Доц. Момчил Дойчев: Все търсим по-малкото зло, но в процеса на търсенето самите ние ставаме по-малко
Резултатите не са изненада. Веднага след първия тур на локалните избори имах достойнството да предвиждам, че на балотажите близо 90 % от спечелилите в София и в другите огромни градове ще затвърдят преднината си, счита доцент доктор Момчил Дойчев.
Единстнвеното изключение от прогнозите предлага Благоевград, където пъстра коалиция от партии и персони осъществя тактиката „ Всички против ГЕРБ”.
Но в останалите градове и най-много в столицата гласоподавателите нямаха същински тласъци да се наредят на опашки пред урните, да бъдат подготвени да отстояват с гняв и воля благосклонностите и идеите, с които са ги заредили политическите им водачи.
Защо бе толкоз ниска изборната интензивност? Защото липсваше същински, политически, народен, районен и локален спор за политики, за полезности, за избор и за избори, където да се откроят стратегии, персони, водачи и технократи, които да поведат огромни групи хора към общи цели и общи победи.
За София, в случай че си спомняте, предвиждах разлика с към 10 %. Видя се много ясно, че множеството от гласоподавателите на арх. Борислав Игнатов на втория тур са подкрепили госпожа Фандъкова, а два пъти повече от гласоподавателите на Б. Бонев са си харесали Мая Манолова.
Това ме кара да мисля, че изказванията за „ нова десница” към Б. Бонев са прекомерно преждевременни и че там по-скоро имаме механично скупчване на млади, без ценностна ориентировка и без политически оприентири гласоподаватели.
Прави усещане окончателният провал на така наречен патриотари, чиято загуба е още по-категорична и приказва за много ясни критерии и европейски ориентири на българския гласоподавател.
Още един път се удостовери наклонността Българска социалистическа партия да се промъква по терлици зад перспективни мажоритарни претенденти и да ги „ припознава” за свои в пъстра коалиция от партии и сдружения. Столетницата мина в полулегално положение на политическа активност, като си напомни тайния интервал, именуван от някои „ антифашистка борба”.
Всъщност Българска социалистическа партия е принудена да мимикрира и да се крие зад обединения, тъй като забележителен брой партии и жители отхвърлят, най-вече по хигиенични съображения, да беседват с представители на алената партия или в случай че са принудени да търсят съдействие с нея, се стараят този им ход да остане в дълбока загадка.
Очевидно акцията на Мая Манолова стана жертва на самозаблудите на самата Манолова, на изолацията, в която е изпаднала Българска социалистическа партия и на нежеланието на болшинството българи да свързват политическите проекти и житейските си фантазии с стратегиите и с илюзиите на столетницата.
Тези избори сложиха връх по ниска интензивност и тъй като партиите и обединенията не издигнаха качествени персони. А без качествени претенденти каквито и световни, космически или галактически акции да бъдат образуване, гласоподавателят все по-рядко се лови на кукичка, върху която няма примамка.
Единстнвеното изключение от прогнозите предлага Благоевград, където пъстра коалиция от партии и персони осъществя тактиката „ Всички против ГЕРБ”.
Но в останалите градове и най-много в столицата гласоподавателите нямаха същински тласъци да се наредят на опашки пред урните, да бъдат подготвени да отстояват с гняв и воля благосклонностите и идеите, с които са ги заредили политическите им водачи.
Защо бе толкоз ниска изборната интензивност? Защото липсваше същински, политически, народен, районен и локален спор за политики, за полезности, за избор и за избори, където да се откроят стратегии, персони, водачи и технократи, които да поведат огромни групи хора към общи цели и общи победи.
За София, в случай че си спомняте, предвиждах разлика с към 10 %. Видя се много ясно, че множеството от гласоподавателите на арх. Борислав Игнатов на втория тур са подкрепили госпожа Фандъкова, а два пъти повече от гласоподавателите на Б. Бонев са си харесали Мая Манолова.
Това ме кара да мисля, че изказванията за „ нова десница” към Б. Бонев са прекомерно преждевременни и че там по-скоро имаме механично скупчване на млади, без ценностна ориентировка и без политически оприентири гласоподаватели.
Прави усещане окончателният провал на така наречен патриотари, чиято загуба е още по-категорична и приказва за много ясни критерии и европейски ориентири на българския гласоподавател.
Още един път се удостовери наклонността Българска социалистическа партия да се промъква по терлици зад перспективни мажоритарни претенденти и да ги „ припознава” за свои в пъстра коалиция от партии и сдружения. Столетницата мина в полулегално положение на политическа активност, като си напомни тайния интервал, именуван от някои „ антифашистка борба”.
Всъщност Българска социалистическа партия е принудена да мимикрира и да се крие зад обединения, тъй като забележителен брой партии и жители отхвърлят, най-вече по хигиенични съображения, да беседват с представители на алената партия или в случай че са принудени да търсят съдействие с нея, се стараят този им ход да остане в дълбока загадка.
Очевидно акцията на Мая Манолова стана жертва на самозаблудите на самата Манолова, на изолацията, в която е изпаднала Българска социалистическа партия и на нежеланието на болшинството българи да свързват политическите проекти и житейските си фантазии с стратегиите и с илюзиите на столетницата.
Тези избори сложиха връх по ниска интензивност и тъй като партиите и обединенията не издигнаха качествени персони. А без качествени претенденти каквито и световни, космически или галактически акции да бъдат образуване, гласоподавателят все по-рядко се лови на кукичка, върху която няма примамка.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ