Спадът в продажбите на горива срива бюджета
Резкият спад в потреблението на горива у нас в резултат на изключителното състояние поради корона вируса ще пробие голяма дупка в хазната, единомислещи са представители на бизнеса и аналитици. Трудно е да се предскаже с каква акцизна дупка в джоба на Борисов ще завърши годината, тъй като всичко зависи от развиването на болестта и от строгостта на ограниченията за битка с нея, само че по общо мнение спадът в приходите няма да е по-малък от 20 на 100. Това демонстрира простата екстраполация на данните за интервала от 13 март, когато беше „ карантинирана” страната, до момента.
От средата на март до началото на април по данни от бизнеса потреблението на горива се е сринало приблизително с към 50%, сподели особено за „ БАНКЕРЪ” Тихомир Безлов, старши анализатор в Центъра за проучване на демокрацията, който приготвя отчет за положението на пазара на горива в България. Методологията за начисляване на акциза е обвързвана непосредствено с размерите на продажбите – това е закрепена сума на литър, което значи, че
невнесеният данък в хазната също е на половина от прогнозния.
Става дума за междинен спад, въпреки всичко, прецизираха представителите на бизнеса. Те разясниха и че изчислението засяга веригите бензиностанции, само че за дребните търговци в провинцията - по села и паланки, спадът в оборота от време на време доближава до 80%. А това значи, че те внасят едвам 20 на 100 от планувания данък.
Но от началото на април до момента оборотът се е покачил и към този момент е на равнища към 70% от обичайния за интервала през предходните години. Принос за този резултат имат земеделските стопани, които към този момент са почнали работата на полето и всеобщо зареждат машините си с дизел. Впоследствие обаче този краткотраен „ пик” може да си остане единствено спомен, в случай че
бизнесът - изключително летния туризъм - не се оживи бизнесът,
каквито действителни опасения има.
Трагедията на хазната обаче не свършва дотук.
Още от 2016 година делът на акциза върху тютюневите произведения в бюджета надвиши този от горивата. Оттогава до момента ножицата продължава да се разтваря и сега е към 200 млн. лева в интерес на цигарите, при обща сума на постъпленията от акцизни заплащания от към 2.2 милиарда лв..
Безлов изясни по какъв начин се е стигнало до този абсурд и за какво той още се резервира.
Става дума за ефикасни ограничения против сивия бранш в региона на производството и търговията с цигари и за
ниската готовност на страната
против противозаконните бензиностанции.
Министър Владислав Горанов призна, че сивият бранш в търговията с горива е към 30%. Иначе казано търговците не заплащат акциза върху към една трета от оборота на пазара.
Анализаторът напомни, че още през 2014 година четирите огромни интернационалните търговци на тютюневи произведения у нас, плюс към момента живия по това време „ Булгартабак,” са почнали физически мониторинг на сивия бранш при цигарите – проучване на изхвърлените празни опаковки от цигари.
В резултат на това, още през идната година,
сивият бранш се е свил от 20 на 8 %.
Преброяването на празните цигарени кутии в контейнерите за боклук от веднъж годишно, към този момент се прави четирикратно. Резултатите, съгласно Безлов, са повече от положителни – делът на противозаконните цигари за последното тримесечие на 2019 година е паднал до към 3 %.
Не по този начин обаче стояли нещата с горивния бизнес. Мощни лобита по този начин управляват работата на отрасловите министри и депутати, че сивият бранш при горивата не помръдва от публично признаваното равнище.
За да се вдигнат постъпленията от акцизи върху горивата, изключително при преобладаващия спад на продажбите, би трябвало да се направи нещо. Всъщност, това "нещо " от дълго време е измислено и се ползва в прилежащи нам страни (Румъния и Македония, например), само че българските държавни управления нямат куража да го осъществят:
връщане на Данък добавена стойност за стотиците хиляди турски тирове,
които минават през България.
Гласовете са поляризирани - освен към финансовите изгоди от сходен ход - дали ще спечелим доста повече от акциза при повишения оборот. Споровете са и към лобизма - за предлагането и метода на надзор при връщането на налога и дискриминирането на българските превозвачи.
Колкото до връзките ни с южните съседи, мярката ще е преференциална и за двете страни: турците ще си получават назад налога, само че
ще зареждат повече и по-евтино на нашите бензиностанции,
което значи скок на приходите от акцизи в хазната.
Ставката на 1000 литра дизел е 645 лева, а междинната съдържимост на резервоара на един камион е към 1000 литра. Преди рецесията, да вземем за пример, на съседите ни им беше по-изгодно да зареждат у нас - литър дизелово гориво в България струваше към 2.50 лева, а в Турция - 3.20 лв..
Разликата от към една четвърт в цената напълно не е за подценяване. "Простите " сметки демонстрират, че от засиления оборот в търговията с дизела, разбирайте от данък, ще спечелим доста повече, в сравнение с Данък добавена стойност, което ще загубим.
Засега управлението на финансовото министерство отхвърля да разяснява тематиката. Експерти от ведомството обаче под сурдинка коментират, че концепцията е доста мъчно реализируема.
Държавната хазна
ще загуби 350 млн. лева от неполучен Данък добавена стойност
върху горивата поради свитото ползване и спада на цената на петрола. Намалението значи 35% по-малко доход от плануваното за 2020 година.
Това стана ясно от писмения отговор на министъра на финансите Владислав Горанов в отговор на въпрос, заложен документално от депутата на Българска социалистическа партия Георги Гьоков.
Прогнозата е направена в първия работен ден след Великден (21 април), при цена на петрола от 36 $ за барел и при валутен курс от 1,77 лева за $.
След въвеждане на изключителното състояние потреблението на горива е намаляло, спадът на потреблението на бензин е с 35,5% по отношение на същия интервал на предходната година, а при дизела - с 23,7%, показва още Горанов.
За април се чака касовите доходи от данък да са с 26 на 100 по-малко от плануваните, а при опазване на това равнище на ползване спадът за май-юни ще е 40%. За годината, приходите от данък се чака да бъдат с 240 млн. лева по-малко от в началото плануваните. Загубите от Данък добавена стойност обаче могат да се окажат по-големи и поради поевтиняването на горивата.
От средата на март до началото на април по данни от бизнеса потреблението на горива се е сринало приблизително с към 50%, сподели особено за „ БАНКЕРЪ” Тихомир Безлов, старши анализатор в Центъра за проучване на демокрацията, който приготвя отчет за положението на пазара на горива в България. Методологията за начисляване на акциза е обвързвана непосредствено с размерите на продажбите – това е закрепена сума на литър, което значи, че
невнесеният данък в хазната също е на половина от прогнозния.
Става дума за междинен спад, въпреки всичко, прецизираха представителите на бизнеса. Те разясниха и че изчислението засяга веригите бензиностанции, само че за дребните търговци в провинцията - по села и паланки, спадът в оборота от време на време доближава до 80%. А това значи, че те внасят едвам 20 на 100 от планувания данък.
Но от началото на април до момента оборотът се е покачил и към този момент е на равнища към 70% от обичайния за интервала през предходните години. Принос за този резултат имат земеделските стопани, които към този момент са почнали работата на полето и всеобщо зареждат машините си с дизел. Впоследствие обаче този краткотраен „ пик” може да си остане единствено спомен, в случай че
бизнесът - изключително летния туризъм - не се оживи бизнесът,
каквито действителни опасения има.
Трагедията на хазната обаче не свършва дотук.
Още от 2016 година делът на акциза върху тютюневите произведения в бюджета надвиши този от горивата. Оттогава до момента ножицата продължава да се разтваря и сега е към 200 млн. лева в интерес на цигарите, при обща сума на постъпленията от акцизни заплащания от към 2.2 милиарда лв..
Безлов изясни по какъв начин се е стигнало до този абсурд и за какво той още се резервира.
Става дума за ефикасни ограничения против сивия бранш в региона на производството и търговията с цигари и за
ниската готовност на страната
против противозаконните бензиностанции.
Министър Владислав Горанов призна, че сивият бранш в търговията с горива е към 30%. Иначе казано търговците не заплащат акциза върху към една трета от оборота на пазара.
Анализаторът напомни, че още през 2014 година четирите огромни интернационалните търговци на тютюневи произведения у нас, плюс към момента живия по това време „ Булгартабак,” са почнали физически мониторинг на сивия бранш при цигарите – проучване на изхвърлените празни опаковки от цигари.
В резултат на това, още през идната година,
сивият бранш се е свил от 20 на 8 %.
Преброяването на празните цигарени кутии в контейнерите за боклук от веднъж годишно, към този момент се прави четирикратно. Резултатите, съгласно Безлов, са повече от положителни – делът на противозаконните цигари за последното тримесечие на 2019 година е паднал до към 3 %.
Не по този начин обаче стояли нещата с горивния бизнес. Мощни лобита по този начин управляват работата на отрасловите министри и депутати, че сивият бранш при горивата не помръдва от публично признаваното равнище.
За да се вдигнат постъпленията от акцизи върху горивата, изключително при преобладаващия спад на продажбите, би трябвало да се направи нещо. Всъщност, това "нещо " от дълго време е измислено и се ползва в прилежащи нам страни (Румъния и Македония, например), само че българските държавни управления нямат куража да го осъществят:
връщане на Данък добавена стойност за стотиците хиляди турски тирове,
които минават през България.
Гласовете са поляризирани - освен към финансовите изгоди от сходен ход - дали ще спечелим доста повече от акциза при повишения оборот. Споровете са и към лобизма - за предлагането и метода на надзор при връщането на налога и дискриминирането на българските превозвачи.
Колкото до връзките ни с южните съседи, мярката ще е преференциална и за двете страни: турците ще си получават назад налога, само че
ще зареждат повече и по-евтино на нашите бензиностанции,
което значи скок на приходите от акцизи в хазната.
Ставката на 1000 литра дизел е 645 лева, а междинната съдържимост на резервоара на един камион е към 1000 литра. Преди рецесията, да вземем за пример, на съседите ни им беше по-изгодно да зареждат у нас - литър дизелово гориво в България струваше към 2.50 лева, а в Турция - 3.20 лв..
Разликата от към една четвърт в цената напълно не е за подценяване. "Простите " сметки демонстрират, че от засиления оборот в търговията с дизела, разбирайте от данък, ще спечелим доста повече, в сравнение с Данък добавена стойност, което ще загубим.
Засега управлението на финансовото министерство отхвърля да разяснява тематиката. Експерти от ведомството обаче под сурдинка коментират, че концепцията е доста мъчно реализируема.
Държавната хазна
ще загуби 350 млн. лева от неполучен Данък добавена стойност
върху горивата поради свитото ползване и спада на цената на петрола. Намалението значи 35% по-малко доход от плануваното за 2020 година.
Това стана ясно от писмения отговор на министъра на финансите Владислав Горанов в отговор на въпрос, заложен документално от депутата на Българска социалистическа партия Георги Гьоков.
Прогнозата е направена в първия работен ден след Великден (21 април), при цена на петрола от 36 $ за барел и при валутен курс от 1,77 лева за $.
След въвеждане на изключителното състояние потреблението на горива е намаляло, спадът на потреблението на бензин е с 35,5% по отношение на същия интервал на предходната година, а при дизела - с 23,7%, показва още Горанов.
За април се чака касовите доходи от данък да са с 26 на 100 по-малко от плануваните, а при опазване на това равнище на ползване спадът за май-юни ще е 40%. За годината, приходите от данък се чака да бъдат с 240 млн. лева по-малко от в началото плануваните. Загубите от Данък добавена стойност обаче могат да се окажат по-големи и поради поевтиняването на горивата.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ