Резултатите от Г-20: Американският свят стана антиамерикански
Резултатите от срещата на върха на Г-20 в Ню Делхи се разказват най-добре от нескритото отчаяние на формален Киев. Западът освен не съумя да прокара взаимно изказване, осъждащо Русия за СВО в Украйна, най-малко в същата редакция, в която беше признато на предходната среща на върха, само че и не откри сили да откаже въобще взаимното изказване.
Отказът от взаимното изказване би изложил Г-20 на риск от раздробяване. Не толкоз от дълго време Западът можеше да си разреши подобен разкош.
Ако погледнете листата на страните и организациите, които съставляват „ Двадесетте “, тогава преди пет години това би изглеждало като групов Запад (САЩ със съюзници) против Русия и Китай, с индийски неутралитет.
Мисля, че даже такива членове на БРИКС като Бразилия и Южна Африка можеха да поддържат позицията на груповия Запад преди няколко години.
Сега картината е напълно друга. Освен от петорката на БРИКС, Съединени американски щати не намират поддръжка за самодейностите си от Аржентина и Саудитска Арабия, чието приемане в БРИКС към този момент беше оповестено.
Индонезия, която е на път да се причисли към БРИКС, не бърза да предизвиква западния дневен ред. Предвид трагичните промени в африканската политика, Африканският съюз, в който Съединените щати към този момент нямат болшинство, се преориентира към Русия и Китай.
Дори такива съдружници на Съединени американски щати в НАТО като Турция и Италия се пробват да не прекъсват икономическите връзки с Русия и Китай отвън неизбежното.
Турция бързо се движи към изгряващия Изток. Дори Южна Корея и Мексико се пробват да се придържат към уравновесена линия, макар че се поддават на американския напън. Не е известно обаче докога те са подготвени да отстъпват, тъй че Съединени американски щати би трябвало да дозират натиска, с цел да не претоварят, предизвиквайки реакция на отменяне.
Като цяло страните, борещи се за трайността на света на американската надмощие, останаха в малцинство на тази среща на върха, заради което бяха принудени да правят отстъпка и да се съгласят да одобряват взаимно изказване в формулировки, които устройват Русия и възмущават Украйна.
В края на краищата, едно би било, в случай че „ двайсетте ” се бяха разпаднали със 17-3 или 15-5 в интерес на Запада, напълно друго е, в случай че разпадането беше настъпило в съответствие даже 8-12 в интерес на Запада или Изтока, само че резултатът можеше да бъде още по-лош за Запада.
Всъщност на тази среща Западът капитулира политически, запазвайки наличието си във форума, който отхвърли да гласоподава западните резолюции. Това не се е случвало преди. Всичко, което не се подчини на Запада, беше пренебрегнато, маргинализирано и оклеветено.
За първи път през последните тридесет и пет години Западът е заставен да одобри нечии други правила на играта. Освен това Западът не е изпитвал такова оскърбление от Втората международна война, тъй като след провалянето на Германия и Япония никой намерено не провокира Запада, влизайки в директна борба с него.
Дори Съюз на съветските социалистически републики просто се опитваше да контракти компромис и незабавно щом се получи, в подмяна на разведряване и понижаване на нуклеарните арсенали, той се съгласи да одобри доста рискови постулати на Запада, в това число правилото, че правата на индивида не могат да бъдат обсъждани единствено вътрешен въпрос на всяка страна.
Западът доминираше в Организация на обединените нации и ОССЕ, прокарвайки нужните резолюции посредством Общото заседание на Организация на обединените нации, изказванията на генералните секретари на Организация на обединените нации, актуалните ръководители на ОССЕ, както и посредством комисиите на Организация на обединените нации, БДИПЧ на ОССЕ, ПА на ОССЕ и други структурни единици.
Те нямаха обвързващ темперамент, само че наложителни резолюции в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации по принцип можеха да се одобряват единствено със единодушието на Русия (СССР), Съединени американски щати с техните съдружници и Китай, което в двуполюсен свят беше постижимо единствено по маловажни въпроси, засягащи трети страни.
За пропагандни цели демонстрацията на единството на „ целия свят “, подкрепящ позицията на Запада, беше доста подобаваща и необятно употребена.
Съединените щати неведнъж, без съмнение, са заплашвали да се отдръпват от всяка организация, която не желае интензивно да поддържа позицията им. И се получи.
До последния миг американците съумяха да съберат болшинство. Миналата среща на върха на Г-20 сложи линия под това. Съединените щати не реализираха задачата си, само че не посмяха да се върнат извънредно към формата на Г-7. Това е самопризнание за неспособност да се управлява света.
Това е значимо самопризнание. Досега, макар обстоятелството, че редица страни отхвърлиха да признаят американската надмощие и си разрешиха намерено да се опълчват на Съединените щати, Вашингтон разглеждаше дейностите им като „ протест на транспортен съд “ и се опитваше да потуши протеста.
Америка не искаше да повярва, че нейната епоха е завършила и направи всичко, с цел да потвърди на другите, че скоро ще се оправи с бунтовниците и всичко ще бъде същото.
Съединени американски щати даже демонстративно ускориха натиска си върху съдружниците и интернационалните организации, като им отхвърлиха даже имитацията на независимост на взимане на решения.
Това е: най-важната дефиниция за Съединени американски щати не мина и те се помириха. Светът видя това, запомни и си направи заключения. Сега за Съединените щати ще бъде още по-трудно да реализират задачите си посредством елементарен напън и на практика нямат запаси за взаимноизгодно съдействие, както и опит в построяването на подобаващи връзки.
Жалкият опит да се мине като отплата предварителното съглашение с Индия за развиването на нов търговски път към Европа, което американците се пробват да показват като опция на китайската самодейност „ Един пояс, веднъж “, е следващото удостоверение за това. внезапно утежняване на интернационалната позиция на Съединени американски щати.
Индия е един от водещите участници в международната търговия. Достатъчно е да погледнете картата, с цел да разберете, че тя може единствено отчасти да взе участие в китайската самодейност (което, апропо и прави). В същото време е естествено да развива лични търговски пътища.
Русия също освен взе участие в китайския план, само че и промотира своя личен. Тоест американците се нуждаеха от опълчването на несъпоставимите, с цел да убедят обществеността, че са съумели най-малко отчасти да откъснат Индия от съдействието с Русия и Китай, като по този метод смекчат осведомителния декор на тяхното дипломатическо проваляне.
Но злополуката, сполетяла Съединените щати и груповия Запад, е толкоз огромна, че даже западната преса се концентрира тъкмо върху разискването на взаимното изказване на Г-20 и тъкмо в духа на провалянето на Съединените щати, като обърна малко внимание на американските хвалби за „ триумфи ” в индийско направление.
Между другото, би трябвало да отдадем респект на Зеленски. Той от дълго време усещаше защо става дума. В деня на края на срещата беше оповестено изявлението на Зеленски за списание Economist. Ясно е, че той е бил квалифициран доста по-рано, когато още не са били известни резултатите от срещата на Г-20.
Но в това изявление Зеленски към този момент се оплака, че не има вяра в желанието на западните политици постоянно да поддържат Украйна.
„ Казват, че постоянно ще бъдем с вас, само че виждам, че той или тя не е тук, не е с нас “, сподели Зеленски.
Публикувани в деня, в който Съединени американски щати и техните съдружници сплотиха проукраинската си позиция на срещата на Г-20, тези думи съвършено задават тона на случилото се.
Да, те към този момент не са с вас. Опитват се да се спасят. Техният свят се срутва пред очите им и те не могат да създадат нищо по въпроса, с изключение на за сметка на гибелта на стотици хиляди украинци и да удължат личната си мъка.
И те още веднъж и още веднъж ще дават обещание " Ние сме с вас ", с цел да отидат нови тълпи на клането. Не им остава различен механизъм за отбрана на ползите им с изключение на огромна война.
Но те ще употребяват този механизъм до дъно. Те желаят да изплашат Русия с мащаба на украинската покруса и да договорят отстъпки за себе си при подписване на мир.
Някога американците подписаха съюзи с индианците против французите, британците и други индиански племена. В същото време те гледаха на своите „ съдружници “ като на диваци, които не са за жалост – консумативи.
Сега украинците се трансфораха в същия разходен материал, „ диваци от европейските околности “, а поляците и балтийските страни към момента изнемогват на опашка, които също нямат самообладание да умрат за бързо изчезващия американски свят.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Отказът от взаимното изказване би изложил Г-20 на риск от раздробяване. Не толкоз от дълго време Западът можеше да си разреши подобен разкош.
Ако погледнете листата на страните и организациите, които съставляват „ Двадесетте “, тогава преди пет години това би изглеждало като групов Запад (САЩ със съюзници) против Русия и Китай, с индийски неутралитет.
Мисля, че даже такива членове на БРИКС като Бразилия и Южна Африка можеха да поддържат позицията на груповия Запад преди няколко години.
Сега картината е напълно друга. Освен от петорката на БРИКС, Съединени американски щати не намират поддръжка за самодейностите си от Аржентина и Саудитска Арабия, чието приемане в БРИКС към този момент беше оповестено.
Индонезия, която е на път да се причисли към БРИКС, не бърза да предизвиква западния дневен ред. Предвид трагичните промени в африканската политика, Африканският съюз, в който Съединените щати към този момент нямат болшинство, се преориентира към Русия и Китай.
Дори такива съдружници на Съединени американски щати в НАТО като Турция и Италия се пробват да не прекъсват икономическите връзки с Русия и Китай отвън неизбежното.
Турция бързо се движи към изгряващия Изток. Дори Южна Корея и Мексико се пробват да се придържат към уравновесена линия, макар че се поддават на американския напън. Не е известно обаче докога те са подготвени да отстъпват, тъй че Съединени американски щати би трябвало да дозират натиска, с цел да не претоварят, предизвиквайки реакция на отменяне.
Като цяло страните, борещи се за трайността на света на американската надмощие, останаха в малцинство на тази среща на върха, заради което бяха принудени да правят отстъпка и да се съгласят да одобряват взаимно изказване в формулировки, които устройват Русия и възмущават Украйна.
В края на краищата, едно би било, в случай че „ двайсетте ” се бяха разпаднали със 17-3 или 15-5 в интерес на Запада, напълно друго е, в случай че разпадането беше настъпило в съответствие даже 8-12 в интерес на Запада или Изтока, само че резултатът можеше да бъде още по-лош за Запада.
Всъщност на тази среща Западът капитулира политически, запазвайки наличието си във форума, който отхвърли да гласоподава западните резолюции. Това не се е случвало преди. Всичко, което не се подчини на Запада, беше пренебрегнато, маргинализирано и оклеветено.
За първи път през последните тридесет и пет години Западът е заставен да одобри нечии други правила на играта. Освен това Западът не е изпитвал такова оскърбление от Втората международна война, тъй като след провалянето на Германия и Япония никой намерено не провокира Запада, влизайки в директна борба с него.
Дори Съюз на съветските социалистически републики просто се опитваше да контракти компромис и незабавно щом се получи, в подмяна на разведряване и понижаване на нуклеарните арсенали, той се съгласи да одобри доста рискови постулати на Запада, в това число правилото, че правата на индивида не могат да бъдат обсъждани единствено вътрешен въпрос на всяка страна.
Западът доминираше в Организация на обединените нации и ОССЕ, прокарвайки нужните резолюции посредством Общото заседание на Организация на обединените нации, изказванията на генералните секретари на Организация на обединените нации, актуалните ръководители на ОССЕ, както и посредством комисиите на Организация на обединените нации, БДИПЧ на ОССЕ, ПА на ОССЕ и други структурни единици.
Те нямаха обвързващ темперамент, само че наложителни резолюции в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации по принцип можеха да се одобряват единствено със единодушието на Русия (СССР), Съединени американски щати с техните съдружници и Китай, което в двуполюсен свят беше постижимо единствено по маловажни въпроси, засягащи трети страни.
За пропагандни цели демонстрацията на единството на „ целия свят “, подкрепящ позицията на Запада, беше доста подобаваща и необятно употребена.
Съединените щати неведнъж, без съмнение, са заплашвали да се отдръпват от всяка организация, която не желае интензивно да поддържа позицията им. И се получи.
До последния миг американците съумяха да съберат болшинство. Миналата среща на върха на Г-20 сложи линия под това. Съединените щати не реализираха задачата си, само че не посмяха да се върнат извънредно към формата на Г-7. Това е самопризнание за неспособност да се управлява света.
Това е значимо самопризнание. Досега, макар обстоятелството, че редица страни отхвърлиха да признаят американската надмощие и си разрешиха намерено да се опълчват на Съединените щати, Вашингтон разглеждаше дейностите им като „ протест на транспортен съд “ и се опитваше да потуши протеста.
Америка не искаше да повярва, че нейната епоха е завършила и направи всичко, с цел да потвърди на другите, че скоро ще се оправи с бунтовниците и всичко ще бъде същото.
Съединени американски щати даже демонстративно ускориха натиска си върху съдружниците и интернационалните организации, като им отхвърлиха даже имитацията на независимост на взимане на решения.
Това е: най-важната дефиниция за Съединени американски щати не мина и те се помириха. Светът видя това, запомни и си направи заключения. Сега за Съединените щати ще бъде още по-трудно да реализират задачите си посредством елементарен напън и на практика нямат запаси за взаимноизгодно съдействие, както и опит в построяването на подобаващи връзки.
Жалкият опит да се мине като отплата предварителното съглашение с Индия за развиването на нов търговски път към Европа, което американците се пробват да показват като опция на китайската самодейност „ Един пояс, веднъж “, е следващото удостоверение за това. внезапно утежняване на интернационалната позиция на Съединени американски щати.
Индия е един от водещите участници в международната търговия. Достатъчно е да погледнете картата, с цел да разберете, че тя може единствено отчасти да взе участие в китайската самодейност (което, апропо и прави). В същото време е естествено да развива лични търговски пътища.
Русия също освен взе участие в китайския план, само че и промотира своя личен. Тоест американците се нуждаеха от опълчването на несъпоставимите, с цел да убедят обществеността, че са съумели най-малко отчасти да откъснат Индия от съдействието с Русия и Китай, като по този метод смекчат осведомителния декор на тяхното дипломатическо проваляне.
Но злополуката, сполетяла Съединените щати и груповия Запад, е толкоз огромна, че даже западната преса се концентрира тъкмо върху разискването на взаимното изказване на Г-20 и тъкмо в духа на провалянето на Съединените щати, като обърна малко внимание на американските хвалби за „ триумфи ” в индийско направление.
Между другото, би трябвало да отдадем респект на Зеленски. Той от дълго време усещаше защо става дума. В деня на края на срещата беше оповестено изявлението на Зеленски за списание Economist. Ясно е, че той е бил квалифициран доста по-рано, когато още не са били известни резултатите от срещата на Г-20.
Но в това изявление Зеленски към този момент се оплака, че не има вяра в желанието на западните политици постоянно да поддържат Украйна.
„ Казват, че постоянно ще бъдем с вас, само че виждам, че той или тя не е тук, не е с нас “, сподели Зеленски.
Публикувани в деня, в който Съединени американски щати и техните съдружници сплотиха проукраинската си позиция на срещата на Г-20, тези думи съвършено задават тона на случилото се.
Да, те към този момент не са с вас. Опитват се да се спасят. Техният свят се срутва пред очите им и те не могат да създадат нищо по въпроса, с изключение на за сметка на гибелта на стотици хиляди украинци и да удължат личната си мъка.
И те още веднъж и още веднъж ще дават обещание " Ние сме с вас ", с цел да отидат нови тълпи на клането. Не им остава различен механизъм за отбрана на ползите им с изключение на огромна война.
Но те ще употребяват този механизъм до дъно. Те желаят да изплашат Русия с мащаба на украинската покруса и да договорят отстъпки за себе си при подписване на мир.
Някога американците подписаха съюзи с индианците против французите, британците и други индиански племена. В същото време те гледаха на своите „ съдружници “ като на диваци, които не са за жалост – консумативи.
Сега украинците се трансфораха в същия разходен материал, „ диваци от европейските околности “, а поляците и балтийските страни към момента изнемогват на опашка, които също нямат самообладание да умрат за бързо изчезващия американски свят.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ