Демографски срив: В България е по-тежко, отколкото в Босна
рез последните седмици няколко задгранични издания се стопираха на тематиката за демографския срив на Балканите. Представяме Ви някои от по-интересните моменти в две от изявленията: от „ Икономист” и „ Балкан Инсайт”, систематизирани от „ Дойче Веле”.
Югоизточна Европа е в клопката на „ параграф 22”, написа английското списание „ Икономист”. Тъжна цялост от проблеми в района докара до всеобща емиграция на млади и надарени хора. А без тях напредъкът и разрешаването на проблемите там са невъзможни.
Обхващането на демографското развиване на Балканите в статистики е огромно предизвикателство, означават от изданието. Отвъд формалната информация за равнищата на раждаемостта и смъртността, мъчно могат да бъдат регистрирани други индикатори – за двойно поданство или за работа в чужбина да вземем за пример. Ето единствено няколко образеца, които онагледяват сложността на обстановката: една пета от работещите в чужбина с хърватски паспорт са в действителност от Босна и Херцеговина, а съвсем всички молдовци, работещи в Европейски Съюз, са с румънски паспорт, показва „ Икономист”.
В Полша има украинци. А в България?
Едно нещо е несъмнено: популацията на страните в района се топи. Според прогнозите, през 2050 година популацията на България да вземем за пример ще означи спад с 39% спрямо 1990 година А още през 2021 година в Сърбия може да живеят повече пенсионери, в сравнение с трудещи се. Годишно към 50 000 сърби напущат родината си.
10 000 се връщат, само че множеството от тях са пенсионери, които са работели на Запад. Техните деца обаче избират да продължат живота си на открито, изясняват специалисти. Босненските дами имат приблизително по 1,3 деца, хърватките – по 1,4. А в Косово – по 2. Макар Косово да има най-младото население със междинна възраст 29 години, и там раждаемостта спада от години.
В другите балкански страни равнището е близо до това на западноевропейците. Само че на Балканите съвсем няма емигранти, които да заплащат там налозите си. Затова и парите за пенсии не доближават, означават от „ Икономист”.
Българите в Германия: растеж от 820% за 14 години
На тематиката наскоро се спря и уеб сайтът „ Балкан Инсайт”. Докато през 1988 година популацията на България е било 8,9 милиона, то през днешния ден е 6,9 милиона, а това значи спад от 22,5%, показват създателите му. Показателите в страната са по-лоши даже от тези в Босна и Херцеговина, която през 1990-те беше във война близо четири години.
И още съпоставения: през 1950 година в България са се родили 182 571 бебета, а през 2019 година – едвам 61 538. Миналата година умрелите в страната са били с 46 000 повече от новородените. Броят на българите, живеещи в Европейския съюз, Англия и страните от Европейската асоциация за свободна търговия, е повишен от малко над 305 000 през 2010 година до 890 000 през 2019 година Само в Германия броят на българите е скочил с 820% за последните 14 години: от 39 000 през 2005 до 360 000 през 2019 година
От „ Балкан Инсайт” показват, че тези цифри не включват работещите и живеещите незаконно в страните от Европейски Съюз. Освен ниската раждаемост и емиграцията, сериозен проблем за българското общество съставлява и ранната смъртност. Средната дълготрайност на живота в страната е 74,9 години при 80,9 междинна стойност за Европейския съюз. А междинната възраст в България е 44,5 години при 42,6 приблизително за Европейски Съюз, показва още „ Балкан Инсайт”.
Кой ще работи в България?
Демографският срив в България води до промяна на проблемите на работния пазар. Докато през 2001 година безработицата е 20,3%, през 2019 година тя е едвам 4,2%, а неналичието на квалифицирани фрагменти се усеща в редица сектори, написа „ Балкан Инсайт”.
За съпоставяне: Гърция, Италия и Испания също имат ниска раждаемост. И там доста младежи емигрират. Но тези страни притеглят доста имигранти. В Полша пък над един милион украинци запълват пропастта на работния пазар, зародила около емиграцията, акцентира „ Икономист”.
И въпреки всичко: в България има и позитивни сигнали ,
показва „ Балкан Инсайт”. Заплатите в страната порастват, непознатите компании, които са се престрашили да стъпят на българския пазар, разрастват активността си, а през предходната година формалният брой на емигриралите е с едвам 2012 души по-висок, в сравнение с този на завърналите се. Ако тази наклонност се резервира, мрачните прогнози за топящото се българско население в идващите десетилетия може и да не се оправдаят изцяло.
Югоизточна Европа е в клопката на „ параграф 22”, написа английското списание „ Икономист”. Тъжна цялост от проблеми в района докара до всеобща емиграция на млади и надарени хора. А без тях напредъкът и разрешаването на проблемите там са невъзможни.
Обхващането на демографското развиване на Балканите в статистики е огромно предизвикателство, означават от изданието. Отвъд формалната информация за равнищата на раждаемостта и смъртността, мъчно могат да бъдат регистрирани други индикатори – за двойно поданство или за работа в чужбина да вземем за пример. Ето единствено няколко образеца, които онагледяват сложността на обстановката: една пета от работещите в чужбина с хърватски паспорт са в действителност от Босна и Херцеговина, а съвсем всички молдовци, работещи в Европейски Съюз, са с румънски паспорт, показва „ Икономист”.
В Полша има украинци. А в България?
Едно нещо е несъмнено: популацията на страните в района се топи. Според прогнозите, през 2050 година популацията на България да вземем за пример ще означи спад с 39% спрямо 1990 година А още през 2021 година в Сърбия може да живеят повече пенсионери, в сравнение с трудещи се. Годишно към 50 000 сърби напущат родината си.
10 000 се връщат, само че множеството от тях са пенсионери, които са работели на Запад. Техните деца обаче избират да продължат живота си на открито, изясняват специалисти. Босненските дами имат приблизително по 1,3 деца, хърватките – по 1,4. А в Косово – по 2. Макар Косово да има най-младото население със междинна възраст 29 години, и там раждаемостта спада от години.
В другите балкански страни равнището е близо до това на западноевропейците. Само че на Балканите съвсем няма емигранти, които да заплащат там налозите си. Затова и парите за пенсии не доближават, означават от „ Икономист”.
Българите в Германия: растеж от 820% за 14 години
На тематиката наскоро се спря и уеб сайтът „ Балкан Инсайт”. Докато през 1988 година популацията на България е било 8,9 милиона, то през днешния ден е 6,9 милиона, а това значи спад от 22,5%, показват създателите му. Показателите в страната са по-лоши даже от тези в Босна и Херцеговина, която през 1990-те беше във война близо четири години.
И още съпоставения: през 1950 година в България са се родили 182 571 бебета, а през 2019 година – едвам 61 538. Миналата година умрелите в страната са били с 46 000 повече от новородените. Броят на българите, живеещи в Европейския съюз, Англия и страните от Европейската асоциация за свободна търговия, е повишен от малко над 305 000 през 2010 година до 890 000 през 2019 година Само в Германия броят на българите е скочил с 820% за последните 14 години: от 39 000 през 2005 до 360 000 през 2019 година
От „ Балкан Инсайт” показват, че тези цифри не включват работещите и живеещите незаконно в страните от Европейски Съюз. Освен ниската раждаемост и емиграцията, сериозен проблем за българското общество съставлява и ранната смъртност. Средната дълготрайност на живота в страната е 74,9 години при 80,9 междинна стойност за Европейския съюз. А междинната възраст в България е 44,5 години при 42,6 приблизително за Европейски Съюз, показва още „ Балкан Инсайт”.
Кой ще работи в България?
Демографският срив в България води до промяна на проблемите на работния пазар. Докато през 2001 година безработицата е 20,3%, през 2019 година тя е едвам 4,2%, а неналичието на квалифицирани фрагменти се усеща в редица сектори, написа „ Балкан Инсайт”.
За съпоставяне: Гърция, Италия и Испания също имат ниска раждаемост. И там доста младежи емигрират. Но тези страни притеглят доста имигранти. В Полша пък над един милион украинци запълват пропастта на работния пазар, зародила около емиграцията, акцентира „ Икономист”.
И въпреки всичко: в България има и позитивни сигнали ,
показва „ Балкан Инсайт”. Заплатите в страната порастват, непознатите компании, които са се престрашили да стъпят на българския пазар, разрастват активността си, а през предходната година формалният брой на емигриралите е с едвам 2012 души по-висок, в сравнение с този на завърналите се. Ако тази наклонност се резервира, мрачните прогнози за топящото се българско население в идващите десетилетия може и да не се оправдаят изцяло.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ