Трансджендър-идеологията и краят на западната психология
Резюме: Този текст е отдаден на следенето на исторически сложилите се теоретични учредения на актуалната трансджендър-идеология. Става дума за откривателите от Франкфуртската школа, чиято съществена цел е да бъдат съвместени теоретично моралната философия на Карл Маркс и психоанализата на Зигмунд Фройд. Опирайки се таман на концепциите на Ерих Фром, Херберт Маркузе и Теодор Адорно, през 90-те години на ХХ в. Джудит Бътлър формулира и правилата на своята трансджендър-идеология. Показан е и методът, по който тази еклектична теоретична структура предпоставя края на класическата западна университетска логика на психиката.
Ключови думи: марксизъм, психоанализа, Франкфуртска школа, трансджендър-идеология, съществени несъгласия в историята, войната сред половете, полът като обществен конструкт
„ Когато една философия се трансформира в идеология, тогава тя престава да бъде философия! “
Лудвиг Фоейрбах
„ Един век логика на психиката унищожи това, което е създавано епохи наред в западната цивилизация! “
Емил Мишел-Чоран
Няколко предварителни думи
Със сигурност както заглавието, по този начин и констатацията на огромния френски обществен академик от румънски генезис Емил Мишел-Чоран, която е другото мото на този текст, ще провокира освен неразбиране, а може би и реакции, които евентуално могат да бъдат определяни като стряскащи. Особено в случай, че създателят на този отчет (моя милост) от 23 години е професор по обществена, етническа и политическа логика на психиката в СУ „ Св. Климент Охридски “, от 24 години е лекар на психическите науки, от 33 години е лекар по социология, от 35 години е учител в Алма матер, а от 23 години и във ВСУ „ Черноризец Храбър “. Очевидно става дума за годините след 1989 година, когато освен политически, само че също по този начин научно, академични и така нататък България направи следващия в своята история „ цивилизационен избор “ по посока на така наречен „ Западна цивилизация “ и нейния закрепостен хегемон Съединени американски щати, което значи, че сходна изследователска, научна и преподавателска кариера се е осъществила в подтекста на преобладаващата роля на западната логика на психиката във връзка с българската логика на психиката. И внезапно същият този човек, т.е. аз, има нахалството да написа и приказва за възможния „ завършек на западната логика на психиката “ посредством актуалните всеобвземащи измерения на трансджендър-идеологията в западния свят, която в тази ситуация разумно се възприема като резултат таман от развиването на същата тази западна логика на психиката. Веднага желая да кажа, че не, това не е безсрамие, а е просто надълбоко изстрадана и промислена позиция във връзка с фундаменталните ориентири на западното университетско психическо знание и обучение, които сходно на политическите и идеологически тежнения на западния свят, се възприемат от него и обслужващите го академични кръгове като универсално значими за всички хора по света както в сегашното, по този начин и в предишното. Ами не, не са универсално значими и актуалният цивилизационен конфликт сред секуларния трансджендърски западен свят (около 20% от популацията на човечеството) и останалия набожен анти-трансджендърски свят (около 80 % от популацията на човечеството), потвърждава този факт по безспорен метод.
Разбира се, тази изстрадана и промислена позиция стартира да се формулира преди повече от 24 години и нейната дефинитивна структура закупи наименованията критически психически метод и изведената посредством него друга от обичайна западна психическа парадигма, а точно Критическата логика на психиката, споделени в поредност от книги, студии, публикации и отчети (Георгиев, 1999, 2000, 2013, 2014, 2017, 2018, 2020, 2021 и т.н.). Нещо повече, тази парадигма, която има за своя епистемологическа основа Критическата философия на Имануел Кант и е самобитна актуализация на от дълго време забравената в западния свят психическа традиция на Вилхелм декор Хумболд, Вилхелм Вунд, Емил Дюркем, Люсиен Леви-Брюл, Карл Густав Юнг, Серж Московичи и така нататък, беше възприета от голям брой мои докторанти и почитатели, а израз на това бяха и двете групови монографии „ Творческите провокации на Критическата логика на психиката “ и „ Творческите провокации на Критическата логика на психиката ІІ “ (Георгиев и колектив, 2017, 2021), посредством които откри гласност и Българскаташкола на Критическата логика на психиката, т.е. моята школа. С други думи, става известно, че упоменатото първоначално „ безсрамие “ е такова единствено на пръв взор – в тази ситуация явно става дума за причинност, която ми разрешава напълно разумно да дефинирам обобщението, съдържащо се в заглавието на сегашния текст: „ Трансджендър-идеологията и краят на западната логика на психиката “.
Повече от несъмнено е, след тези уводни думи, че упованието ще се концентрира към въпросите: Кои по-точно посоки в западното обществено и психическо знание стоят в основата на трансджендър-идеологията, дефинирана като завършек на западната логика на психиката? Възможно ли е една философско-психологическа школа или течение да се трансформира в идеология, която да обезмисли и философстването, и психологстването? Що се отнася до философията, историята знае сходен образец и това е марксизмът, т.е. диалектическия и историческия материализъм на Карл Маркс и Фридрих Енгелс, само че евентуално няма да прозвучи изненадващо, в случай че кажа, че за западната логика на психиката това е психоанализата на Зигмунд Фройд. Връзката сред тях и последващата Франкфуртска школа е особена, тъй че моето предложение е да вървим в тази посока.
Марксизмът и психоанализата
Предполагам, че даже за неизкушеният във философската и психическата проблематика човек връзката сред марксизма и психоанализата, т.е. сред техните основатели Карл Маркс и Зигмунд Фройд наподобява повече от фриволна, с изключение на несъмнено общия им еврейски генезис, а това може да породи подозрения по отношение на вероятно „ анти-семитския “ темперамент на последващите разсъждения. Ето за какво, още тук желая изрично да кажа, че в тази ситуация мен не ме интересува етно-културния или набожен генезис на един или различен откривател, а наличието на неговото творчество и резултатите, до които то довежда, въпреки че тази връзка има своето място в парадигмата на Критическата логика на психиката, разкрита по неоспорим метод от моя докторант, към този момент доцент, Виктор Добрев, още в неговата дисертация (Добрев, 2019, 2019). Още повече, както е известно, че Франкфуртската школа, в чиято основа е положена концепцията на нейния създател Макс Хокхаймер да съвмести моралната философия на Карл Маркс и психоанализата на Зигмунд Фройд, също е формирана и развита от евреи, а считаната за неоспорим идеолог на днешната трансджендър-идеология, Джудит Бътлър, също по този начин е еврейка и лауреат на премията „ Теодор Адорно “ на наследника на тази школа – Франкфуртският институт. Може би тази натрапваща се поредност е в положение да породи други проучвателен планове, което несъмнено ще съставлява интерес, само че тук тя ме интересува единствено предвид на вероятностите за историческото следене на произхода и основаването на трансджендър-идеологията.
Разбира се, що се отнася до Карл Маркс, първичната и доста обективна реакция би била нещо от сорта: „ Нерде марксизъм, нерде трансджендър-идеология “. В случая обаче, имайки поради Карл Маркс, мен ме интересува само обстоятелството, че неговата философия се трансформира в една в действителност трагична идеология, чрез работата и на Владимир Илич Ленин, до момента в който оформянето на трансджендъризма като идеология, както ше забележим, взаимства от марксизма единствено формата, изходното начало, а не последващата го интерпретация. Това събитие е доста значимо не толкоз за припомняне на основанията на марксизма, въпреки и считан през днешния ден за окончателно отишла си в историята идеология, що се касае за обрисуване на положените в основата на трансджендър-идеологията теоретични позиции.
Безспорно е, че за марксизма и като философия, и като идеология, основополагащо е фундирането на едно исторически възпроизвеждащо се несъгласие, на един исторически препредаващ се във всеки обществено-икономически строй спор – несъгласието, спорът сред притежателите на средствата за произвеждане и хората, лишени от такава благосъстоятелност, хората на наемния труд, несъгласие, което Карл Маркс дефинира още в „ Немска идеология “ (Маркс, Енгелс, 1957).
Както е известно, таман върху тази теоретична база Карл Маркс конструира историческия материализъм, т.е. обществената философия на неговата идея, а диалектическият материализъм, т.е. философията на природата, и политическата спестовност, допустимо дефинируема и като обществена стопанска система, са другите два основни детайла на марксизма, придобиващ по този метод измеренията на идеологическаконструкция. И в действителност, идеологическите характерности на концепцията на Карл Маркс наподобява са положени още в неговите „ Тезиси за Фойербах “ – уводът към „ Немска идеология “, а в 11-тия Тезис той написа: „ Философите до момента единствено са обяснявали света. Задачата е той да бъде изменен “ (Маркс, Енгелс, 1957). Интересен, само че малко прочут е фактът, че във връзка този и останалите тезиси на Карл Маркс, неговият преподавател Лудвиг Фойербах, пенсионирал се от университета и към този момент живеещ на село, възкликва: „ Когато една философия се трансформира в идеология, тогава тя престава да бъде философия! “ (Фойербах, 1962).
Едва ли ще бъде пресилено, в случай че кажа, че освен марксизмът, само че и останалите идеологически концепции, забележете, всички до една чеда на Западната цивилизация, без значение от разликите, носят в себе си тази рекламация – да трансформират света съгласно личните си показа за такова конструиране на човешкото общество, което да бъде съответно на онази въображаема „ изначално щастлива, хармонична и свободна човешка същина “ (Георгиев, 1999, 2014, 2017). Повтарям: и комунистическата, и фашистката, и национал-социалистическата, и либерално-демократичната, и социал-демократичната, и техните производни идеологии носят със себе си претенцията, че те и единствено те оферират най-благоприятен метод на устройство на човешкото общество, на човечеството въобще, което разумно дефинира и техния глобалистичен напор, глобалистичните им тежнения. Друг, само че прекомерно значим е въпросът, че таман тази вътрешност на западните идеологии показва неподправения, древен западен блян към световна надмощие над цялата планета, защото и през днешния ден убеждението, изречено от комисаря по външна политика на Европейския съюз Жозеп Борел: „ Западът е градина, всичко останало е джунгла! “, контролира мисленето и държанието на западните хора и техните водачи.
Що се отнася съответно до марксизма, желанието в действителност е привлекателно – да се отстрани употребата от човек на индивида, а това може да се случи посредством „ разрешаване на главното историческо несъгласие “, което поражда тази употреба, а точно „ унищожаване на частната благосъстоятелност върху средствата за произвеждане “ (Маркс, Енгелс, 1957).
Разбира се, в тази ситуация мен не ме интересуват детайлите, а единствено това, което откривателите от Франкфуртската школа и след това трансджендър-идеологията заимстват от марксизма като „ морална философия “ – това е концепцията в основата на историческото битие на човечеството да бъде сложено някакво несъгласие, някакъв извечен спор, чието „ разрешаване “ да докара до толкоз упования от всички „ благополучен край “ или по-точно „ щастливото бъдеще “ на цялото човечество.
На собствен ред, другата идея, която би трябвало да се съвмести с тази на Карл Маркс, според желанията на Франкфуртската школа, е таман психоанализата на Зигмунд Фройд, който през 1900 година в творбата си „ Тълкуване на сънищата “ (Freud, 1986) показва своята лична „ нова психическа парадигма “. Впрочем, тази парадигма се състои от две елементи – концепцията за несъзнаваното психологично, т.е. съществуването на несъзнавани психологични процеси и тяхното присъединяване в регулацията на човешкото мислене и държание, и концепцията за фундаменталната роля на човешката половост, т.е. основополагащата й функционалност във връзка с регулацията на мисленето и държанието освен на обособения човек, само че и на човешкото общество, на човечеството въобще.
Със сигурност мога да кажа, че таман тези две страни на новата психическа парадигма дефинират и личните несъгласия на Зигмунд Фройд – творби, които слагат акцент върху едната част от парадигмата биват последвани от творби, които натъртват върху другата част. Така или другояче, що се отнася до втората част на парадигмата, в „ Тотем и табу “ от 1912 година Фройд слага сексуалността в основата на човешката история посредством противоречивия мит за „ убийството на бащата – водач на ордата, от синовете – членове на ордата, поради половото право над дамите “ (Freud, 1986). Не по-малко противоречиви са и интерпретациите на Фройд на древногръцките легенди, посредством които той формулира „ Едиповия комплекс “ и „ Комплексът Електра “, само че зад всички тези спекулации стои желанието му по никакъв метод да не се отхвърля от втората част на своята парадигма – фундаменталната роля на сексуалността, която Зигмунд Фройд пази по безапелационен метод. Нещо повече, по време на първата тежка рецесия в Международното психоаналитично сдружение, която се случва таман след „ Тотем и табу “, а сдружението напущат неговия пръв президент Карл Густав Юнг, последван от Алфред Адлер и Вилхелм Щекел, всички несъгласни със спекулациите на Зигмунд Фройд, най-хубавият му биограф, Ърнест Джоунс, споделя за доста тежък спор, в който Фройд крещи на Юнг, че „ би трябвало да създадат от сексуалността бастион, доктрина “, а Юнг простичко дава отговор: „ Бастион, доктрина, само че против какво? Срещу истината?!2 “, и всичко сред двамата завършва (Dzons, 1981).
Може би няма да бъде пресилено, в случай че кажа, че едвам през 1923 година в творбата „ Аз и то “, след което закономерно следва втората тежка рецесия в Международното психоаналитично сдружение, на Фройд се „ удава “ да съвмести двете елементи на своята парадигма и това се случва посредством детайла То в „ новата конструкция на личността “ – То-то е показано по едно и също време и като неумишлено, и като контейнер на либидото, на сексуалността (Freud, 1986). Тази цел е „ реализирана “ посредством нови и нови спекулации, за които самият Зигмунд Фройд признава в едно писмо до Шандор Ференци откакто прочита коректурите на „ Аз и то “ преди творбата да излезе от щемпел: „ Приятелю, написа Фройд, в никакъв случай повече няма да позволи да изгубя почвата под краката си. Книгата, която следва да излезе, е несъмнено мътна, нелогична и неприятно написана “ (Dzons, 1981). Какво да се прави обаче – нормално мнението на създателите и историческите персони за тяхното лично творчество и каузи не се имат поради, а това изяснява и възпроизвеждащият се и до през днешния ден абсурд, че „ Аз и то “ се смята надали не за „ психоаналитичната библия “.
Разбира се, тук нито е допустимо, нито е належащо да се впускам в детайлности върху творчеството на Зигмунд Фройд – не е такава и задачата. По-важното е да бъде обяснен фактът, че това, което откривателите от Франкфуртската школа и след това трансджендър-идеологията заимстват от психоанализата на Зигмунд Фройд е точно основополагащата роля на сексуалността в историята на човечеството. Повтарям още веднъж – от Карл Маркс концепцията за някакво главно несъгласие в историята изобщо, а от Зигмунд Фройд – концепцията за фундаменталните измерения на човешката половост в историята и всяко настояще на човечеството.
Франкфуртската школа и трансджендър-идеологията
Очевидно е, че тук също по този начин не е допустимо да се спирам в детайли на творчеството на множеството представители на Франкфуртската школа, заради което ще се спра на най-важните моменти, които прочее трасират и теоретичния път към трансджендър-идеологията от 90-те години на ХХ в. в творчеството на Джудит Бътлър.
Със сигурност няма да бъде неправилно, в случай че стартира с Ерих Фром, защото той напълно образно показва „ съвместяването “ на моралната философия на Карл Маркс и психоанализата на Зигмунд Фройд в своята лична идея, наречена от самия него културна психоанализа. Да, според логиката на Карл Маркс, Ерих Фром слага в основата на човешката история едно фундаментално несъгласие, само че това не е спора сред притежателите на средствата за произвеждане и хората на наемния труд, а несъгласието сред половете, т.е. сексуалността в парадигмата на Зигмунд Фройд: „ Никога няма да разберем, написа Фром, логиката на психиката нито на дамите, нито на мъжете, до момента в който не съумеем да осъзнаем и признаем, че за последните почти шест хиляди години сред половете съществува едно положение на война. Преди шест хиляди години патриархатът победи над дамите и обществото става проведено на основата на мъжкото владичество. Жените стават благосъстоятелност на мъжете и биват принудени да им изричат признателност за всяка отстъпка. Но не съществува такова владичество на една социална класа, нация или пол над друга класа, нация или пол, което да не води до подсъзнателно бунтуване, гняв, ненавист и предпочитание за възмездие в тези, които са потиснати и експлоатирани, и до боязън и неустановеност в тези, които потискат и експлоатират “. (Фром, 2006, с. 7).
Очевидно слагането на „ войната сред половете “ като „ главно несъгласие “ в историята на човешкото общество, което има напълно откровени полови характерности, освен има претенцията да изяснява развиването на човечеството чрез промяната на матриархата посредством властта на патриархата, само че и да подчертава във всеки един миг върху съответните исторически измерения на това несъгласие. Със сигурност препоръчаното по този метод от Ерих Фром съвместяване на философията, т.е. идеологията на Карл Маркс, с психоанализата на Зигмунд Фройд, се трансформира последователно в идейната платформа освен на „ половата гражданска война “ през 60-те години на ХХ в., само че и на безспорния, съгласно мен, предходник на трансджендър-идеологията, а точно феминизма, феминистките придвижвания, а не по-малък принос за това има различен представител на Франкфуртската школа.
Разбира се, че става дума за Херберт Маркузе, в чието главно произведение „ Ерос и цивилизация “ несъгласието, изведено от Ерих Фром, към този момент се разгръща освен в историята на човечеството, само че и във всички сфери от живота на обществото. А спрямо „ репресивния темперамент на културата “ на Зигмунд Фройд, който наподобява като почтена детска приказка, „ античовешкият темперамент на цивилизацията по отношение на Ероса “ при Херберт Маркузе придобива в действителност трагични размери (Markuze, 1986). Забележителното в тази ситуация е, че Херберт Маркузе се трансформира в неоспорим водач на „ новото ляво “ през 60-те и 70-те години на ХХ в. в западния свят, а това събитие поставя началото на безцеремонната промяна на „ класическото ляво “ по Маркс в „ модерното ляво “ на Франкфуртската школа и запленените от тази вероятност западни интелектуални елити. Съдържателно тази промяна наподобява по този начин – на мястото на битката на хората на наемния труд, на работническата класа против притежателите на средствата за произвеждане, експлоататорите, се слага битката за правата на дамите, каквото и да значи това, и, несъмнено, битката за тотална „ легитимация на Ероса “, т.е. тържеството на сексуалността над цивилизацията. Логично наподобява, че крачката към битката за правата на гей-общностите и вероятността за „ свободната промяна на пола “ следва, само че тя се случва малко по-късно – през 90-те години на ХХ в. в творчеството на Джудит Бътлър. Нека за миг обаче се върна още веднъж на Франкфуртската школа.
Освен изведеното от него „ главно несъгласие в историята “, другият принос на Ерих Фром към бъдещата трансджендър-идеология, без значение че той надали го е осъзнавал, са изведените три съществени детайла от психологичната конструкция на личността, които, съгласно него, са човешката страна на фашизма и изобщо на всички тоталитарни режими. И по-скоро става дума за първия детайл, за властническия темперамент, който е амбивалентен – човек хем се подчинява на престижа, хем самият той желае да бъде престиж и да господства. Забележително е обаче, че Ерих Фром напълно ясно дефинира кои са носителите на властнически темперамент – това са представителите на по-нисшата класа от междинната, т.е. явно става дума за работническата класа, а също всички тези, за които културната традиция е несъмнена (Фром, 1992, с. 134-150). Ако оставим настрани фактът, че по този начин очертаващото се „ ново ляво “ на Франкфуртската школа освен не се интересува от работническата класа, обвинявайки я съвсем непосредствено за фашизма, ще забележим, че спекулативното идентифициране на престиж с властнически темперамент и властническа персона в действителност препраща и към неговата битка с престижа на традициите – културни, религиозни и така нататък В тази посока своя неоспорим принос има различен главен представител на Франкфуртската школа, на чието име по-късно е кръстен наследника на школата, а точно Франкфуртският институт.
Разбира се, че става дума за Теодор Адорно, чиито взаимни старания с Ерих Фром в проучванията на властническия темперамент и властническата персона, пренесени и към фашизма, само че и към социалистическата система след втората половина на ХХ в., т.е. „ остарялото ляво “, в действителност съумява по задоволително еклектичен метод да ги приравни с престижа въобще. Според мен, да, в действителност е изумителен методът, по който Теодор Адорно отъждествява властническата персона като причина за появяването на фашизма, по Ерих Фром, с „ властническата персона “ като притежател на исконните обичаи на съответната културна и религиозна човешка общественост. Теодор Адорно упорства, че и едните – властническите персони при фашизма и останалите тоталитарни идеологически режими, и другите, „ властническите персони “, настояващи за личната еднаквост на съответните културни и религиозни общности, са от един и същи порядък. Това значи, в последна сметка, че са еднообразно „ фашистки “ и съответните политически тоталитарни режими, и всички тези култури и цивилизации, които упорстват за личната си културна и религиозна еднаквост, несъобразена с идеологическите искания за либерално-демократична международна надмощие на Съединени американски щати и Западната цивилизация (Adornо, 1950). С други думи, за „ новото ляво “ несъгласието е освен в хилядолетната война сред половете, освен в психическата основа на фашизма, а точно работническата класа, освен в отричащия човешката цивилизация Ерос, само че и в надълбоко репресивната роля на културните и религиозни обичаи във връзка с самостоятелното съществуване. Очевидно е, най-малко съгласно мен, че тази теоретична рамка за пояснение на индивида и света, заложена таман от Франкфуртската школа, чиято съществена цел е съвместяването на моралната философия на Карл Маркс и психоанализата на Зигмунд Фройд, прави безусловно допустимо и теоретичното конструиране на трансджендър-идеологията от Джудит Бътлър. За какво става дума?
Със сигурност няма да звучи изненадващо, че позиционизирайки своята трансджендър-идеология към дефинираното от Франкфуртската школа главно несъгласие като „ шест хилядната война сред половете, т.е. сред мъжа и дамата “, която, видите ли, стои в основата на самото историческо развиване на човечеството, каквото и да значи това, Джудит Бътлър освен ще се опита, само че и ще изведе в основата на концепцията си методът, по който това несъгласие може „ да се позволи “ – концепцията, че полът не е биологична даденост, още по-малко Божествена яснота, а чисто и просто... обществен конструкт, значи, че всеки един, изключително детето, ще би трябвало единствено да конструира пола си по този начин, щото да се „ позволи това изначално несъгласие в човешката история “ (Butler, 1999, 2004). С други думи, когато половете не са единствено жена и мъж, а голям брой – да вземем за пример, 3, 5, 7, 23, 54, 108 или 253, както е в някои от щатите на Съединени американски щати сега, то това „ самоопределяне “ на пола като личен избор, като „ обществен конструкт “, от единствено себе си ще позволи „ хилядолетната война сред мъжа и дамата “ (Butler, 1999, 2004), т.е. ще бъде преодолян този „ главен спор в историята “. В случая обаче, „ разрешаването на това главно несъгласие “ не е единствено в посоката на концепцията за пола като „ обществен конструкт “, само че и във вменяването на идеологемата, че таман този метод на мислене е в основата на „ новото ляво “, т.е. „ лявото “ няма нищо общо с битката на работническата класа, даже няма нищо общо с битката за права на етно-културните и религиозни малцинства за някакво пълноправие, а може да бъде дефинирано като едновременност в битката – образецът е в действителност неповторим, само че си заслужава да бъде упоменат: „ Става дума за уязвимостта на една жена, която е по едно и също време черна и дружно с това лесбийка “. (Butler, 1999).
Като развиване на тази теза наподобява разумно предлагането на Джудит Бътлър по отношение на равноправието сред хетеросексуалните дами и мъже, и трансексуалните такива, по отношение на сключването на брак и изключително развъждането на генерации, на деца. В този случай концепцията е, че с цел да се „ преоделее историческият спор сред дамата и мъжа “, т.е. матриархата и патриархата, и в хетеросексуалните, и в трансексуалните така наречен „ фамилии “, родителсвото не би трябвало да бъде „ полово дефинирано “, а по-скоро „ неутрално “, т.е. да няма майка и татко, които би трябвало да бъдат сменени с неуместните формулировки „ Родител 1 “ и „ Родител 2 “, а същата „ индиферентност “ следва да бъде вменена и на пола на детето (Butler, 1999, 2004).
И не на последно място по значение – трансджендър-идеологията на Джудит Бътлър и нейните почитатели „ революционизира “ по един неуместен метод престижа – престижът на обичайните културни и изключително религиозни, само че таман християнски полезности, което също беше положено във Франкфуртска школа, да не приказваме преди този момент в идеологията на Карл Маркс и психоанализата на Зигмунд Фройд, чиито атеизъм и секуларност се отнасяха по-скоро таман към християнството, въпреки че фундирането на пола като „ обществен конструкт “ всъщност е ориентирано срещу религиозността изобщо. Наистина е ужасяваща тази кулминационна точка на трансджендър-идеологията в разгръщането на западния глобализъм – религията е отживялост, значи няма религиозна идентичност; нацията е отживялост, значи няма национална идентичност; фамилията е отживялост, значи няма бащинска и майчина, само че също по този начин синовна и дъщерна еднаквост, а единствено „ Родител 1 “ и „ Родител 2 “, и някакво несигурно местоимение към детето; полът не е биологична даденост или Божествена съдба, а „ обществен конструкт “, т.е. няма и полова еднаквост. И следва явно риторичният въпрос: в какво се трансформира индивидът без тези свои базисни идентичности?
Забележителен наподобява фактът, че когато през 1999 година Франкфуртският институт – правоприемник на Франкфуртската школа, връчва премията на името на своя патрон, „ Теодор Адорно “, на Джудит Бътлър, страната Израел първа реагира изрично срещу сходно „ самопризнание “, защото ортодоксалният юдаизъм, сходно на всички останали религиозни системи, по никакъв метод не може да одобри тази античовешка идея, а точно трансджендър-идеологията. Тогава поражда въпросът, чието просторно обговаряне тук нито е допустимо, нито е належащо – за какви евреи става дума, когато приказваме за Франкфуртската школа и менторите на трансджендър-идеологията? Ще се задоволя тук единствено с късия отговор – става дума за евреи от хасидизма, еврейска фракция, която за юдаизма е антиеврейска.
Независимо от множеството теоретични, политически и религиозни съпротиви против трансджендър-идеологията в Западната цивилизация през годините, нейната институционализация през днешния ден е повече от явен факт, само че може би най-изумително е събитието, че тя се трансформира в теоретичната основа на „ новото ляво “. „ Транссексуалните са душата на Америка! “ – разгласи преди няколко месеца президентът на Съединени американски щати Джо Байдън, а това заключение наподобява обобщава всичко.
Няколко заключителни думи
Що се отнася до практическият завършек на обичайна западна академична логика на психиката, знае се, че още сериозната логика на психиката на Франкфуртската школа въстава изрично и слага под подозрение адекватността на цялата тази логика на психиката (Градев, 2012) – аз също, само че от напълно други позиции, които единствено маркирах при започване на отчета. В случая препоръчаната от мен парадигма на Критическата логика на психиката е нещо напълно друго от сериозната логика на психиката на Франкфуртската школа – с изключение на всичко друго смислово и концептуално, тук е налице и безспорният образец за благосъстоянието на българския език, тъй като критическа и сериозна имат освен граматически разлики. Иначе, що се отнася до приноса на трансджендър-идеологията към края на западната логика на психиката, коства ми се, че той е явен.
Най-напред, в случай че полът е единствено „ обществен конструкт “, т.е. детето и всеки човек може да избира пола си, а половата, фамилната и родителската идентичности са единствено отживялост, то явно стават безусловно безсмислени всички типичен психически теории за детското, юношеското и въобще развиването на личността в такива посоки като детска и юношеска логика на психиката, логика на психиката на личността, възрастова логика на психиката и така нататък, и така нататък, и, несъмнено, основаните върху тях подходи и способи на проучване в пробната логика на психиката.
Впоследствие, в случай че религиозната, етно-културната и националната идентичности са отживелици, то стават безусловно безсмислени всички типичен психически теории в такива посоки като логика на психиката на религиите, етнопсихология, междукултурна логика на психиката, трудова и организационна логика на психиката, политическа логика на психиката, обществена логика на психиката и така нататък, и така нататък, в случай че щете самата история на логиката на психиката също по този начин става безусловно непотребна, защото без значение от желанията на създателите, тя следва типичен психически правила, напълно несъвместими с тежненията на трансджендър-идеологията.
И не на последно място по значителност, трансджендър-идеологията и институциите, които я въплъщават, вършат невъзможна или съвсем невъзможна класическата психотерапия в западната логика на психиката – психотерапия, без значение в какво направление тя се е ориентирала, без значение от какъвто и да е западен психотерапевтичен метод. А защото психотерапията е практическият способ на всяка една логика на психиката, тази неизбежност на психотерапията срямо трансджендър-идеологията значи таман това – краят на западната логика на психиката.
В умозаключение мога единствено да кажа, че без значение от предстоящите в началото стряскащи реакции по отношение на заглавието на този отчет, коства ми се, че тук споделих задоволително причини, подкрепящи тезата, че трансджендър-идеологията и нейната институционализация в западния свят предпоставят края на класическата западна академична логика на психиката, въпреки че сходни препратки биха били разумни и към цялото западно филантропично и обществено знание. И този явен факт би трябвало да бъде обговарян, а не премълчаван, тъй като главното кредо на Университета е свободата.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
Георгиев, Л. Критика на етнонационалния рационализъм, Университетско издателство „ Св. Климент Охридски “, София, 1999;
Георгиев, Л. Критика на политическия рационализъм, Университетско издателство „ Св. Климент Охридски “, София, 2000;
Георгиев, Л. Критика на историческия рационализъм, Университетско издателство „ Св. Климент Охридски “, София, 2013;
Георгиев, Л. Критическата логика на психиката на политиката и историята, Университетско издателство „ Св. Климент Охридски “, София 2014;
Георгиев, Л. Критическая логика на психиката политики и истории, РИСИ, Москва, 2017;
Георгиев, Л. Критическата логика на психиката на българската история “, Университетско издателство „ Св. Климент Охридски “, София, 2018;
Георгиев, Л. Критическата логика на психиката на екзистенциалните прекарвания, Университетско издателство „ Св. Климент Охридски “, София, 2020;
Георгиев, Л. и колектив. Творческите провокации на Критическата логика на психиката, Университетско издателство „ Св. Климент Охридски “, София, 2017;
Георгиев, Л. и колектив. Творческите провокации на Критическата логика на психиката ІІ, Университетско издателство „ Св. Климент Охридски “, София, 2021;
Градев, Д. Критичната обществена логика на психиката, Изд. „ Изток – Запад “, София, 2012;
Добрев, В. Еврейският етнокултурен трансфер, Изд. „ Епринт АБВ “, София, 2019;
Добрев, В. Културална причинност на еврейската екстраполация в логиката на психиката, Изд. „ Епринт АБВ “, София, 2019;
Маркс, К., Фр. Енгелс. Събрани съчинения, т. 3, Изд. на Българска комунистическа партия, София, 1957;
Фойербах, Л. Избрани творби, т. 1, Изд. на Българска комунистическа партия, 1962;
Фром, Е. Бягство от свободата, Изд. „ Христо Ботев “, София, 1992;
Фром, Е. Любов, половост и матриархат, Изд. „ Захарий Стоянов “, София, 2006;
Adorno, T.W., E. Frenkel-Brunswik, D.J.Levinson, N.Stanford. The Autoritarian Personality, N.Y., 1950;
Butler, J. Gender Trouble. Feminism and Subversion of Identity, N.Y., 1999;
Butler, J. Undoing Gender, N.Y., 2004;
Dzons, E. Zivot i delo Sigmunda Frojda, Beograd, 1985;
Freud, S. Buducnost jedne iluzije I drugi spisi, Zagreb, 1986;
Marcuse, H. Eros I civilizacija, Zagreb, 198
TRANSGENDER IDEOLOGY AND
THE END OF WESTERN PSYCHOLOGY
Prof. Ludmil Dochev Georgiev, DSc
Sofia University “St. Kliment Ohridski ”
Varna Free University
Abstract: This text is devoted to tracing the historically established theoretical foundations of the modern transgender ideology. It is about the researchers from the Frankfurt School, whose main goal is to theoretically combine the moral philosophy of Karl Marx and the psychoanalysis of Sigmund Freud. Drawing precisely on the concepts of Erich Fromm, Herbert Marcuse and Theodor Adorno, in the 1990s. Judith Butler formulated the principles of her transgender ideology. The way in which this eclectic theoretical construction presupposes the end of classical Western university psychology is also shown.
Keywords: Marxism, psychoanalysis, the Frankfurt School, transgender ideology, basic contradictions in history, the battle of the sexes, gender as a social construct
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Ключови думи: марксизъм, психоанализа, Франкфуртска школа, трансджендър-идеология, съществени несъгласия в историята, войната сред половете, полът като обществен конструкт
„ Когато една философия се трансформира в идеология, тогава тя престава да бъде философия! “
Лудвиг Фоейрбах
„ Един век логика на психиката унищожи това, което е създавано епохи наред в западната цивилизация! “
Емил Мишел-Чоран
Няколко предварителни думи
Със сигурност както заглавието, по този начин и констатацията на огромния френски обществен академик от румънски генезис Емил Мишел-Чоран, която е другото мото на този текст, ще провокира освен неразбиране, а може би и реакции, които евентуално могат да бъдат определяни като стряскащи. Особено в случай, че създателят на този отчет (моя милост) от 23 години е професор по обществена, етническа и политическа логика на психиката в СУ „ Св. Климент Охридски “, от 24 години е лекар на психическите науки, от 33 години е лекар по социология, от 35 години е учител в Алма матер, а от 23 години и във ВСУ „ Черноризец Храбър “. Очевидно става дума за годините след 1989 година, когато освен политически, само че също по този начин научно, академични и така нататък България направи следващия в своята история „ цивилизационен избор “ по посока на така наречен „ Западна цивилизация “ и нейния закрепостен хегемон Съединени американски щати, което значи, че сходна изследователска, научна и преподавателска кариера се е осъществила в подтекста на преобладаващата роля на западната логика на психиката във връзка с българската логика на психиката. И внезапно същият този човек, т.е. аз, има нахалството да написа и приказва за възможния „ завършек на западната логика на психиката “ посредством актуалните всеобвземащи измерения на трансджендър-идеологията в западния свят, която в тази ситуация разумно се възприема като резултат таман от развиването на същата тази западна логика на психиката. Веднага желая да кажа, че не, това не е безсрамие, а е просто надълбоко изстрадана и промислена позиция във връзка с фундаменталните ориентири на западното университетско психическо знание и обучение, които сходно на политическите и идеологически тежнения на западния свят, се възприемат от него и обслужващите го академични кръгове като универсално значими за всички хора по света както в сегашното, по този начин и в предишното. Ами не, не са универсално значими и актуалният цивилизационен конфликт сред секуларния трансджендърски западен свят (около 20% от популацията на човечеството) и останалия набожен анти-трансджендърски свят (около 80 % от популацията на човечеството), потвърждава този факт по безспорен метод.
Разбира се, тази изстрадана и промислена позиция стартира да се формулира преди повече от 24 години и нейната дефинитивна структура закупи наименованията критически психически метод и изведената посредством него друга от обичайна западна психическа парадигма, а точно Критическата логика на психиката, споделени в поредност от книги, студии, публикации и отчети (Георгиев, 1999, 2000, 2013, 2014, 2017, 2018, 2020, 2021 и т.н.). Нещо повече, тази парадигма, която има за своя епистемологическа основа Критическата философия на Имануел Кант и е самобитна актуализация на от дълго време забравената в западния свят психическа традиция на Вилхелм декор Хумболд, Вилхелм Вунд, Емил Дюркем, Люсиен Леви-Брюл, Карл Густав Юнг, Серж Московичи и така нататък, беше възприета от голям брой мои докторанти и почитатели, а израз на това бяха и двете групови монографии „ Творческите провокации на Критическата логика на психиката “ и „ Творческите провокации на Критическата логика на психиката ІІ “ (Георгиев и колектив, 2017, 2021), посредством които откри гласност и Българскаташкола на Критическата логика на психиката, т.е. моята школа. С други думи, става известно, че упоменатото първоначално „ безсрамие “ е такова единствено на пръв взор – в тази ситуация явно става дума за причинност, която ми разрешава напълно разумно да дефинирам обобщението, съдържащо се в заглавието на сегашния текст: „ Трансджендър-идеологията и краят на западната логика на психиката “.
Повече от несъмнено е, след тези уводни думи, че упованието ще се концентрира към въпросите: Кои по-точно посоки в западното обществено и психическо знание стоят в основата на трансджендър-идеологията, дефинирана като завършек на западната логика на психиката? Възможно ли е една философско-психологическа школа или течение да се трансформира в идеология, която да обезмисли и философстването, и психологстването? Що се отнася до философията, историята знае сходен образец и това е марксизмът, т.е. диалектическия и историческия материализъм на Карл Маркс и Фридрих Енгелс, само че евентуално няма да прозвучи изненадващо, в случай че кажа, че за западната логика на психиката това е психоанализата на Зигмунд Фройд. Връзката сред тях и последващата Франкфуртска школа е особена, тъй че моето предложение е да вървим в тази посока.
Марксизмът и психоанализата
Предполагам, че даже за неизкушеният във философската и психическата проблематика човек връзката сред марксизма и психоанализата, т.е. сред техните основатели Карл Маркс и Зигмунд Фройд наподобява повече от фриволна, с изключение на несъмнено общия им еврейски генезис, а това може да породи подозрения по отношение на вероятно „ анти-семитския “ темперамент на последващите разсъждения. Ето за какво, още тук желая изрично да кажа, че в тази ситуация мен не ме интересува етно-културния или набожен генезис на един или различен откривател, а наличието на неговото творчество и резултатите, до които то довежда, въпреки че тази връзка има своето място в парадигмата на Критическата логика на психиката, разкрита по неоспорим метод от моя докторант, към този момент доцент, Виктор Добрев, още в неговата дисертация (Добрев, 2019, 2019). Още повече, както е известно, че Франкфуртската школа, в чиято основа е положена концепцията на нейния създател Макс Хокхаймер да съвмести моралната философия на Карл Маркс и психоанализата на Зигмунд Фройд, също е формирана и развита от евреи, а считаната за неоспорим идеолог на днешната трансджендър-идеология, Джудит Бътлър, също по този начин е еврейка и лауреат на премията „ Теодор Адорно “ на наследника на тази школа – Франкфуртският институт. Може би тази натрапваща се поредност е в положение да породи други проучвателен планове, което несъмнено ще съставлява интерес, само че тук тя ме интересува единствено предвид на вероятностите за историческото следене на произхода и основаването на трансджендър-идеологията.
Разбира се, що се отнася до Карл Маркс, първичната и доста обективна реакция би била нещо от сорта: „ Нерде марксизъм, нерде трансджендър-идеология “. В случая обаче, имайки поради Карл Маркс, мен ме интересува само обстоятелството, че неговата философия се трансформира в една в действителност трагична идеология, чрез работата и на Владимир Илич Ленин, до момента в който оформянето на трансджендъризма като идеология, както ше забележим, взаимства от марксизма единствено формата, изходното начало, а не последващата го интерпретация. Това събитие е доста значимо не толкоз за припомняне на основанията на марксизма, въпреки и считан през днешния ден за окончателно отишла си в историята идеология, що се касае за обрисуване на положените в основата на трансджендър-идеологията теоретични позиции.
Безспорно е, че за марксизма и като философия, и като идеология, основополагащо е фундирането на едно исторически възпроизвеждащо се несъгласие, на един исторически препредаващ се във всеки обществено-икономически строй спор – несъгласието, спорът сред притежателите на средствата за произвеждане и хората, лишени от такава благосъстоятелност, хората на наемния труд, несъгласие, което Карл Маркс дефинира още в „ Немска идеология “ (Маркс, Енгелс, 1957).
Както е известно, таман върху тази теоретична база Карл Маркс конструира историческия материализъм, т.е. обществената философия на неговата идея, а диалектическият материализъм, т.е. философията на природата, и политическата спестовност, допустимо дефинируема и като обществена стопанска система, са другите два основни детайла на марксизма, придобиващ по този метод измеренията на идеологическаконструкция. И в действителност, идеологическите характерности на концепцията на Карл Маркс наподобява са положени още в неговите „ Тезиси за Фойербах “ – уводът към „ Немска идеология “, а в 11-тия Тезис той написа: „ Философите до момента единствено са обяснявали света. Задачата е той да бъде изменен “ (Маркс, Енгелс, 1957). Интересен, само че малко прочут е фактът, че във връзка този и останалите тезиси на Карл Маркс, неговият преподавател Лудвиг Фойербах, пенсионирал се от университета и към този момент живеещ на село, възкликва: „ Когато една философия се трансформира в идеология, тогава тя престава да бъде философия! “ (Фойербах, 1962).
Едва ли ще бъде пресилено, в случай че кажа, че освен марксизмът, само че и останалите идеологически концепции, забележете, всички до една чеда на Западната цивилизация, без значение от разликите, носят в себе си тази рекламация – да трансформират света съгласно личните си показа за такова конструиране на човешкото общество, което да бъде съответно на онази въображаема „ изначално щастлива, хармонична и свободна човешка същина “ (Георгиев, 1999, 2014, 2017). Повтарям: и комунистическата, и фашистката, и национал-социалистическата, и либерално-демократичната, и социал-демократичната, и техните производни идеологии носят със себе си претенцията, че те и единствено те оферират най-благоприятен метод на устройство на човешкото общество, на човечеството въобще, което разумно дефинира и техния глобалистичен напор, глобалистичните им тежнения. Друг, само че прекомерно значим е въпросът, че таман тази вътрешност на западните идеологии показва неподправения, древен западен блян към световна надмощие над цялата планета, защото и през днешния ден убеждението, изречено от комисаря по външна политика на Европейския съюз Жозеп Борел: „ Западът е градина, всичко останало е джунгла! “, контролира мисленето и държанието на западните хора и техните водачи.
Що се отнася съответно до марксизма, желанието в действителност е привлекателно – да се отстрани употребата от човек на индивида, а това може да се случи посредством „ разрешаване на главното историческо несъгласие “, което поражда тази употреба, а точно „ унищожаване на частната благосъстоятелност върху средствата за произвеждане “ (Маркс, Енгелс, 1957).
Разбира се, в тази ситуация мен не ме интересуват детайлите, а единствено това, което откривателите от Франкфуртската школа и след това трансджендър-идеологията заимстват от марксизма като „ морална философия “ – това е концепцията в основата на историческото битие на човечеството да бъде сложено някакво несъгласие, някакъв извечен спор, чието „ разрешаване “ да докара до толкоз упования от всички „ благополучен край “ или по-точно „ щастливото бъдеще “ на цялото човечество.
На собствен ред, другата идея, която би трябвало да се съвмести с тази на Карл Маркс, според желанията на Франкфуртската школа, е таман психоанализата на Зигмунд Фройд, който през 1900 година в творбата си „ Тълкуване на сънищата “ (Freud, 1986) показва своята лична „ нова психическа парадигма “. Впрочем, тази парадигма се състои от две елементи – концепцията за несъзнаваното психологично, т.е. съществуването на несъзнавани психологични процеси и тяхното присъединяване в регулацията на човешкото мислене и държание, и концепцията за фундаменталната роля на човешката половост, т.е. основополагащата й функционалност във връзка с регулацията на мисленето и държанието освен на обособения човек, само че и на човешкото общество, на човечеството въобще.
Със сигурност мога да кажа, че таман тези две страни на новата психическа парадигма дефинират и личните несъгласия на Зигмунд Фройд – творби, които слагат акцент върху едната част от парадигмата биват последвани от творби, които натъртват върху другата част. Така или другояче, що се отнася до втората част на парадигмата, в „ Тотем и табу “ от 1912 година Фройд слага сексуалността в основата на човешката история посредством противоречивия мит за „ убийството на бащата – водач на ордата, от синовете – членове на ордата, поради половото право над дамите “ (Freud, 1986). Не по-малко противоречиви са и интерпретациите на Фройд на древногръцките легенди, посредством които той формулира „ Едиповия комплекс “ и „ Комплексът Електра “, само че зад всички тези спекулации стои желанието му по никакъв метод да не се отхвърля от втората част на своята парадигма – фундаменталната роля на сексуалността, която Зигмунд Фройд пази по безапелационен метод. Нещо повече, по време на първата тежка рецесия в Международното психоаналитично сдружение, която се случва таман след „ Тотем и табу “, а сдружението напущат неговия пръв президент Карл Густав Юнг, последван от Алфред Адлер и Вилхелм Щекел, всички несъгласни със спекулациите на Зигмунд Фройд, най-хубавият му биограф, Ърнест Джоунс, споделя за доста тежък спор, в който Фройд крещи на Юнг, че „ би трябвало да създадат от сексуалността бастион, доктрина “, а Юнг простичко дава отговор: „ Бастион, доктрина, само че против какво? Срещу истината?!2 “, и всичко сред двамата завършва (Dzons, 1981).
Може би няма да бъде пресилено, в случай че кажа, че едвам през 1923 година в творбата „ Аз и то “, след което закономерно следва втората тежка рецесия в Международното психоаналитично сдружение, на Фройд се „ удава “ да съвмести двете елементи на своята парадигма и това се случва посредством детайла То в „ новата конструкция на личността “ – То-то е показано по едно и също време и като неумишлено, и като контейнер на либидото, на сексуалността (Freud, 1986). Тази цел е „ реализирана “ посредством нови и нови спекулации, за които самият Зигмунд Фройд признава в едно писмо до Шандор Ференци откакто прочита коректурите на „ Аз и то “ преди творбата да излезе от щемпел: „ Приятелю, написа Фройд, в никакъв случай повече няма да позволи да изгубя почвата под краката си. Книгата, която следва да излезе, е несъмнено мътна, нелогична и неприятно написана “ (Dzons, 1981). Какво да се прави обаче – нормално мнението на създателите и историческите персони за тяхното лично творчество и каузи не се имат поради, а това изяснява и възпроизвеждащият се и до през днешния ден абсурд, че „ Аз и то “ се смята надали не за „ психоаналитичната библия “.
Разбира се, тук нито е допустимо, нито е належащо да се впускам в детайлности върху творчеството на Зигмунд Фройд – не е такава и задачата. По-важното е да бъде обяснен фактът, че това, което откривателите от Франкфуртската школа и след това трансджендър-идеологията заимстват от психоанализата на Зигмунд Фройд е точно основополагащата роля на сексуалността в историята на човечеството. Повтарям още веднъж – от Карл Маркс концепцията за някакво главно несъгласие в историята изобщо, а от Зигмунд Фройд – концепцията за фундаменталните измерения на човешката половост в историята и всяко настояще на човечеството.
Франкфуртската школа и трансджендър-идеологията
Очевидно е, че тук също по този начин не е допустимо да се спирам в детайли на творчеството на множеството представители на Франкфуртската школа, заради което ще се спра на най-важните моменти, които прочее трасират и теоретичния път към трансджендър-идеологията от 90-те години на ХХ в. в творчеството на Джудит Бътлър.
Със сигурност няма да бъде неправилно, в случай че стартира с Ерих Фром, защото той напълно образно показва „ съвместяването “ на моралната философия на Карл Маркс и психоанализата на Зигмунд Фройд в своята лична идея, наречена от самия него културна психоанализа. Да, според логиката на Карл Маркс, Ерих Фром слага в основата на човешката история едно фундаментално несъгласие, само че това не е спора сред притежателите на средствата за произвеждане и хората на наемния труд, а несъгласието сред половете, т.е. сексуалността в парадигмата на Зигмунд Фройд: „ Никога няма да разберем, написа Фром, логиката на психиката нито на дамите, нито на мъжете, до момента в който не съумеем да осъзнаем и признаем, че за последните почти шест хиляди години сред половете съществува едно положение на война. Преди шест хиляди години патриархатът победи над дамите и обществото става проведено на основата на мъжкото владичество. Жените стават благосъстоятелност на мъжете и биват принудени да им изричат признателност за всяка отстъпка. Но не съществува такова владичество на една социална класа, нация или пол над друга класа, нация или пол, което да не води до подсъзнателно бунтуване, гняв, ненавист и предпочитание за възмездие в тези, които са потиснати и експлоатирани, и до боязън и неустановеност в тези, които потискат и експлоатират “. (Фром, 2006, с. 7).
Очевидно слагането на „ войната сред половете “ като „ главно несъгласие “ в историята на човешкото общество, което има напълно откровени полови характерности, освен има претенцията да изяснява развиването на човечеството чрез промяната на матриархата посредством властта на патриархата, само че и да подчертава във всеки един миг върху съответните исторически измерения на това несъгласие. Със сигурност препоръчаното по този метод от Ерих Фром съвместяване на философията, т.е. идеологията на Карл Маркс, с психоанализата на Зигмунд Фройд, се трансформира последователно в идейната платформа освен на „ половата гражданска война “ през 60-те години на ХХ в., само че и на безспорния, съгласно мен, предходник на трансджендър-идеологията, а точно феминизма, феминистките придвижвания, а не по-малък принос за това има различен представител на Франкфуртската школа.
Разбира се, че става дума за Херберт Маркузе, в чието главно произведение „ Ерос и цивилизация “ несъгласието, изведено от Ерих Фром, към този момент се разгръща освен в историята на човечеството, само че и във всички сфери от живота на обществото. А спрямо „ репресивния темперамент на културата “ на Зигмунд Фройд, който наподобява като почтена детска приказка, „ античовешкият темперамент на цивилизацията по отношение на Ероса “ при Херберт Маркузе придобива в действителност трагични размери (Markuze, 1986). Забележителното в тази ситуация е, че Херберт Маркузе се трансформира в неоспорим водач на „ новото ляво “ през 60-те и 70-те години на ХХ в. в западния свят, а това събитие поставя началото на безцеремонната промяна на „ класическото ляво “ по Маркс в „ модерното ляво “ на Франкфуртската школа и запленените от тази вероятност западни интелектуални елити. Съдържателно тази промяна наподобява по този начин – на мястото на битката на хората на наемния труд, на работническата класа против притежателите на средствата за произвеждане, експлоататорите, се слага битката за правата на дамите, каквото и да значи това, и, несъмнено, битката за тотална „ легитимация на Ероса “, т.е. тържеството на сексуалността над цивилизацията. Логично наподобява, че крачката към битката за правата на гей-общностите и вероятността за „ свободната промяна на пола “ следва, само че тя се случва малко по-късно – през 90-те години на ХХ в. в творчеството на Джудит Бътлър. Нека за миг обаче се върна още веднъж на Франкфуртската школа.
Освен изведеното от него „ главно несъгласие в историята “, другият принос на Ерих Фром към бъдещата трансджендър-идеология, без значение че той надали го е осъзнавал, са изведените три съществени детайла от психологичната конструкция на личността, които, съгласно него, са човешката страна на фашизма и изобщо на всички тоталитарни режими. И по-скоро става дума за първия детайл, за властническия темперамент, който е амбивалентен – човек хем се подчинява на престижа, хем самият той желае да бъде престиж и да господства. Забележително е обаче, че Ерих Фром напълно ясно дефинира кои са носителите на властнически темперамент – това са представителите на по-нисшата класа от междинната, т.е. явно става дума за работническата класа, а също всички тези, за които културната традиция е несъмнена (Фром, 1992, с. 134-150). Ако оставим настрани фактът, че по този начин очертаващото се „ ново ляво “ на Франкфуртската школа освен не се интересува от работническата класа, обвинявайки я съвсем непосредствено за фашизма, ще забележим, че спекулативното идентифициране на престиж с властнически темперамент и властническа персона в действителност препраща и към неговата битка с престижа на традициите – културни, религиозни и така нататък В тази посока своя неоспорим принос има различен главен представител на Франкфуртската школа, на чието име по-късно е кръстен наследника на школата, а точно Франкфуртският институт.
Разбира се, че става дума за Теодор Адорно, чиито взаимни старания с Ерих Фром в проучванията на властническия темперамент и властническата персона, пренесени и към фашизма, само че и към социалистическата система след втората половина на ХХ в., т.е. „ остарялото ляво “, в действителност съумява по задоволително еклектичен метод да ги приравни с престижа въобще. Според мен, да, в действителност е изумителен методът, по който Теодор Адорно отъждествява властническата персона като причина за появяването на фашизма, по Ерих Фром, с „ властническата персона “ като притежател на исконните обичаи на съответната културна и религиозна човешка общественост. Теодор Адорно упорства, че и едните – властническите персони при фашизма и останалите тоталитарни идеологически режими, и другите, „ властническите персони “, настояващи за личната еднаквост на съответните културни и религиозни общности, са от един и същи порядък. Това значи, в последна сметка, че са еднообразно „ фашистки “ и съответните политически тоталитарни режими, и всички тези култури и цивилизации, които упорстват за личната си културна и религиозна еднаквост, несъобразена с идеологическите искания за либерално-демократична международна надмощие на Съединени американски щати и Западната цивилизация (Adornо, 1950). С други думи, за „ новото ляво “ несъгласието е освен в хилядолетната война сред половете, освен в психическата основа на фашизма, а точно работническата класа, освен в отричащия човешката цивилизация Ерос, само че и в надълбоко репресивната роля на културните и религиозни обичаи във връзка с самостоятелното съществуване. Очевидно е, най-малко съгласно мен, че тази теоретична рамка за пояснение на индивида и света, заложена таман от Франкфуртската школа, чиято съществена цел е съвместяването на моралната философия на Карл Маркс и психоанализата на Зигмунд Фройд, прави безусловно допустимо и теоретичното конструиране на трансджендър-идеологията от Джудит Бътлър. За какво става дума?
Със сигурност няма да звучи изненадващо, че позиционизирайки своята трансджендър-идеология към дефинираното от Франкфуртската школа главно несъгласие като „ шест хилядната война сред половете, т.е. сред мъжа и дамата “, която, видите ли, стои в основата на самото историческо развиване на човечеството, каквото и да значи това, Джудит Бътлър освен ще се опита, само че и ще изведе в основата на концепцията си методът, по който това несъгласие може „ да се позволи “ – концепцията, че полът не е биологична даденост, още по-малко Божествена яснота, а чисто и просто... обществен конструкт, значи, че всеки един, изключително детето, ще би трябвало единствено да конструира пола си по този начин, щото да се „ позволи това изначално несъгласие в човешката история “ (Butler, 1999, 2004). С други думи, когато половете не са единствено жена и мъж, а голям брой – да вземем за пример, 3, 5, 7, 23, 54, 108 или 253, както е в някои от щатите на Съединени американски щати сега, то това „ самоопределяне “ на пола като личен избор, като „ обществен конструкт “, от единствено себе си ще позволи „ хилядолетната война сред мъжа и дамата “ (Butler, 1999, 2004), т.е. ще бъде преодолян този „ главен спор в историята “. В случая обаче, „ разрешаването на това главно несъгласие “ не е единствено в посоката на концепцията за пола като „ обществен конструкт “, само че и във вменяването на идеологемата, че таман този метод на мислене е в основата на „ новото ляво “, т.е. „ лявото “ няма нищо общо с битката на работническата класа, даже няма нищо общо с битката за права на етно-културните и религиозни малцинства за някакво пълноправие, а може да бъде дефинирано като едновременност в битката – образецът е в действителност неповторим, само че си заслужава да бъде упоменат: „ Става дума за уязвимостта на една жена, която е по едно и също време черна и дружно с това лесбийка “. (Butler, 1999).
Като развиване на тази теза наподобява разумно предлагането на Джудит Бътлър по отношение на равноправието сред хетеросексуалните дами и мъже, и трансексуалните такива, по отношение на сключването на брак и изключително развъждането на генерации, на деца. В този случай концепцията е, че с цел да се „ преоделее историческият спор сред дамата и мъжа “, т.е. матриархата и патриархата, и в хетеросексуалните, и в трансексуалните така наречен „ фамилии “, родителсвото не би трябвало да бъде „ полово дефинирано “, а по-скоро „ неутрално “, т.е. да няма майка и татко, които би трябвало да бъдат сменени с неуместните формулировки „ Родител 1 “ и „ Родител 2 “, а същата „ индиферентност “ следва да бъде вменена и на пола на детето (Butler, 1999, 2004).
И не на последно място по значение – трансджендър-идеологията на Джудит Бътлър и нейните почитатели „ революционизира “ по един неуместен метод престижа – престижът на обичайните културни и изключително религиозни, само че таман християнски полезности, което също беше положено във Франкфуртска школа, да не приказваме преди този момент в идеологията на Карл Маркс и психоанализата на Зигмунд Фройд, чиито атеизъм и секуларност се отнасяха по-скоро таман към християнството, въпреки че фундирането на пола като „ обществен конструкт “ всъщност е ориентирано срещу религиозността изобщо. Наистина е ужасяваща тази кулминационна точка на трансджендър-идеологията в разгръщането на западния глобализъм – религията е отживялост, значи няма религиозна идентичност; нацията е отживялост, значи няма национална идентичност; фамилията е отживялост, значи няма бащинска и майчина, само че също по този начин синовна и дъщерна еднаквост, а единствено „ Родител 1 “ и „ Родител 2 “, и някакво несигурно местоимение към детето; полът не е биологична даденост или Божествена съдба, а „ обществен конструкт “, т.е. няма и полова еднаквост. И следва явно риторичният въпрос: в какво се трансформира индивидът без тези свои базисни идентичности?
Забележителен наподобява фактът, че когато през 1999 година Франкфуртският институт – правоприемник на Франкфуртската школа, връчва премията на името на своя патрон, „ Теодор Адорно “, на Джудит Бътлър, страната Израел първа реагира изрично срещу сходно „ самопризнание “, защото ортодоксалният юдаизъм, сходно на всички останали религиозни системи, по никакъв метод не може да одобри тази античовешка идея, а точно трансджендър-идеологията. Тогава поражда въпросът, чието просторно обговаряне тук нито е допустимо, нито е належащо – за какви евреи става дума, когато приказваме за Франкфуртската школа и менторите на трансджендър-идеологията? Ще се задоволя тук единствено с късия отговор – става дума за евреи от хасидизма, еврейска фракция, която за юдаизма е антиеврейска.
Независимо от множеството теоретични, политически и религиозни съпротиви против трансджендър-идеологията в Западната цивилизация през годините, нейната институционализация през днешния ден е повече от явен факт, само че може би най-изумително е събитието, че тя се трансформира в теоретичната основа на „ новото ляво “. „ Транссексуалните са душата на Америка! “ – разгласи преди няколко месеца президентът на Съединени американски щати Джо Байдън, а това заключение наподобява обобщава всичко.
Няколко заключителни думи
Що се отнася до практическият завършек на обичайна западна академична логика на психиката, знае се, че още сериозната логика на психиката на Франкфуртската школа въстава изрично и слага под подозрение адекватността на цялата тази логика на психиката (Градев, 2012) – аз също, само че от напълно други позиции, които единствено маркирах при започване на отчета. В случая препоръчаната от мен парадигма на Критическата логика на психиката е нещо напълно друго от сериозната логика на психиката на Франкфуртската школа – с изключение на всичко друго смислово и концептуално, тук е налице и безспорният образец за благосъстоянието на българския език, тъй като критическа и сериозна имат освен граматически разлики. Иначе, що се отнася до приноса на трансджендър-идеологията към края на западната логика на психиката, коства ми се, че той е явен.
Най-напред, в случай че полът е единствено „ обществен конструкт “, т.е. детето и всеки човек може да избира пола си, а половата, фамилната и родителската идентичности са единствено отживялост, то явно стават безусловно безсмислени всички типичен психически теории за детското, юношеското и въобще развиването на личността в такива посоки като детска и юношеска логика на психиката, логика на психиката на личността, възрастова логика на психиката и така нататък, и така нататък, и, несъмнено, основаните върху тях подходи и способи на проучване в пробната логика на психиката.
Впоследствие, в случай че религиозната, етно-културната и националната идентичности са отживелици, то стават безусловно безсмислени всички типичен психически теории в такива посоки като логика на психиката на религиите, етнопсихология, междукултурна логика на психиката, трудова и организационна логика на психиката, политическа логика на психиката, обществена логика на психиката и така нататък, и така нататък, в случай че щете самата история на логиката на психиката също по този начин става безусловно непотребна, защото без значение от желанията на създателите, тя следва типичен психически правила, напълно несъвместими с тежненията на трансджендър-идеологията.
И не на последно място по значителност, трансджендър-идеологията и институциите, които я въплъщават, вършат невъзможна или съвсем невъзможна класическата психотерапия в западната логика на психиката – психотерапия, без значение в какво направление тя се е ориентирала, без значение от какъвто и да е западен психотерапевтичен метод. А защото психотерапията е практическият способ на всяка една логика на психиката, тази неизбежност на психотерапията срямо трансджендър-идеологията значи таман това – краят на западната логика на психиката.
В умозаключение мога единствено да кажа, че без значение от предстоящите в началото стряскащи реакции по отношение на заглавието на този отчет, коства ми се, че тук споделих задоволително причини, подкрепящи тезата, че трансджендър-идеологията и нейната институционализация в западния свят предпоставят края на класическата западна академична логика на психиката, въпреки че сходни препратки биха били разумни и към цялото западно филантропично и обществено знание. И този явен факт би трябвало да бъде обговарян, а не премълчаван, тъй като главното кредо на Университета е свободата.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
Георгиев, Л. Критика на етнонационалния рационализъм, Университетско издателство „ Св. Климент Охридски “, София, 1999;
Георгиев, Л. Критика на политическия рационализъм, Университетско издателство „ Св. Климент Охридски “, София, 2000;
Георгиев, Л. Критика на историческия рационализъм, Университетско издателство „ Св. Климент Охридски “, София, 2013;
Георгиев, Л. Критическата логика на психиката на политиката и историята, Университетско издателство „ Св. Климент Охридски “, София 2014;
Георгиев, Л. Критическая логика на психиката политики и истории, РИСИ, Москва, 2017;
Георгиев, Л. Критическата логика на психиката на българската история “, Университетско издателство „ Св. Климент Охридски “, София, 2018;
Георгиев, Л. Критическата логика на психиката на екзистенциалните прекарвания, Университетско издателство „ Св. Климент Охридски “, София, 2020;
Георгиев, Л. и колектив. Творческите провокации на Критическата логика на психиката, Университетско издателство „ Св. Климент Охридски “, София, 2017;
Георгиев, Л. и колектив. Творческите провокации на Критическата логика на психиката ІІ, Университетско издателство „ Св. Климент Охридски “, София, 2021;
Градев, Д. Критичната обществена логика на психиката, Изд. „ Изток – Запад “, София, 2012;
Добрев, В. Еврейският етнокултурен трансфер, Изд. „ Епринт АБВ “, София, 2019;
Добрев, В. Културална причинност на еврейската екстраполация в логиката на психиката, Изд. „ Епринт АБВ “, София, 2019;
Маркс, К., Фр. Енгелс. Събрани съчинения, т. 3, Изд. на Българска комунистическа партия, София, 1957;
Фойербах, Л. Избрани творби, т. 1, Изд. на Българска комунистическа партия, 1962;
Фром, Е. Бягство от свободата, Изд. „ Христо Ботев “, София, 1992;
Фром, Е. Любов, половост и матриархат, Изд. „ Захарий Стоянов “, София, 2006;
Adorno, T.W., E. Frenkel-Brunswik, D.J.Levinson, N.Stanford. The Autoritarian Personality, N.Y., 1950;
Butler, J. Gender Trouble. Feminism and Subversion of Identity, N.Y., 1999;
Butler, J. Undoing Gender, N.Y., 2004;
Dzons, E. Zivot i delo Sigmunda Frojda, Beograd, 1985;
Freud, S. Buducnost jedne iluzije I drugi spisi, Zagreb, 1986;
Marcuse, H. Eros I civilizacija, Zagreb, 198
TRANSGENDER IDEOLOGY AND
THE END OF WESTERN PSYCHOLOGY
Prof. Ludmil Dochev Georgiev, DSc
Sofia University “St. Kliment Ohridski ”
Varna Free University
Abstract: This text is devoted to tracing the historically established theoretical foundations of the modern transgender ideology. It is about the researchers from the Frankfurt School, whose main goal is to theoretically combine the moral philosophy of Karl Marx and the psychoanalysis of Sigmund Freud. Drawing precisely on the concepts of Erich Fromm, Herbert Marcuse and Theodor Adorno, in the 1990s. Judith Butler formulated the principles of her transgender ideology. The way in which this eclectic theoretical construction presupposes the end of classical Western university psychology is also shown.
Keywords: Marxism, psychoanalysis, the Frankfurt School, transgender ideology, basic contradictions in history, the battle of the sexes, gender as a social construct
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ