Жените са фаворитки в пазарлъка за европостовете
Резултатите от изборите за Европейския парламент вместо да решат предходни проблеми, сътвориха нови, или по-скоро отвориха остарелия спор за това дали да има повече наднационална народна власт, или значимите въпроси за бъдещето на Европейски Съюз да си останат в ръцете на националните правителства. Резултатите от изборите дотолкоз усложняват аритметиката, че не е изключено договарянето на най-важните европейски постове този път да отнеме повече време отпреди. Няколко са фронтовите линии: коя политическа мощ завоюва най-вече гласове; географското разпределение; идеологическо разпределение; какъв брой си зелен; и напълно не на последно място полово систематизиране.
Да стартираме от първата политическа мощ
Европейската национална партия твърди, че въпреки и с огромни загуби, продължава да е най-голямата политическа мощ. Теза, която е все по-трудна за доказване поради няколко забележителни нюанса, които няма по какъв начин да останат незабелязани, макар чисто номиналното състезание. ЕНП завоюва общо 179 места в Екологичен потенциал, което може и да ги прави първа мощ в един фрагментиран парламент, само че в действителност приказва за пагубна загуба. В предходния мандат ЕНП имаше 216 места, т.е. загубата се съизмерва в 37 места, което е много повече от нужното за формиране на парламентарна група (минимумът е 25 кресла). Тук е значимо да се означи и още нещо – партиите от ЕНП имаха мощна ръка, т.е. те дълго време се движеха по гребена на антимиграционната вълна, завоюваха много дивиденти от еврокризата с икономическите си и фискални възгледи, одобриха даже брак по сметка с антилибералите. И макар това забиха нос в плитчините.
Социалистите чисто номинално още веднъж са втора мощ
Дори следват същия измамлив тренд – изгубиха 32 места, т.е. спаднаха от 185 места на 153. Важно е да се означи, че социалдемократите изминаха доста дълъг път за тези пет години. В някои страни членки бяха безусловно на изгубване. Една от тях е Холандия, където на националните избори преди две години социалистите се сринаха до равнище на екзистентност. Това се случи в още доста страни членки. Просто социалдемокрацията спря да е на мода в среда на възходящ антилиберализъм, антимиграционна изразителност, Бризход. Популистите изглеждаха сякаш печелят тази игра. Ситуацията обаче се промени за по-малко от година. Бялата лястовица бяха изборите в Испания, извоювани точно от социалдемократи. Макар и не в Европейски Съюз, в Македония също на власт пристигнаха социалдемократи и направиха чудеса – историческата договорка за името на някогашната югорепублика. Вече се виждаше, че крайнодясното не е единственото решение. И още веднъж Холандия даде сигнал за смяна, само че този път в противоположната посока – страната, която беляза падението на социалдемократите, се оказа и мястото, където те се завръщат.
Нещо повече, повода за завръщането на социалдемократите на доста места в Европейски Съюз е ЕНП и все по-безсрамното й заиграване с антилиберализма и крайнодясното. В Холандия социалдемократите означиха грандиозна победа, за която заслуга имаше водещият претендент на европейските социалдемократи, някогашният холандски външен министър, а сега първи заместник-председател на Европейска комисия Франс Тимерманс. Той без съмнение сложи битката с антилиберализма в центъра на акцията си за поста началник на Европейска комисия, като по този метод се конфронтира непосредствено с шпиценкандидата на ЕНП Манфред Вебер. В този смисъл може да се каже, че на европейските избори социалдемократите завоюваха доста места, тръгвайки от доста ниска позиция, само че по отношение на предходните избори в действителност губят. Фактът, че не изгубиха повече, каквито бяха упованията, поради гореизброените аргументи, укрепи съществено ръката им. Още в изборната нощ, когато започнаха да излизат първите социологически изследвания, социалдемократите оповестиха, че
имат искания към шефското място в Европейска комисия
Позицията им в допълнение се укрепва и от големите успехи на либералите и Зелените, които съвсем удвоиха резултатите си. Евентуално обединяване на социалдемократите с либералите и Зелените основава доста мощна съпротива против ЕНП. Първите стъпки след изборите обаче демонстрират предпочитание за образуване на проевропейска необятна коалиция с присъединяване на ЕНП. Това значи, че би трябвало да се откри компромис за разпределението на най-високите европейски постове, в това число и председателското кресло в Барлемон. Първите проучвателни срещи демонстрират, че ще се работи пакетно, което значи, че няма да се договаря пост по пост, а ще се реди огромният пъзел с всички позиции. При тези пазарлъци влизат в действие и останалите фактори – дали и кои позиции ще получат новите членки; какъв брой дами ще заемат най-високите европейски места; ще се даде ли кресло на националистите. Половото тъждество на предходното разпределяне на картите не изигра значима роля, макар че беше декларирано, че би трябвало да изиграе. Някои брюкселски инсайдери считат, че и този път ще стане по този начин в името на наместването на доста и разнородни ползи. Според мен обаче е допустимо този път да бъде друго, тъй като по време на европейските диспути сред водещите претенденти за ръководител на Европейска комисия Зелените настояха за половото тъждество и даже заплашиха, че няма да бъдат градивни в договарянията, в случай че на масата не бъдат поставени задоволително женски имена. Между другото, те бяха толкоз безапелационни и по въпроса за Манфред Вебер и неговата поддръжка за антилибералите.
В момента се въртят няколко женски имена за разнообразни позиции
Маргрете Вестагер, датската еврокомисарка, която се трансформира в европейската Жана д`Арк в битката с цифровите колоси и в отбраната на конкуренцията в Европейски Съюз, се спряга от доста от дълго време за наследничка на Жан-Клод Юнкер. Тя дава отговор на всички вероятни критерии, до неотдавна като се изключи един – тя е либералка. Предвид извънредно положителното показване на либералите към този момент и този аршин не е проблем. Още повече, че се приказва, че френският президент Еманюел Макрон, който другояче е срещу процедурата на шпиценкандидатите, доста харесва Вестагер и е податлив да я поддържа. Само че той има и други проекти. Изглежда, че шефското място в Европейската централна банка му е не по-малко значимо, а за там се завъртя името на друга жена – някогашната френска министърка на финансите, а сега шефка на МВФ Кристин Лагард. Позицията началник на ЕЦБ обаче е несравнимо по-независима от която и да е друга политическа позиция, което прави контрола върху нея незабележим. Освен това самата Лагард потвърди през годините, че не се поддава на въздействие. Това значи, че Макрон ще би трябвало добре да реши кое му е по-важно.
Предвид проблемите, пред които е изправен, съдружник в Барлемон е за предпочитане, в сравнение с човек във Франкфурт, който по този начин или другояче ще се преценява напълно с паричната политика и няма да се вълнува изключително от този или оня политически интерес.
Женско име се върти като опция и за мястото на Доналд Туск
Говори се, че негова наследничка може да бъде литовската президентка Далия Грибаускайте – извънредно харесвана из целия Европейски Съюз, решителна, смела, говореща без цедилка на устата. Тя има още два доста огромни плюса, като се изключи че е жена, тя е от новите членки и най-много е от ЕНП, което би могло да тушира горчивия усет, в случай че Манфред Вебер не стане ръководител на Европейска комисия. Ако баварецът Вебер изгуби позицията, това ще остави цялото антилиберално крило в Европейски Съюз непредставено. С други думи, страни като България, Унгария, Хърватия, ненапълно Австрия ще бъдат мощно маргинализирани. Лошото показване на ЕНП в Европейски Съюз и изключително загубите, които понесоха в Германия, ще смъкват доста прага на толерантността във връзка с антилибералното крило. Тези страни евентуално ще изгубят опцията да получат положителни еврокомисарски портфейли, изключително в случай че се реализира проевропейско съдружно съглашение. За Зелените и либералите антилиберализмът е приоритет номер едно. В случай, че Грибаускайте стане председателка на Европейския съвет, това няма да бъде огромна разтуха за неприятните момчета на ЕНП, защото тя, въпреки и да се въздържаше от нормалните си внезапни изявления, даде ясно да се разбере, че не поддържа антилибералния тренд. Освен това тя е с доста безапелационни позиции срещу Русия, което значи, че ще продължи линията на Доналд Туск.
Мъглата над масата на договарянията към момента е много гъста, само че към този момент се виждат очертанията на бъдещия компромис. Най-напред по всичко проличава, че наднационалната народна власт остава за различен път. На тези договаряния ще надделее междуправителственото договаряне. Другото значимо е, че проевропейските сили, а това значи и пролиберални, ще наклонят салдото на силите към Западна Европа. За това огромна заслуга има и напускането на Англия, която постоянно е играла майсторски геополитическия шах. С други думи, Европейски Съюз още веднъж ще бъде доминиран от старите членки, които бяха стреснати от заплахата Съюзът да се отклони/бъде отклонен от демократичната си, демократична, правна, а в този момент към този момент и зелена траектория. Смея да настоявам, че на тези избори Източна Европа изгуби. С доста. За страдание и европейската народна власт изгуби, само че ми се коства, че това е краткотрайно, както писах и преди.
Да стартираме от първата политическа мощ
Европейската национална партия твърди, че въпреки и с огромни загуби, продължава да е най-голямата политическа мощ. Теза, която е все по-трудна за доказване поради няколко забележителни нюанса, които няма по какъв начин да останат незабелязани, макар чисто номиналното състезание. ЕНП завоюва общо 179 места в Екологичен потенциал, което може и да ги прави първа мощ в един фрагментиран парламент, само че в действителност приказва за пагубна загуба. В предходния мандат ЕНП имаше 216 места, т.е. загубата се съизмерва в 37 места, което е много повече от нужното за формиране на парламентарна група (минимумът е 25 кресла). Тук е значимо да се означи и още нещо – партиите от ЕНП имаха мощна ръка, т.е. те дълго време се движеха по гребена на антимиграционната вълна, завоюваха много дивиденти от еврокризата с икономическите си и фискални възгледи, одобриха даже брак по сметка с антилибералите. И макар това забиха нос в плитчините.
Социалистите чисто номинално още веднъж са втора мощ
Дори следват същия измамлив тренд – изгубиха 32 места, т.е. спаднаха от 185 места на 153. Важно е да се означи, че социалдемократите изминаха доста дълъг път за тези пет години. В някои страни членки бяха безусловно на изгубване. Една от тях е Холандия, където на националните избори преди две години социалистите се сринаха до равнище на екзистентност. Това се случи в още доста страни членки. Просто социалдемокрацията спря да е на мода в среда на възходящ антилиберализъм, антимиграционна изразителност, Бризход. Популистите изглеждаха сякаш печелят тази игра. Ситуацията обаче се промени за по-малко от година. Бялата лястовица бяха изборите в Испания, извоювани точно от социалдемократи. Макар и не в Европейски Съюз, в Македония също на власт пристигнаха социалдемократи и направиха чудеса – историческата договорка за името на някогашната югорепублика. Вече се виждаше, че крайнодясното не е единственото решение. И още веднъж Холандия даде сигнал за смяна, само че този път в противоположната посока – страната, която беляза падението на социалдемократите, се оказа и мястото, където те се завръщат.
Нещо повече, повода за завръщането на социалдемократите на доста места в Европейски Съюз е ЕНП и все по-безсрамното й заиграване с антилиберализма и крайнодясното. В Холандия социалдемократите означиха грандиозна победа, за която заслуга имаше водещият претендент на европейските социалдемократи, някогашният холандски външен министър, а сега първи заместник-председател на Европейска комисия Франс Тимерманс. Той без съмнение сложи битката с антилиберализма в центъра на акцията си за поста началник на Европейска комисия, като по този метод се конфронтира непосредствено с шпиценкандидата на ЕНП Манфред Вебер. В този смисъл може да се каже, че на европейските избори социалдемократите завоюваха доста места, тръгвайки от доста ниска позиция, само че по отношение на предходните избори в действителност губят. Фактът, че не изгубиха повече, каквито бяха упованията, поради гореизброените аргументи, укрепи съществено ръката им. Още в изборната нощ, когато започнаха да излизат първите социологически изследвания, социалдемократите оповестиха, че
имат искания към шефското място в Европейска комисия
Позицията им в допълнение се укрепва и от големите успехи на либералите и Зелените, които съвсем удвоиха резултатите си. Евентуално обединяване на социалдемократите с либералите и Зелените основава доста мощна съпротива против ЕНП. Първите стъпки след изборите обаче демонстрират предпочитание за образуване на проевропейска необятна коалиция с присъединяване на ЕНП. Това значи, че би трябвало да се откри компромис за разпределението на най-високите европейски постове, в това число и председателското кресло в Барлемон. Първите проучвателни срещи демонстрират, че ще се работи пакетно, което значи, че няма да се договаря пост по пост, а ще се реди огромният пъзел с всички позиции. При тези пазарлъци влизат в действие и останалите фактори – дали и кои позиции ще получат новите членки; какъв брой дами ще заемат най-високите европейски места; ще се даде ли кресло на националистите. Половото тъждество на предходното разпределяне на картите не изигра значима роля, макар че беше декларирано, че би трябвало да изиграе. Някои брюкселски инсайдери считат, че и този път ще стане по този начин в името на наместването на доста и разнородни ползи. Според мен обаче е допустимо този път да бъде друго, тъй като по време на европейските диспути сред водещите претенденти за ръководител на Европейска комисия Зелените настояха за половото тъждество и даже заплашиха, че няма да бъдат градивни в договарянията, в случай че на масата не бъдат поставени задоволително женски имена. Между другото, те бяха толкоз безапелационни и по въпроса за Манфред Вебер и неговата поддръжка за антилибералите.
В момента се въртят няколко женски имена за разнообразни позиции
Маргрете Вестагер, датската еврокомисарка, която се трансформира в европейската Жана д`Арк в битката с цифровите колоси и в отбраната на конкуренцията в Европейски Съюз, се спряга от доста от дълго време за наследничка на Жан-Клод Юнкер. Тя дава отговор на всички вероятни критерии, до неотдавна като се изключи един – тя е либералка. Предвид извънредно положителното показване на либералите към този момент и този аршин не е проблем. Още повече, че се приказва, че френският президент Еманюел Макрон, който другояче е срещу процедурата на шпиценкандидатите, доста харесва Вестагер и е податлив да я поддържа. Само че той има и други проекти. Изглежда, че шефското място в Европейската централна банка му е не по-малко значимо, а за там се завъртя името на друга жена – някогашната френска министърка на финансите, а сега шефка на МВФ Кристин Лагард. Позицията началник на ЕЦБ обаче е несравнимо по-независима от която и да е друга политическа позиция, което прави контрола върху нея незабележим. Освен това самата Лагард потвърди през годините, че не се поддава на въздействие. Това значи, че Макрон ще би трябвало добре да реши кое му е по-важно.
Предвид проблемите, пред които е изправен, съдружник в Барлемон е за предпочитане, в сравнение с човек във Франкфурт, който по този начин или другояче ще се преценява напълно с паричната политика и няма да се вълнува изключително от този или оня политически интерес.
Женско име се върти като опция и за мястото на Доналд Туск
Говори се, че негова наследничка може да бъде литовската президентка Далия Грибаускайте – извънредно харесвана из целия Европейски Съюз, решителна, смела, говореща без цедилка на устата. Тя има още два доста огромни плюса, като се изключи че е жена, тя е от новите членки и най-много е от ЕНП, което би могло да тушира горчивия усет, в случай че Манфред Вебер не стане ръководител на Европейска комисия. Ако баварецът Вебер изгуби позицията, това ще остави цялото антилиберално крило в Европейски Съюз непредставено. С други думи, страни като България, Унгария, Хърватия, ненапълно Австрия ще бъдат мощно маргинализирани. Лошото показване на ЕНП в Европейски Съюз и изключително загубите, които понесоха в Германия, ще смъкват доста прага на толерантността във връзка с антилибералното крило. Тези страни евентуално ще изгубят опцията да получат положителни еврокомисарски портфейли, изключително в случай че се реализира проевропейско съдружно съглашение. За Зелените и либералите антилиберализмът е приоритет номер едно. В случай, че Грибаускайте стане председателка на Европейския съвет, това няма да бъде огромна разтуха за неприятните момчета на ЕНП, защото тя, въпреки и да се въздържаше от нормалните си внезапни изявления, даде ясно да се разбере, че не поддържа антилибералния тренд. Освен това тя е с доста безапелационни позиции срещу Русия, което значи, че ще продължи линията на Доналд Туск.
Мъглата над масата на договарянията към момента е много гъста, само че към този момент се виждат очертанията на бъдещия компромис. Най-напред по всичко проличава, че наднационалната народна власт остава за различен път. На тези договаряния ще надделее междуправителственото договаряне. Другото значимо е, че проевропейските сили, а това значи и пролиберални, ще наклонят салдото на силите към Западна Европа. За това огромна заслуга има и напускането на Англия, която постоянно е играла майсторски геополитическия шах. С други думи, Европейски Съюз още веднъж ще бъде доминиран от старите членки, които бяха стреснати от заплахата Съюзът да се отклони/бъде отклонен от демократичната си, демократична, правна, а в този момент към този момент и зелена траектория. Смея да настоявам, че на тези избори Източна Европа изгуби. С доста. За страдание и европейската народна власт изгуби, само че ми се коства, че това е краткотрайно, както писах и преди.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ