Резолюцията на Европейския парламент от 7 май 2025 година е съкрушителна оценка на политическата обстановка и обективно маркира проблемите, заради които страната на Вучич няма съвсем никакъв прогрес по договарянията за участие в Европейски Съюз
`
Иван Николов*
Резолюцията на Европейския парламент от 7 май 2025 година гласувана въз основата на годишните отчети на Комисията за 2023 и 2024 година, на повече от 20 страници отразява политическата обстановка в Сърбия и обективно маркира проблемите заради които Сърбия повече от едно десетилетие, няма съвсем никакъв прогрес по договарянията за участие в Европейския съюз.
Тази съкрушителна оценка, за жалост, бе дадена доста късно – едвам когато стана ясно, че макар уговорката за участие в Европейски Съюз, Сърбия отхвърля да се причисли към налагането на наказания против Русия след съветската експанзия в Украйна, а степента на съгласуването с Общата европейска външна политика и политиката на сигурността непрестанно понижава.
Външно-политическите отклонения по посока Русия и Китай, непоследователната политика във връзка с съветската експанзия в Украйна, неналичието на разговор сред Белград и Прищина, спадът на публичната поддръжка за участието на Сърбия в Европейски Съюз, мощните студентски митинги против режима на Вучич и възходящата социална поддръжка за режима на Путин – най-сетне бяха видяни и влязоха в Резолюцията на Европейския парламент.
Във вътрешнополитически проект още веднъж бяха посочени голям брой проблеми засягащи свободата на словото и събранията, действието на демокрацията, върховенството на закона, битката с корупцията, неналичието на бистрота и отчетност в работата на държавните органи на властта, разделянето на управляващите, спазването на правата и свободите, отбраната на околната среда и спазването на правата на индивида – с една дума, съвсем всичко, което отдалечава Сърбия от участието в Европейски Съюз.
Подробно е отразена вътрешно-политическата рецесия, довела до най-силните до момента студентски митинги, които към този момент шест месеца с безчовечен старания се пробват да привлекат вниманието на европейската общност за протичащото се в Сърбия, насилието и издевателството против студентите, арестуването на някои от тях, натискът против учителите и преподавателите в междинните учебни заведения и преподавателите на университетите, противозаконното наблюдаване и подслушване, утежняването на медийната независимост, електронно наблюдаване против публицисти и организации на гражданското общество, законопроекти за задгранични сътрудници в съветски жанр несъвместими с полезностите на Европейския съюз, възходящата политическа интервенция в отбрана на паметниците на културата, възходящите дезинформации с съветски и антиевропейски разкази в това число и за съветската експанзия против Украйна и прочие
За нас, принадлежащите към националните малцинства в Сърбия, е извънредно значимо, че Европейския парламент в Резолюцията акцентира нуждата от мощен ангажимент за отбрана на правата на националните малцинства каквито са обезпечено политическо посланичество на всички нива на ръководство, опазване на тяхната културна еднаквост посредством потребление на техните езици и облекчаване на техните просветителни потребности, независимост на изложение и достъп до информация, интензивно следствие на закононарушения стимулирани от ненавист като незаменима част от европейските полезности и показва страдание, че съвсем всички национални малцинства са предпазени единствено официално, а тяхното проформа посланичество е под контрола на държавното управление. Резолюцията приканва Сърбия да пази и предизвиква културното завещание и обичаи на своите национални малцинства и по-специално, да сътвори позитивна атмосфера за обучение на малцинствени езици, като обезпечи задоволителен брой учители, учебници и спомагателни материали. Резолюцията на Екологичен потенциал също по този начин приканва Сърбия да се въздържа от потребление на националните идентичности на националните малцинства за внасяне на разделяне измежду тях, и изрично осъжда езика на омразата против някои от тях.
За българското малцинство е извънредно значимо, че в точки 47, 48 и 49 от Резолюцията категорично е очебийно, че Европейският парламент:
„ 47. показва угриженост по отношение на забележителния спад в популацията на някои малцинствени групи, в това число българското малцинство; приканва Сърбия да подсигурява правото на потребление на имена и език, характерни за малцинствените групи, в това число дамите в границите на българската общност; отбелязва със угриженост, че не всички учебници са преведени на български език; приканва сръбското държавно управление да подсигурява реципрочни равни права за хърватското малцинство в Сърбия, от каквито се употребява сръбското малцинство в Хърватия, по особено във връзка с гарантирането на реципрочното му посланичество на всички нива на ръководство, в това число на районно и локално равнище; още веднъж показва загрижеността си по отношение на ограничаващото и случайно използване на Закона за непрекъснатото и краткотрайното престояване, обвързвано с маркирането на адресите на хиляди албанци в южната част на Сърбия като неактивни; акцентира ситуацията на Румънската православна черква в Сърбия, която не е публично приета от страната като обичайната църква;
48. показва страдание по отношение на опитите на сръбските органи да подкопаят националната еднаквост на общностите в държавата; в този подтекст показва угриженост по отношение на популяризирането на разкази като така наречен „ шопска нация “, които се стремят да заличат съществуването на българската общественост и да отрекат нейните исторически корени и културно наследство; показва страдание във връзка на претърсванията, осъществени от сръбските управляващи в културния център в Босилеград, и образуването на досъдебни производства за „ етническа ненавист “ против деятели от неправителствени организации;
49. приканва Сърбия да се въздържа от изкривяване на исторически събития, като разказа към така наречен кръвопролитие в Сурдулица, което служи единствено за разпространение на разделяне и ненавист против малцинствата и прилежащите страни, което е несъвместимо с участието в Европейски Съюз “.
Разбира се, Резолюцията на Европейския парламент, за Сърбия, в това число и за сръбските жители принадлежащи към националните малцинства, може да има някаква стойност единствено дотолкоз, доколкото Сърбия в действителност споделя европейските полезности и желае да стане част от Европейски Съюз.
За страдание, всички видяхме, че единствено два дни откакто Резолюцията бе гласувана в Европейския парламент, сръбският президент Вучич отпътува за парада в Москва, където се подреди до трийсетината международни водачи със съмнителна демократична известност. За които европейските полезности, затова и рекомендациите от Резолюцията на Екологичен потенциал, не съставляват нищо.
С това си посещаване на Вучич, Сърбия не завоюва нищо, само че нейната взаимозависимост и съгласуваност с Русия се усилиха с още няколко градуса. Надеждите за на ниска цена газ, съветската позиция за Косово в Организация на обединените нации, очакванията за китайски вложения и прочие, по този начин и не се оправдаха. Сръбската външна политика си остава необятно разкрачена сред Изтока и Запада, и непрестанно усилва проблемите на сръбското общество. Това е обществената база, върху която пламнаха студентските митинги, които сръбските управници желаят да потушат непременно, само че не и да вземат решение обществените проблеми които раждат митинги и протести.
Чест прави на българските евродепутати и на основния докладчик, хърватинът Тонино Пицула, който не спести нищо и почтено отбрани позициите си пред Европейския парламент.
Проблемите, засягащи съществуването на българското малцинство в Сърбия към този момент са част от европейската политика към Сърбия, а нейната европейска интеграция, доколкото Сърбия в действителност към момента я желае, с изключение на от всичко останало, зависи и от решаването точно на тези проблеми.
Заиграването с „ шопската нация “, дискриминирането, натискът, правосъдните преследвания и психически тормоз против деятелите на българските организации за несъществуващи обвинявания, обиските на КИЦ-а, стигматизиране на всеки жител който има лично мнение и го отстоява, несъмнено не работи за участието на Сърбия в Европейски Съюз и за добросъседските връзки.
Кметовете и Председателят на Националния съвет на БНМ надали ще си създадат труда да прочетат Резолюцията въпреки и единствено в частта в която се приказва за българското малцинство. И надали ще се поколебаят сляпо да следват политиката, която изправи българите в Сърбия пред злополука, принуждавайки личните си деца, с български паспорти в джобовете, да търсят прехранване и независимост не в Евразия, а точно в страните от Европейския съюз. І БГНЕС
*Иван Николов е стихотворец, публицист и държавник. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и виновен редактор на списание „ Бюлетин “. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници ”.
Анализът на Иван Николов е написан особено за Агенция БГНЕС.
`
Иван Николов*
Резолюцията на Европейския парламент от 7 май 2025 година гласувана въз основата на годишните отчети на Комисията за 2023 и 2024 година, на повече от 20 страници отразява политическата обстановка в Сърбия и обективно маркира проблемите заради които Сърбия повече от едно десетилетие, няма съвсем никакъв прогрес по договарянията за участие в Европейския съюз.
Тази съкрушителна оценка, за жалост, бе дадена доста късно – едвам когато стана ясно, че макар уговорката за участие в Европейски Съюз, Сърбия отхвърля да се причисли към налагането на наказания против Русия след съветската експанзия в Украйна, а степента на съгласуването с Общата европейска външна политика и политиката на сигурността непрестанно понижава.
Външно-политическите отклонения по посока Русия и Китай, непоследователната политика във връзка с съветската експанзия в Украйна, неналичието на разговор сред Белград и Прищина, спадът на публичната поддръжка за участието на Сърбия в Европейски Съюз, мощните студентски митинги против режима на Вучич и възходящата социална поддръжка за режима на Путин – най-сетне бяха видяни и влязоха в Резолюцията на Европейския парламент.
Във вътрешнополитически проект още веднъж бяха посочени голям брой проблеми засягащи свободата на словото и събранията, действието на демокрацията, върховенството на закона, битката с корупцията, неналичието на бистрота и отчетност в работата на държавните органи на властта, разделянето на управляващите, спазването на правата и свободите, отбраната на околната среда и спазването на правата на индивида – с една дума, съвсем всичко, което отдалечава Сърбия от участието в Европейски Съюз.
Подробно е отразена вътрешно-политическата рецесия, довела до най-силните до момента студентски митинги, които към този момент шест месеца с безчовечен старания се пробват да привлекат вниманието на европейската общност за протичащото се в Сърбия, насилието и издевателството против студентите, арестуването на някои от тях, натискът против учителите и преподавателите в междинните учебни заведения и преподавателите на университетите, противозаконното наблюдаване и подслушване, утежняването на медийната независимост, електронно наблюдаване против публицисти и организации на гражданското общество, законопроекти за задгранични сътрудници в съветски жанр несъвместими с полезностите на Европейския съюз, възходящата политическа интервенция в отбрана на паметниците на културата, възходящите дезинформации с съветски и антиевропейски разкази в това число и за съветската експанзия против Украйна и прочие
За нас, принадлежащите към националните малцинства в Сърбия, е извънредно значимо, че Европейския парламент в Резолюцията акцентира нуждата от мощен ангажимент за отбрана на правата на националните малцинства каквито са обезпечено политическо посланичество на всички нива на ръководство, опазване на тяхната културна еднаквост посредством потребление на техните езици и облекчаване на техните просветителни потребности, независимост на изложение и достъп до информация, интензивно следствие на закононарушения стимулирани от ненавист като незаменима част от европейските полезности и показва страдание, че съвсем всички национални малцинства са предпазени единствено официално, а тяхното проформа посланичество е под контрола на държавното управление. Резолюцията приканва Сърбия да пази и предизвиква културното завещание и обичаи на своите национални малцинства и по-специално, да сътвори позитивна атмосфера за обучение на малцинствени езици, като обезпечи задоволителен брой учители, учебници и спомагателни материали. Резолюцията на Екологичен потенциал също по този начин приканва Сърбия да се въздържа от потребление на националните идентичности на националните малцинства за внасяне на разделяне измежду тях, и изрично осъжда езика на омразата против някои от тях.
За българското малцинство е извънредно значимо, че в точки 47, 48 и 49 от Резолюцията категорично е очебийно, че Европейският парламент:
„ 47. показва угриженост по отношение на забележителния спад в популацията на някои малцинствени групи, в това число българското малцинство; приканва Сърбия да подсигурява правото на потребление на имена и език, характерни за малцинствените групи, в това число дамите в границите на българската общност; отбелязва със угриженост, че не всички учебници са преведени на български език; приканва сръбското държавно управление да подсигурява реципрочни равни права за хърватското малцинство в Сърбия, от каквито се употребява сръбското малцинство в Хърватия, по особено във връзка с гарантирането на реципрочното му посланичество на всички нива на ръководство, в това число на районно и локално равнище; още веднъж показва загрижеността си по отношение на ограничаващото и случайно използване на Закона за непрекъснатото и краткотрайното престояване, обвързвано с маркирането на адресите на хиляди албанци в южната част на Сърбия като неактивни; акцентира ситуацията на Румънската православна черква в Сърбия, която не е публично приета от страната като обичайната църква;
48. показва страдание по отношение на опитите на сръбските органи да подкопаят националната еднаквост на общностите в държавата; в този подтекст показва угриженост по отношение на популяризирането на разкази като така наречен „ шопска нация “, които се стремят да заличат съществуването на българската общественост и да отрекат нейните исторически корени и културно наследство; показва страдание във връзка на претърсванията, осъществени от сръбските управляващи в културния център в Босилеград, и образуването на досъдебни производства за „ етническа ненавист “ против деятели от неправителствени организации;
49. приканва Сърбия да се въздържа от изкривяване на исторически събития, като разказа към така наречен кръвопролитие в Сурдулица, което служи единствено за разпространение на разделяне и ненавист против малцинствата и прилежащите страни, което е несъвместимо с участието в Европейски Съюз “.
Разбира се, Резолюцията на Европейския парламент, за Сърбия, в това число и за сръбските жители принадлежащи към националните малцинства, може да има някаква стойност единствено дотолкоз, доколкото Сърбия в действителност споделя европейските полезности и желае да стане част от Европейски Съюз.
За страдание, всички видяхме, че единствено два дни откакто Резолюцията бе гласувана в Европейския парламент, сръбският президент Вучич отпътува за парада в Москва, където се подреди до трийсетината международни водачи със съмнителна демократична известност. За които европейските полезности, затова и рекомендациите от Резолюцията на Екологичен потенциал, не съставляват нищо.
С това си посещаване на Вучич, Сърбия не завоюва нищо, само че нейната взаимозависимост и съгласуваност с Русия се усилиха с още няколко градуса. Надеждите за на ниска цена газ, съветската позиция за Косово в Организация на обединените нации, очакванията за китайски вложения и прочие, по този начин и не се оправдаха. Сръбската външна политика си остава необятно разкрачена сред Изтока и Запада, и непрестанно усилва проблемите на сръбското общество. Това е обществената база, върху която пламнаха студентските митинги, които сръбските управници желаят да потушат непременно, само че не и да вземат решение обществените проблеми които раждат митинги и протести.
Чест прави на българските евродепутати и на основния докладчик, хърватинът Тонино Пицула, който не спести нищо и почтено отбрани позициите си пред Европейския парламент.
Проблемите, засягащи съществуването на българското малцинство в Сърбия към този момент са част от европейската политика към Сърбия, а нейната европейска интеграция, доколкото Сърбия в действителност към момента я желае, с изключение на от всичко останало, зависи и от решаването точно на тези проблеми.
Заиграването с „ шопската нация “, дискриминирането, натискът, правосъдните преследвания и психически тормоз против деятелите на българските организации за несъществуващи обвинявания, обиските на КИЦ-а, стигматизиране на всеки жител който има лично мнение и го отстоява, несъмнено не работи за участието на Сърбия в Европейски Съюз и за добросъседските връзки.
Кметовете и Председателят на Националния съвет на БНМ надали ще си създадат труда да прочетат Резолюцията въпреки и единствено в частта в която се приказва за българското малцинство. И надали ще се поколебаят сляпо да следват политиката, която изправи българите в Сърбия пред злополука, принуждавайки личните си деца, с български паспорти в джобовете, да търсят прехранване и независимост не в Евразия, а точно в страните от Европейския съюз. І БГНЕС
*Иван Николов е стихотворец, публицист и държавник. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и виновен редактор на списание „ Бюлетин “. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници ”.
Анализът на Иван Николов е написан особено за Агенция БГНЕС.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ