Кошмари в кухнята на Байдън
Резултатът от срещата сред Джо Байдън и Си Дзинпин, осъществила се на гърба на форума на Азиатско-тихоокеанското икономическо съдействие (Asia-Pacific Economic Cooperation, APEC) в Сан Франциско, сигурно не е ослепителен или пленяващ въображението, само че в действителност е единственият вероятен към този миг, поради комплицираните връзки сред двете страни. Възстановяването на информационните канали сред военните на Съединени американски щати и Китай и поемането на ангажимент от страна на Пекин да ускори механизмите си за контрола против износа на употребявани за дрога субстанции - може да са дребни стъпки, само че са в вярната посока. Положителните думи и настройки, които двамата демонстрираха един по отношение на различен, евентуално ще бъдат кратковременни и няма да остареят добре, само че са показателни за споделения им план, че в допълнение обостряне на напрежението сред тях ще бъде контрапродуктивно в този миг и за Съединени американски щати, и за Китай.
Срещата сред американския и китайския президенти идва в комплициран интервал за Джо Байдън. Миналата седмица взаимно изследване на New York Times и Siena College сподели, че ръководителят на Белия дом изостава от Доналд Тръмп в пет от шест от така наречен swing states (оспорвани щати), като единствената преднина в тях за демократа, записана в Уисконсин, е в границите на социологическата неточност. Това придаде нова мощ на така и така съществуващите гласове в и към Демократическата партия, които слагат под подозрение уместността на кандидатурата на Байдън за втори президентски мандат. Дейвид Акселрод, един от известните стратези на партията и чест коментатор в демократичните медии в страната, който бе и някогашен консултант на Барак Обама, прикани ръководителят на Белия дом да премисли поръчката си за нов мандат. Ако можем да обобщим логиката на тези обезпокоени демократи, тя би била следната: Средствата се трансформират, само че задачата остава същата - да бъде спрян Доналд Тръмп. Затова преди четири години Байдън е трябвало да се кандидатира, а в този момент да направи тъкмо противоположното - да се отдръпна от конкуренцията и да даде късмет на различен кадрови вид от средите на демократите.
Отново Демократическата партия, само че този път някои нейни сенатори, основават и различен проблем пред американския президент, спъвайки желанието му на срещата на APEC да бъде оповестена като финализирана препоръчаната от него предходната година Индо-тихоокеанска икономическа рамка (Indo-Pacific Economic Framework for Prosperity, IPEF). Същата касае договарянето на сигурността на веригите за доставки и основаването на равни условия в търговията с страни от Южна и Източна Азия, и Австралия. Като такава IPEF е опит на американците, въпреки и като обсег доста стеснен, да компенсира отдръпването на страната от Транстихоокаенското партньорство (Trans-Pacific Partnership, TPP) през 2017-та година. Официалните съображения на част от демократите са свързани с неналичието на задоволително трудови стандарти в участващи в съглашението страни, само че в действителност същинските им терзания произтичат от това, че републиканците показват икономическата самодейност на Байдън като компрометираща ползите на " сините якички " и промишлеността в Съединени американски щати. На фона на възходящата икономическа интеграция на Азия към Китай, забавянето на IPEF слага сътрудниците на Съединени американски щати в неловка (да не кажем глупава!) обстановка, доколкото главните основатели на икономическата рамка в този момент дават заден. Тези сътрудници на американците добре схващат, че в тази ситуация са заложници на вътрешно-политическата обстановка в Съединени американски щати.
Проблемите за Байдън обаче не идват единствено от личната му партия, само че и от ръководената от него администрация. Служители на Държавния департамент, след това подкрепени и от свързани с демократите среди, са изразили своето противоречие с водената от Белия дом политика по отношение на войната сред Хамас и Израел. Тяхната рецензия се концентрира върху това, че Съединени американски щати не оказват задоволителен напън върху Израел да спре дейните бойни дейности, тъй че да бъде прекратено даването на цивилни жертви, а популацията да получи съответен достъп до филантропична помощ. Държавният секретар Антъни Блинкен бе заставен да гаси в придвижване пожара, пламнал под личния му покрив, тъй че той да не стигне и до Белия дом.
Но позицията на Вашингтон по отношение на войната сред Хамас и Израел, изразяваща се теоретично в поддръжката на правото на Израел да се самоотбранява, а на практика - в такава за сухопътното навлизане на Израелските отбранителни сили в Ивицата Газа, е напът да сътвори проблеми на американския президент и от електорално естество. Според социолозите младежите - които по принцип са по-скоро част от необятната електорална коалиция на демократите - не утвърждават политиката на Байдън по отношение на войната в линията Газа. С други думи, част от хората, на чиято поддръжка настоящият началник на Белия дом би трябвало да разчита следващата година, в случай че желае да остане в него, в задоволително висока степен не харесват " зелената светлина ", която Байдън дава на Израел за дейностите на Тел Авив по отношение на Газа. Едва 15.9% от младите демократи (тези до 35 годишна възраст) считат, че Съединени американски щати би трябвало да поддържат Израел, сочи изследване от началото на месец ноември на University of Maryland Critical Issues Poll. Сред този сегмент - млади демократи - поддръжката за палестинците е 23.2%, а цели 59.2% от тях смятат, че позицията на Съединени американски щати в проблема би трябвало да е неутрална.
Дори паниката в редиците на Републиканската партия, чийто безпорядък видяхме още веднъж при гласуването на следващия краткотраен бюджет в Камарата на представителите тези дни, е слаба разтуха за администрацията на Джо Байдън. Това е по този начин, тъй като в признатия бюджет не попада поисканата от американския президент преди повече от месец сума от 106 милиарда $, които трябваше да отидат в поддръжка на Украйна, Израел, Индо-Пасифика и защитата по границата с Мексико. Въпреки че този пакет ще влезе за гласоподаване в Конгреса напълно скоро, това не трансформира обстоятелството, че, сходно на IPEF, вътрешно-политическите различия не престават да основават обструкции пред политиката на Байдън, този път по отношение на Украйна и Израел.
Именно войните, които водят Киев и Тел Авив, ангажират огромна част от американското външно-политическо внимание и част от материалния запас на Вашингтон. А от това печели най-вече Китай. От гледната точка на Пекин, Вашингтон не би се заел с трети спор - да речем, обвързван с Тайван - на гърба на настоящите такива в Европа и в Близкия Изток. Оттук Поднебесната империя може да си разреши по-голяма независимост на деяние по отношение на Източното и Южнокитайското море. Разположен като основна точка сред двете, Тайван усеща американския вакуум най-добре: китайските изтребители все по-често навлизат в зоната за идентификация на противовъздушната защита на острова, китайските военно-въздушни и военно-морски образования към него се усилват като обсег, а тази година Пекиндори подготвително симулира обсада и нахлуване на Тайван. Навлизането на китайските проучвателни кораби и брегова защита в изключителните стопански зони на Филипините и Виетнам също продължава. И това се случва, макар опита на Съединени американски щати да уголемяват партньорските си връзки с страните от Югоизточна Азия (американците усилиха размера на отбранителното си съдействие с Филипините, в границите на което двете страни организираха най-голямото си взаимно военно образование по-рано тази година; Манила даде четири нови военни бази на Вашингтон, три от които " гледат " към Тайван; Съединени американски щати и Виетнам издигнаха връзките си до всеобхватно стратегическо партньорство).
Но това са пренебрежими обструкции пред Китай, спрямо тези, с които би трябвало да се оправя Съединени американски щати сега: парирането на експанзията на Владимир Путин по отношение на Украйна и относителната консолидация на арабските и мюсюлманските страни против Израел. Когато стартира своя мандат, Джо Байдън искаше да ориентира външната си политика предпочитано по отношение на Китай и Индо-Пасифика, в което се показваше и приемствеността му с фокуса на Доналд Тръмп преди този момент. Негласната формула на демократическата администрация при нейното конструиране преди три години бе " колкото по-малко Русия и Близкия Изток, толкоз по-добре ". Но ето, че в случай че американците са подготвени да изоставят своите кошмари, кошмарите не са подготвени да изоставят американците.
Въпреки че е в по-добра позиция, Си Дзинпин също има своите призраци, с които би трябвало да се бори. Чуждестранният бизнес вади повече пари от Китай, в сравнение с вкарва в страната, написа BBC преди срещата сред китайския президент и неговия американски сътрудник. Позовавайки се на статистиката, от медията показват, че става дума за капиталов недостиг от 11.8 милиарда $, което се записва за първи път, откогато се конспектират такива данни в Поднебесната империя. Но в тази ситуация по-важна от сумата е наклонността. Друг проблем пред Си Дзинпин е забавянето на икономическия напредък на страната, въпреки той да остава огромен в относителен проект. Напрежение със Съединени американски щати сигурно не е формулата, която може да донесе на една страна повече сигурност в капиталовия й климат, а отсам и инжектиране на БВП-то й с нови средства. Преди години някогашният министър-председател на Тайланд, Таксин Шинаватра, бе споделил, че китайците са предприемачи; те не правели политика, а бизнес. Именно бизнесът в този момент изисква от Си Дзинпин да не повишава в допълнение напрежението с най-големия си търговски сътрудник. Любопитното е, че точно Пекин наподобява по-мотивиран да влага старания в съхранението на комерсиалните си връзки със Съединени американски щати, в сравнение с са американците, изключително имайки поради политиката на мита на последните по отношение на Пекин, която Тръмп стартира, а Байдън продължи.
Проблемите сред Съединени американски щати и Китай ще останат повече и по-сложни, в сравнение с са тематиките, по които двете страни имат сходни ползите. Затова случаите, в които сред тях има градивно различие, би трябвало да се означават. Иначе сега, в който Джо Байдън или Си Дзинпин съумеят да се отърват от кошмарите в кухнята си, те бързо ще основат нови такива на другия. Китайците в последна сметка вършат и политика, в случай че би трябвало да репликираме Шинаватра.
Срещата сред американския и китайския президенти идва в комплициран интервал за Джо Байдън. Миналата седмица взаимно изследване на New York Times и Siena College сподели, че ръководителят на Белия дом изостава от Доналд Тръмп в пет от шест от така наречен swing states (оспорвани щати), като единствената преднина в тях за демократа, записана в Уисконсин, е в границите на социологическата неточност. Това придаде нова мощ на така и така съществуващите гласове в и към Демократическата партия, които слагат под подозрение уместността на кандидатурата на Байдън за втори президентски мандат. Дейвид Акселрод, един от известните стратези на партията и чест коментатор в демократичните медии в страната, който бе и някогашен консултант на Барак Обама, прикани ръководителят на Белия дом да премисли поръчката си за нов мандат. Ако можем да обобщим логиката на тези обезпокоени демократи, тя би била следната: Средствата се трансформират, само че задачата остава същата - да бъде спрян Доналд Тръмп. Затова преди четири години Байдън е трябвало да се кандидатира, а в този момент да направи тъкмо противоположното - да се отдръпна от конкуренцията и да даде късмет на различен кадрови вид от средите на демократите.
Отново Демократическата партия, само че този път някои нейни сенатори, основават и различен проблем пред американския президент, спъвайки желанието му на срещата на APEC да бъде оповестена като финализирана препоръчаната от него предходната година Индо-тихоокеанска икономическа рамка (Indo-Pacific Economic Framework for Prosperity, IPEF). Същата касае договарянето на сигурността на веригите за доставки и основаването на равни условия в търговията с страни от Южна и Източна Азия, и Австралия. Като такава IPEF е опит на американците, въпреки и като обсег доста стеснен, да компенсира отдръпването на страната от Транстихоокаенското партньорство (Trans-Pacific Partnership, TPP) през 2017-та година. Официалните съображения на част от демократите са свързани с неналичието на задоволително трудови стандарти в участващи в съглашението страни, само че в действителност същинските им терзания произтичат от това, че републиканците показват икономическата самодейност на Байдън като компрометираща ползите на " сините якички " и промишлеността в Съединени американски щати. На фона на възходящата икономическа интеграция на Азия към Китай, забавянето на IPEF слага сътрудниците на Съединени американски щати в неловка (да не кажем глупава!) обстановка, доколкото главните основатели на икономическата рамка в този момент дават заден. Тези сътрудници на американците добре схващат, че в тази ситуация са заложници на вътрешно-политическата обстановка в Съединени американски щати.
Проблемите за Байдън обаче не идват единствено от личната му партия, само че и от ръководената от него администрация. Служители на Държавния департамент, след това подкрепени и от свързани с демократите среди, са изразили своето противоречие с водената от Белия дом политика по отношение на войната сред Хамас и Израел. Тяхната рецензия се концентрира върху това, че Съединени американски щати не оказват задоволителен напън върху Израел да спре дейните бойни дейности, тъй че да бъде прекратено даването на цивилни жертви, а популацията да получи съответен достъп до филантропична помощ. Държавният секретар Антъни Блинкен бе заставен да гаси в придвижване пожара, пламнал под личния му покрив, тъй че той да не стигне и до Белия дом.
Но позицията на Вашингтон по отношение на войната сред Хамас и Израел, изразяваща се теоретично в поддръжката на правото на Израел да се самоотбранява, а на практика - в такава за сухопътното навлизане на Израелските отбранителни сили в Ивицата Газа, е напът да сътвори проблеми на американския президент и от електорално естество. Според социолозите младежите - които по принцип са по-скоро част от необятната електорална коалиция на демократите - не утвърждават политиката на Байдън по отношение на войната в линията Газа. С други думи, част от хората, на чиято поддръжка настоящият началник на Белия дом би трябвало да разчита следващата година, в случай че желае да остане в него, в задоволително висока степен не харесват " зелената светлина ", която Байдън дава на Израел за дейностите на Тел Авив по отношение на Газа. Едва 15.9% от младите демократи (тези до 35 годишна възраст) считат, че Съединени американски щати би трябвало да поддържат Израел, сочи изследване от началото на месец ноември на University of Maryland Critical Issues Poll. Сред този сегмент - млади демократи - поддръжката за палестинците е 23.2%, а цели 59.2% от тях смятат, че позицията на Съединени американски щати в проблема би трябвало да е неутрална.
Дори паниката в редиците на Републиканската партия, чийто безпорядък видяхме още веднъж при гласуването на следващия краткотраен бюджет в Камарата на представителите тези дни, е слаба разтуха за администрацията на Джо Байдън. Това е по този начин, тъй като в признатия бюджет не попада поисканата от американския президент преди повече от месец сума от 106 милиарда $, които трябваше да отидат в поддръжка на Украйна, Израел, Индо-Пасифика и защитата по границата с Мексико. Въпреки че този пакет ще влезе за гласоподаване в Конгреса напълно скоро, това не трансформира обстоятелството, че, сходно на IPEF, вътрешно-политическите различия не престават да основават обструкции пред политиката на Байдън, този път по отношение на Украйна и Израел.
Именно войните, които водят Киев и Тел Авив, ангажират огромна част от американското външно-политическо внимание и част от материалния запас на Вашингтон. А от това печели най-вече Китай. От гледната точка на Пекин, Вашингтон не би се заел с трети спор - да речем, обвързван с Тайван - на гърба на настоящите такива в Европа и в Близкия Изток. Оттук Поднебесната империя може да си разреши по-голяма независимост на деяние по отношение на Източното и Южнокитайското море. Разположен като основна точка сред двете, Тайван усеща американския вакуум най-добре: китайските изтребители все по-често навлизат в зоната за идентификация на противовъздушната защита на острова, китайските военно-въздушни и военно-морски образования към него се усилват като обсег, а тази година Пекиндори подготвително симулира обсада и нахлуване на Тайван. Навлизането на китайските проучвателни кораби и брегова защита в изключителните стопански зони на Филипините и Виетнам също продължава. И това се случва, макар опита на Съединени американски щати да уголемяват партньорските си връзки с страните от Югоизточна Азия (американците усилиха размера на отбранителното си съдействие с Филипините, в границите на което двете страни организираха най-голямото си взаимно военно образование по-рано тази година; Манила даде четири нови военни бази на Вашингтон, три от които " гледат " към Тайван; Съединени американски щати и Виетнам издигнаха връзките си до всеобхватно стратегическо партньорство).
Но това са пренебрежими обструкции пред Китай, спрямо тези, с които би трябвало да се оправя Съединени американски щати сега: парирането на експанзията на Владимир Путин по отношение на Украйна и относителната консолидация на арабските и мюсюлманските страни против Израел. Когато стартира своя мандат, Джо Байдън искаше да ориентира външната си политика предпочитано по отношение на Китай и Индо-Пасифика, в което се показваше и приемствеността му с фокуса на Доналд Тръмп преди този момент. Негласната формула на демократическата администрация при нейното конструиране преди три години бе " колкото по-малко Русия и Близкия Изток, толкоз по-добре ". Но ето, че в случай че американците са подготвени да изоставят своите кошмари, кошмарите не са подготвени да изоставят американците.
Въпреки че е в по-добра позиция, Си Дзинпин също има своите призраци, с които би трябвало да се бори. Чуждестранният бизнес вади повече пари от Китай, в сравнение с вкарва в страната, написа BBC преди срещата сред китайския президент и неговия американски сътрудник. Позовавайки се на статистиката, от медията показват, че става дума за капиталов недостиг от 11.8 милиарда $, което се записва за първи път, откогато се конспектират такива данни в Поднебесната империя. Но в тази ситуация по-важна от сумата е наклонността. Друг проблем пред Си Дзинпин е забавянето на икономическия напредък на страната, въпреки той да остава огромен в относителен проект. Напрежение със Съединени американски щати сигурно не е формулата, която може да донесе на една страна повече сигурност в капиталовия й климат, а отсам и инжектиране на БВП-то й с нови средства. Преди години някогашният министър-председател на Тайланд, Таксин Шинаватра, бе споделил, че китайците са предприемачи; те не правели политика, а бизнес. Именно бизнесът в този момент изисква от Си Дзинпин да не повишава в допълнение напрежението с най-големия си търговски сътрудник. Любопитното е, че точно Пекин наподобява по-мотивиран да влага старания в съхранението на комерсиалните си връзки със Съединени американски щати, в сравнение с са американците, изключително имайки поради политиката на мита на последните по отношение на Пекин, която Тръмп стартира, а Байдън продължи.
Проблемите сред Съединени американски щати и Китай ще останат повече и по-сложни, в сравнение с са тематиките, по които двете страни имат сходни ползите. Затова случаите, в които сред тях има градивно различие, би трябвало да се означават. Иначе сега, в който Джо Байдън или Си Дзинпин съумеят да се отърват от кошмарите в кухнята си, те бързо ще основат нови такива на другия. Китайците в последна сметка вършат и политика, в случай че би трябвало да репликираме Шинаватра.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ