МОН подготвя промени в учебните програми
Резултатите от разбора на образователните стратегии следва да бъдат оповестени, а плановете за промени в тях да бъдат пуснати за публично разискване. Това съобщи служебният учебен министър проф. Сашо Пенов при откриването на кръгла маса на тематика „ Образованието – ключ към историческата памет, родолюбието и просветеното общество “, минала под патронажа на президента Румен Радев.
Дни преди предварителните парламентарни избори, президентът разкритикува политическите сили, че не повдигат тематиката за издигането на образованието в стратегически народен приоритет.
Всеки ден слушаме за Шенген, еврозоната, Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), инфлацията, приходите, нуждата от вложения и висококвалифицирана работна ръка. Но в областта на публичния и политически спор не се разпростира тематиката за главния притежател на просперитета на нацията – децата и младежите на България “, съобщи Радев.
По думите му би трябвало да бъде подложен на спор въпросът дали да се учи по един, или няколко учебници. Намерението за въвеждането на един учебник по предмет е в предизборната платформа на Българска социалистическа партия.
„ Дали едно типизирано наличие или всевъзможни безразборни наличия “, посочи Радев.
По думите на президента бъдещето на образованието е допълнително еластичност, новаторски модели и автономност.
„ Това са прогресивните модели, които са налагани в Европа. Държавите, които реализираха огромен триумф и прогрес, залагат точно на тази автономност. Без обучение не може софтуерният напредък да бъде трансфорат в стопански напредък, а оттова в по-висок стандарт и качество на живот. Не може да приказваме за модерна сигурност без обучение “, изясни Радев
Той акцентира, че в случай че желаеме страната да се развива сполучливо, образованието би трябвало да има по-голям дял в държавния бюджет.
От своя страна проф. Пенов регистрира, че съществени възражения против образователните стратегии няма. Дори по редица предмети, включително история и цивилизации, не се оферират никакви промени.
Най-честите претенции по всички предмети са за увеличение на броя на часовете и/или офанзиви за това за какво не се учи всичко, или не се учи в детайли “, сподели министърът.
Той напомни, че при започване на тази година Народното събрание одобри промени в Закона за предучилищното и учебното обучение, бяха допълнени задачите, които образованието би трябвало да реализира, обсегът на безплатните учебници бе уголемен от І до ХІІ клас в това число.
„ Трябва да сложим ясно въпроса дали образованието реализира задачите, които му бяха сложени с тези законови промени, а точно – запазване и одобряване на българската национална еднаквост – и новото допълнение – българското национално съзнание “, добави Пенов.
Изследванията демонстрират, че у нас делът на часовете за проучване на роден език и литература и на публични науки сумарно е по-висок от други страни в Европейски Съюз. Просветният министър изрази терзание от обстоятелството, че с навлизането на изкуствения разсъдък ще се търси баланс сред информацията, предоставяна от разнообразни платформи, и наличието на учебниците.
„ Това е тематика, която към този момент се разисква на разнообразни дискусионни конгреси. Едновременно с въвеждането на STEM образованието би трябвало да се обезпечат средства и за качествено образование и по предмети, свързани с филантропичните науки, тъй като точно те основават заварката в обществото въз основа на която хората живеят дружно и споделят общата си орис “, акцентира той.
Лично аз направих опит – зададох въпроси в чатбота с изкуствен интелект ChatGPТ, свързани с историята на България и творби на български създатели, а това може да направи и всеки възпитаник, който борави с интернет “, сподели Пенов.
„ Възниква въпросът това ли е източникът на знание, или учебникът “, добави просветният министър.
Той посочи, че МОН употребява и други механизми за реализиране на главните цели на предучилищното и учебното обучение. През тази година се разисква предлагането на нови национални стратегии, ориентирани към запазване и одобряване на българската национална еднаквост и българското национално съзнание. Такива са националните стратегии „ Неразказаните истории на българите “ и „ Български просветителни направления “, по която възпитаници ще могат да посещават музеи, изложения, галерии.
Припомняме, че Националните стратегии за 2022 година бяха 21 на брой за общо 242.6 млн. лева С тях министерството финансира действия в учебните заведения, за които те нямат задоволително средства - да вземем за пример за вдишване на компенсациите на учителите при пенсиониране. Две от стратегиите бяха напълно нови - за спорт и изкуства в учебно заведение, за които бяха отредени внушителните 90 млн. лева, и за поддръжка на просветителните посредници - 10 млн. лева.
Дни преди предварителните парламентарни избори, президентът разкритикува политическите сили, че не повдигат тематиката за издигането на образованието в стратегически народен приоритет.
Всеки ден слушаме за Шенген, еврозоната, Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), инфлацията, приходите, нуждата от вложения и висококвалифицирана работна ръка. Но в областта на публичния и политически спор не се разпростира тематиката за главния притежател на просперитета на нацията – децата и младежите на България “, съобщи Радев.
По думите му би трябвало да бъде подложен на спор въпросът дали да се учи по един, или няколко учебници. Намерението за въвеждането на един учебник по предмет е в предизборната платформа на Българска социалистическа партия.
„ Дали едно типизирано наличие или всевъзможни безразборни наличия “, посочи Радев.
По думите на президента бъдещето на образованието е допълнително еластичност, новаторски модели и автономност.
„ Това са прогресивните модели, които са налагани в Европа. Държавите, които реализираха огромен триумф и прогрес, залагат точно на тази автономност. Без обучение не може софтуерният напредък да бъде трансфорат в стопански напредък, а оттова в по-висок стандарт и качество на живот. Не може да приказваме за модерна сигурност без обучение “, изясни Радев
Той акцентира, че в случай че желаеме страната да се развива сполучливо, образованието би трябвало да има по-голям дял в държавния бюджет.
От своя страна проф. Пенов регистрира, че съществени възражения против образователните стратегии няма. Дори по редица предмети, включително история и цивилизации, не се оферират никакви промени.
Най-честите претенции по всички предмети са за увеличение на броя на часовете и/или офанзиви за това за какво не се учи всичко, или не се учи в детайли “, сподели министърът.
Той напомни, че при започване на тази година Народното събрание одобри промени в Закона за предучилищното и учебното обучение, бяха допълнени задачите, които образованието би трябвало да реализира, обсегът на безплатните учебници бе уголемен от І до ХІІ клас в това число.
„ Трябва да сложим ясно въпроса дали образованието реализира задачите, които му бяха сложени с тези законови промени, а точно – запазване и одобряване на българската национална еднаквост – и новото допълнение – българското национално съзнание “, добави Пенов.
Изследванията демонстрират, че у нас делът на часовете за проучване на роден език и литература и на публични науки сумарно е по-висок от други страни в Европейски Съюз. Просветният министър изрази терзание от обстоятелството, че с навлизането на изкуствения разсъдък ще се търси баланс сред информацията, предоставяна от разнообразни платформи, и наличието на учебниците.
„ Това е тематика, която към този момент се разисква на разнообразни дискусионни конгреси. Едновременно с въвеждането на STEM образованието би трябвало да се обезпечат средства и за качествено образование и по предмети, свързани с филантропичните науки, тъй като точно те основават заварката в обществото въз основа на която хората живеят дружно и споделят общата си орис “, акцентира той.
Лично аз направих опит – зададох въпроси в чатбота с изкуствен интелект ChatGPТ, свързани с историята на България и творби на български създатели, а това може да направи и всеки възпитаник, който борави с интернет “, сподели Пенов.
„ Възниква въпросът това ли е източникът на знание, или учебникът “, добави просветният министър.
Той посочи, че МОН употребява и други механизми за реализиране на главните цели на предучилищното и учебното обучение. През тази година се разисква предлагането на нови национални стратегии, ориентирани към запазване и одобряване на българската национална еднаквост и българското национално съзнание. Такива са националните стратегии „ Неразказаните истории на българите “ и „ Български просветителни направления “, по която възпитаници ще могат да посещават музеи, изложения, галерии.
Припомняме, че Националните стратегии за 2022 година бяха 21 на брой за общо 242.6 млн. лева С тях министерството финансира действия в учебните заведения, за които те нямат задоволително средства - да вземем за пример за вдишване на компенсациите на учителите при пенсиониране. Две от стратегиите бяха напълно нови - за спорт и изкуства в учебно заведение, за които бяха отредени внушителните 90 млн. лева, и за поддръжка на просветителните посредници - 10 млн. лева.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ