Кризата в климатичния дневен ред и геополитиката
Резултатите от идната, 29-та Конференция на страните по Рамковата спогодба на Организация на обединените нации за изменението на климата (COP29), извършена през ноември предходната година в Баку, не можеха да не разочароват. Президентът Доналд Тръмп изтегли Съединени американски щати от Парижкото съглашение незабавно след встъпването си в служба на 20 януари. Всичко сочи към рецесия в световния климатичен дневен ред. Какво значи това?
Невъзможно е да загърбим тази тематика, даже в случай че би трябвало да признаем феноменалния неуспех на международната общественост в най-важната област за запазване на екологията на планетата. Климатът продължава да се трансформира – и процесът се форсира. Днес междинната температура на планетата към този момент се е трансформирала с към един и половина градуса.
Промените са неравномерни: на полюсите - в Арктика и Антарктика - е записано нарастване от четири градуса, по-малко в други райони. Главното е, че това води до усилване на процесите на смяна в атмосферата и океаните: отсам идват такива климатични феномени като урагани, промени в моделите на преваляванията и преразпределението на влагата в районите на планетата.
Но това са единствено първите признаци на измененията, които се случват. Според прогнозите на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) през 2032-2035 година ще бъдат достигнати сериозни равнища на стопляне от 1,5-1,7 градуса, а до 2045 година са вероятни промени от два градуса.
В същото време съществуват спомагателни закани, към момента теоретични, от нови източници на парникови газове, в това число при топенето на арктическата безконечна заледеност. Ако се потвърдят, сюжетите може да са още по-тревожни.
Това значи, че светът ще наподобява друго. Пространствата, комфортни за живеене и земеделие, ще се трансформират. Речните потоци, производството на водноелектрическа сила и достъпът до вода ще бъдат наранени. Според консервативния сюжет става въпрос за 30-40 години, съгласно по-радикалния – единствено за 15 години.
Като всяка рецесия, и тази е изпълнена с нови провокации и нови благоприятни условия. Тук не става въпрос за безусловно зло: това е непреодолима мощ, която ще утежни нещата за едни и ще усъвършенства за други. Обект на смяна ще бъдат освен миграционните потоци, само че и конкурентоспособността на страните и структурата на техните стопански системи.
Може да се каже, че първичният залог на международната общественост за битка с излъчванията, който стана идеологическа основа на Протокола от Киото и Парижкото съглашение, се провали. Методите за реализиране на поставените цели включват понижаване на потреблението на изкопаеми горива (декарбонизация), развиване на средствата за произвеждане на възобновима сила (ВЕИ) и прекосяване към нови технологии.
Този развой се трансформира в голям бизнес - към три до четири трилиона $ се преразпределят по света всяка година по отношение на регулирането на климата. Но резултатът беше най-малък, да не приказваме за енергийните разноски за произвеждане, употреба и изхвърляне на вятърни турбини и слънчеви панели. Тази игра коства ли си свещите? — това е въпросът след 30 години световна политика в региона на климата.
Очакванията на разрастващите се страни, че няма да им се постанова да харчат пари за климатична политика, не се оправдаха, защото им бяха обещани големи средства - 300 милиарда $ - от индустриализираните страни, които исторически са били главните генератори на парниковия резултат и не престават да бъдат такива и до през днешния ден.
Развиващите се страни обаче получаваха единствено трохи и тази помощ беше обвързана със закупуване на западни и други технологии. Тоест неоколониалната софтуерна взаимозависимост на страните от Глобалния юг се възпроизвежда по каналите на климатичния дневен ред.
Ако вземем главния мотор на дневния ред за климата – Европейският съюз – те вложиха големи средства в осъществяване на уговорките си (оказаха се явно нереалистични), само че по този начин и не съумяха да реализират конкурентни преимущества за себе си. Очакваше се европейските компании да заемат водещи позиции във възобновимата сила и новите технологии.
Но този пазар в действителност се развива най-активно от Китай, който съумя да активизира държавните запаси, нужни за сходни планове. Което от своя страна потвърждава, че даже държавният капитализъм не е идентичен - печелят тези страни, в които държавното управление диктува дневния ред, а не частните корпорации.
Промени настъпиха в методите на Съединени американски щати, където дълго време (при демократите) дневният ред за климата се разглеждаше като част от политиката в региона на енергийната сигурност. Шистовата гражданска война промени всичко, трансформирайки Съединените щати във водеща международна енергийна мощ, макар всички разноски за околната среда и публичното здраве.
И макар че не е ясно още какъв брой дълго ще продължи шистовата гражданска война, позицията на Вашингтон се промени коренно при администрацията на Тръмп, която още в първия си мандат си сложи за цел да трансформира Америка в експортьор на сила.
Украинският спор също вкара своите корекции. В резултат на това Европейският съюз дейно погреба зелената си стратегия, като мина към въглища и стана подвластен от доставките на американски LNG с доста „ замърсен “ въглероден отпечатък (за разлика от съветския „ чист “ тръбопроводен газ).
Освен това Европа просто е изгубила конкурентоспособността си заради настъпилите енергийни промени: съответните преимущества на американските производители към този момент бяха залегнали при Байдън в Закона за надзор на инфлацията от 2022 година
Всичко, което се случва в западната общественост, припомня съветската приказка за „ върховете и корените “: Европа, заради наивността и интелектуалната неплатежоспособност на своите елити, се оказа в икономическо и геополитическо проваляне, което слага под огромен въпрос ориста на интеграционния план и бъдещето на всички негови участници.
Сега светът е изправен пред избор: да продължи да се бори с излъчванията или да премине към адаптиране към неизбежното изменение на климата. В последния случай ще бъде основана нова архитектура на взаимоотношение и контролиране на климата, където акцентът ще бъде върху адаптирането на националните ползи, подобаващата помощ за разрастващите се страни и предотвратяването на световните опасности. Ясно е, че тези, които са вложили във възобновими енергийни източници и нови технологии, няма да се предадат без пердах.
Ясна индикация, че смяната в курса във връзка с изменението на климата има съществени геополитически последствия, е политиката на администрацията на Тръмп, която ясно приема опцията за адаптиране и си слага далечни цели, в това число териториално уголемение в Арктика за сметка на Канада, нейния арктически архипелаг и Гренландия.
В този случай Вашингтон ще получи надзор върху достъпа до Арктика, съпоставим с този на Русия. Да не приказваме, че Съединените щати ще станат най-голямата страна в света по територия и най-вероятно по ресурси, в това число многообещаващи, във връзка с потребните изкопаеми.
В същото време се регистрира, че със стоплянето, зоната на устойчивото земеделие, селскостопанският пояс на Америка, ще се измести от прериите и Калифорния към Канада. Ако това е правилно, това дава индикация за дълготрайното стратегическо обмисляне, което влиза в държавното управление във Вашингтон.
Нещо повече, рано или късно, в светлината на императивите за акомодация (а това ще изисква обилни финансови ресурси), за същите тези канадци, които съставляват 11 % от популацията на Съединени американски щати, въпроси като суверенитет и самостоятелност ще зародят по напълно друг метод.
Това ще бъде въпрос на оцеляване в изцяло нов климат, в география, напомняща за несъществуващата Британска империя, и не без жертви във връзка с метода на живот. Няма да има, както се споделя, „ време за струпване на подкожни мазнини “, изключително в случай че новата англосаксонска империя включва Британските острови, Австралия и Нова Зеландия – един тип първообраз на западния Ноев ковчег.
Европа, най-малко заради географията си, надали ще има късмет за сходна териториална маневра (тогава, явно, ще се сблъска с нова вълна на емиграция в Америка, където ще са нужни нови трудови запаси за развиване на нейния Север).
Така че изменението на климата, в това число заради несполучливия опит на интернационалното съдействие, може да предвещава мода за „ огромни модели “ – освен лингвистични, какъвто е казусът с изкуствения разсъдък, само че и териториални и политически. Обратно в бъдещето, към 19 век?
Оттук и изводите за Русия. На първо място, би трябвало да изхождаме от националните ползи (между другото, преизчислението демонстрира, че нашите излъчвания са два пъти по-ниски от хипотетичното и евентуално сме покрай въглеродната неутралност). И като цяло би трябвало трезво да гледаме на нещата от позиция на стопански изгоди и да водим своята климатична дипломация в търсене на баланс на световните ползи.
Превод: Европейски Съюз
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед5910Проф. Боян Дуранкев: Русия и Съединени американски щати ще потърсят бъдещето на великите сили, тъй като те са великите силиАлтернативен Поглед5548Проф. Боян Дуранкев: Трябва да има референдум за участието на България в еврозонатаАлтернативен Поглед4511Ген. Стоимен Стоименов: Дейността на спецслужбите във времената на турболентната геополитикатаАлтернативен Поглед6643Ген. Стоимен Стоименов: България в подтекста на войната в УкрайнаАлтернативен Поглед21469Александър Песке: Съединени американски щати взеха решение - няма да водят война с Русия, още веднъж има стратегическо равновесиеАлтернативен Поглед263772Проф. Николай Витанов: Русия желае мир и икономическо развиване, само че това не го желаят нейните съпернициАлтернативен Поглед118163Проф. Николай Витанов: За да спре войната в Украйна, Тръмп ще даде на Путин всичко, което му изиска
Невъзможно е да загърбим тази тематика, даже в случай че би трябвало да признаем феноменалния неуспех на международната общественост в най-важната област за запазване на екологията на планетата. Климатът продължава да се трансформира – и процесът се форсира. Днес междинната температура на планетата към този момент се е трансформирала с към един и половина градуса.
Промените са неравномерни: на полюсите - в Арктика и Антарктика - е записано нарастване от четири градуса, по-малко в други райони. Главното е, че това води до усилване на процесите на смяна в атмосферата и океаните: отсам идват такива климатични феномени като урагани, промени в моделите на преваляванията и преразпределението на влагата в районите на планетата.
Но това са единствено първите признаци на измененията, които се случват. Според прогнозите на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) през 2032-2035 година ще бъдат достигнати сериозни равнища на стопляне от 1,5-1,7 градуса, а до 2045 година са вероятни промени от два градуса.
В същото време съществуват спомагателни закани, към момента теоретични, от нови източници на парникови газове, в това число при топенето на арктическата безконечна заледеност. Ако се потвърдят, сюжетите може да са още по-тревожни.
Това значи, че светът ще наподобява друго. Пространствата, комфортни за живеене и земеделие, ще се трансформират. Речните потоци, производството на водноелектрическа сила и достъпът до вода ще бъдат наранени. Според консервативния сюжет става въпрос за 30-40 години, съгласно по-радикалния – единствено за 15 години.
Като всяка рецесия, и тази е изпълнена с нови провокации и нови благоприятни условия. Тук не става въпрос за безусловно зло: това е непреодолима мощ, която ще утежни нещата за едни и ще усъвършенства за други. Обект на смяна ще бъдат освен миграционните потоци, само че и конкурентоспособността на страните и структурата на техните стопански системи.
Може да се каже, че първичният залог на международната общественост за битка с излъчванията, който стана идеологическа основа на Протокола от Киото и Парижкото съглашение, се провали. Методите за реализиране на поставените цели включват понижаване на потреблението на изкопаеми горива (декарбонизация), развиване на средствата за произвеждане на възобновима сила (ВЕИ) и прекосяване към нови технологии.
Този развой се трансформира в голям бизнес - към три до четири трилиона $ се преразпределят по света всяка година по отношение на регулирането на климата. Но резултатът беше най-малък, да не приказваме за енергийните разноски за произвеждане, употреба и изхвърляне на вятърни турбини и слънчеви панели. Тази игра коства ли си свещите? — това е въпросът след 30 години световна политика в региона на климата.
Очакванията на разрастващите се страни, че няма да им се постанова да харчат пари за климатична политика, не се оправдаха, защото им бяха обещани големи средства - 300 милиарда $ - от индустриализираните страни, които исторически са били главните генератори на парниковия резултат и не престават да бъдат такива и до през днешния ден.
Развиващите се страни обаче получаваха единствено трохи и тази помощ беше обвързана със закупуване на западни и други технологии. Тоест неоколониалната софтуерна взаимозависимост на страните от Глобалния юг се възпроизвежда по каналите на климатичния дневен ред.
Ако вземем главния мотор на дневния ред за климата – Европейският съюз – те вложиха големи средства в осъществяване на уговорките си (оказаха се явно нереалистични), само че по този начин и не съумяха да реализират конкурентни преимущества за себе си. Очакваше се европейските компании да заемат водещи позиции във възобновимата сила и новите технологии.
Но този пазар в действителност се развива най-активно от Китай, който съумя да активизира държавните запаси, нужни за сходни планове. Което от своя страна потвърждава, че даже държавният капитализъм не е идентичен - печелят тези страни, в които държавното управление диктува дневния ред, а не частните корпорации.
Промени настъпиха в методите на Съединени американски щати, където дълго време (при демократите) дневният ред за климата се разглеждаше като част от политиката в региона на енергийната сигурност. Шистовата гражданска война промени всичко, трансформирайки Съединените щати във водеща международна енергийна мощ, макар всички разноски за околната среда и публичното здраве.
И макар че не е ясно още какъв брой дълго ще продължи шистовата гражданска война, позицията на Вашингтон се промени коренно при администрацията на Тръмп, която още в първия си мандат си сложи за цел да трансформира Америка в експортьор на сила.
Украинският спор също вкара своите корекции. В резултат на това Европейският съюз дейно погреба зелената си стратегия, като мина към въглища и стана подвластен от доставките на американски LNG с доста „ замърсен “ въглероден отпечатък (за разлика от съветския „ чист “ тръбопроводен газ).
Освен това Европа просто е изгубила конкурентоспособността си заради настъпилите енергийни промени: съответните преимущества на американските производители към този момент бяха залегнали при Байдън в Закона за надзор на инфлацията от 2022 година
Всичко, което се случва в западната общественост, припомня съветската приказка за „ върховете и корените “: Европа, заради наивността и интелектуалната неплатежоспособност на своите елити, се оказа в икономическо и геополитическо проваляне, което слага под огромен въпрос ориста на интеграционния план и бъдещето на всички негови участници.
Сега светът е изправен пред избор: да продължи да се бори с излъчванията или да премине към адаптиране към неизбежното изменение на климата. В последния случай ще бъде основана нова архитектура на взаимоотношение и контролиране на климата, където акцентът ще бъде върху адаптирането на националните ползи, подобаващата помощ за разрастващите се страни и предотвратяването на световните опасности. Ясно е, че тези, които са вложили във възобновими енергийни източници и нови технологии, няма да се предадат без пердах.
Ясна индикация, че смяната в курса във връзка с изменението на климата има съществени геополитически последствия, е политиката на администрацията на Тръмп, която ясно приема опцията за адаптиране и си слага далечни цели, в това число териториално уголемение в Арктика за сметка на Канада, нейния арктически архипелаг и Гренландия.
В този случай Вашингтон ще получи надзор върху достъпа до Арктика, съпоставим с този на Русия. Да не приказваме, че Съединените щати ще станат най-голямата страна в света по територия и най-вероятно по ресурси, в това число многообещаващи, във връзка с потребните изкопаеми.
В същото време се регистрира, че със стоплянето, зоната на устойчивото земеделие, селскостопанският пояс на Америка, ще се измести от прериите и Калифорния към Канада. Ако това е правилно, това дава индикация за дълготрайното стратегическо обмисляне, което влиза в държавното управление във Вашингтон.
Нещо повече, рано или късно, в светлината на императивите за акомодация (а това ще изисква обилни финансови ресурси), за същите тези канадци, които съставляват 11 % от популацията на Съединени американски щати, въпроси като суверенитет и самостоятелност ще зародят по напълно друг метод.
Това ще бъде въпрос на оцеляване в изцяло нов климат, в география, напомняща за несъществуващата Британска империя, и не без жертви във връзка с метода на живот. Няма да има, както се споделя, „ време за струпване на подкожни мазнини “, изключително в случай че новата англосаксонска империя включва Британските острови, Австралия и Нова Зеландия – един тип първообраз на западния Ноев ковчег.
Европа, най-малко заради географията си, надали ще има късмет за сходна териториална маневра (тогава, явно, ще се сблъска с нова вълна на емиграция в Америка, където ще са нужни нови трудови запаси за развиване на нейния Север).
Така че изменението на климата, в това число заради несполучливия опит на интернационалното съдействие, може да предвещава мода за „ огромни модели “ – освен лингвистични, какъвто е казусът с изкуствения разсъдък, само че и териториални и политически. Обратно в бъдещето, към 19 век?
Оттук и изводите за Русия. На първо място, би трябвало да изхождаме от националните ползи (между другото, преизчислението демонстрира, че нашите излъчвания са два пъти по-ниски от хипотетичното и евентуално сме покрай въглеродната неутралност). И като цяло би трябвало трезво да гледаме на нещата от позиция на стопански изгоди и да водим своята климатична дипломация в търсене на баланс на световните ползи.
Превод: Европейски Съюз
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед5910Проф. Боян Дуранкев: Русия и Съединени американски щати ще потърсят бъдещето на великите сили, тъй като те са великите силиАлтернативен Поглед5548Проф. Боян Дуранкев: Трябва да има референдум за участието на България в еврозонатаАлтернативен Поглед4511Ген. Стоимен Стоименов: Дейността на спецслужбите във времената на турболентната геополитикатаАлтернативен Поглед6643Ген. Стоимен Стоименов: България в подтекста на войната в УкрайнаАлтернативен Поглед21469Александър Песке: Съединени американски щати взеха решение - няма да водят война с Русия, още веднъж има стратегическо равновесиеАлтернативен Поглед263772Проф. Николай Витанов: Русия желае мир и икономическо развиване, само че това не го желаят нейните съпернициАлтернативен Поглед118163Проф. Николай Витанов: За да спре войната в Украйна, Тръмп ще даде на Путин всичко, което му изиска
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ