачната половинка му Васти стават първите и досега единствени хора, гребали от континенталната част на Африка до континенталната част на Северна Америка.
Винаги ми се е желало да пътувам до екзотични места. Един от идолите ми като дете беше Индиана Джоунс с неговите камшици, храмове на обречените и изчезнали кивоти – тези страхотии ме бяха изпълнили с жадност за завършения. Така че на идващия ден си купих атлас на света и започнах да уча всяко кътче на планетата в търсене тук-там, където различен не е дръзнал да стъпи. Не споделих на никого за първата стъпка към пътешествието на хиляда левги, за което се приказва в онази антична китайска сентенция – и това щеше да се случи, когато му дойдеше времето и имах с какво да подплатя думите си. Така че към този момент всичко си оставаше сред мен, новия ми атлас и това пулсиращо чувство, което изпълваше съзнанието и тялото ми, до момента в който чаках земята да се отвори или да падне гръм.
Отне известно време, тъй като желаех да отида под дърво и камък. Разлиствайки атласа още веднъж и още веднъж обаче, осъзнах, че непрекъснато се връщам все към Африка. На пръв взор това беше допустимо най-лошият избор, защото обстановката в Африка беше даже по-смутна от нормално. Репортажите бяха преситени от вести за зверските войни в Либерия и Сиера Леоне, убийството на Джонас Савимби в Ангола, спора сред Етиопия и Еритрея, геноцида в региона на Великите африкански езера. Войната в Ирак се задълбочаваше и всичко това предполагаше резултата на доминото във връзка с религиозния екстремизъм в Северноафриканските страни от Магреб. Сомалия нямаше държавно управление и, наподобява, напълно се бе посветила на проточилото се във времето самоизтребление. Убийствата дотолкоз бяха зачестили, че бедността, гладът и заболяванията надалеч не бяха отпред на листата с бедствия, макар че маларията погубваше повече хора всекидневно, в сравнение с ХИВ/СПИН. Напълно подценявани бяха напъните на президента Табо Мбеки да пусне в деяние творението си – Ново партньорство за развиване на Африка, или НПРА, което прокарваше още от времето си като заместител на Нелсън Мандела.
© Издателство Вакон
Така че Африка, наподобява, я чакаше още един век на крах, гибел и недобросъвестност. Това ли беше в действителност първият ми избор?
Аз обаче си бях основал много друга визия за този необятен пай земя и всякога, щом си помислех за нея, от ден на ден се убеждавах, че приключението ми може да се реализира в Африка и на никое място другаде. Взех дефинитивно решение една заран, както си седях на кухненската маса с третата огромна чаша кафе в ръка, втренчен в страница от атласа, която разкриваше контурите на континента в елементи – огромен откъслек с оранжев, пустинно-пясъчен колорит.
Седях там, все едно се мъчех да накарам страницата да ми се подчини. Исках да направя нещо велико за Африка и в рамките на Африка, нещо, което различен до момента не е опитвал. Исках да дописвам историята. И тогава, като по знамение, пътят пред мен се разкри. Дали беше допустимо да обиколя този континент както тогавашните мореплаватели са обикаляли Земята, като мина през всяка крайбрежна страна и най-после се върна там, откъдето съм тръгнал? На доктрина – да.
После изникна и идващият въпрос: по какъв начин да го направя? С лодка или пешком? Нито едното. Мореплаването беше прекомерно изтъркано, а ходенето пешком щеше да отнеме прекалено много време.
Тогава ми просветна: добре, ще пътувам с колело!
Повече информация за книгата " Около Африка с колело " може да намерите тук.
Южноафриканецът Риан Мансер (1973) е един от най-известните приключенци на нашето време. Пътешествието му към Африка получава самопризнание от самия Нелсън Мандела, който пожелава персонална среща със смелчагата дръзнал да обиколи едни от най-оспасните и размирни места на планетата. След обиколката на Мадагаскар, разказана в книгата " С каяк към Мадагаскар ", издателство " Вакон " Мансер се отдава на заслужена отмора, а през 2011 година се насочва към мистичната Исландия. През 2014 година Мансер и брачната половинка му Васти стават първите и досега единствени хора, гребали от континенталната част на Африка до континенталната част на Северна Америка.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ