Рейчъл Стълман разказа на света за успеха в България. Стълман

Рейчъл Стълман описа на света за триумфа в България. Стълман е добре позната у нас. Бивш играч, сертифициран тенис специалист, фитнес експерт, мотивационен състезателен коуч и инфлуенсър в света на тениса, тя разпространява Sofia Open през 2019 година, когато за пръв път посети България по покана на Българска федерация по Тенис. Години по-късно, тя описа в персонална изповед, че точно тази изненадваща стъпка е тласнала кариерата й напред.

В уеб страницата Medium.com американката изясни за непредвидената покана от президента на федерацията Стефан Цветков и триумфът, който е генерирала в София.

Ето и нейната изповед:

Ако сте следили моето пътешестване дотук, към този момент знаете, че моят старт в тенис промишлеността пристигна от една елементарна пристрастеност - писането. То стартира със шерването на мои мисли и хрумвания за тениса посредством блог постове, които разпространявах в обществените мрежи. Нямах концепция къде ще ме отведат тези публикации - просто обичах спорта и желаех да споделя своята позиция. Това, което стартира като персонална пристрастеност, бързо се трансформира във врата към невероятни благоприятни условия, една от които вечно промени курса на моята кариера.

През 2018 година получих известие, което беше както изненадващо, по този начин и прекомерно положително, с цел да е истина. Президентът на Българската федерация по тенис (б.а Стефан Цветков) бе следил моята работа и се наслаждаваше на публикации ми. Той ме предложения да се срещна с неговия екип по време на идното US Open, с цел да обсъдим евентуална роля в ATP 250 Sofia Open. Въпреки че знаех малко за България и шампионата по това време, вероятността да допринеса за ATP събитие беше вдъхновяваща. С ненаситност се съгласих на среща в Ню Йорк.

Когато пристигна времето за Откритото състезание на Съединени американски щати, бях настанена в Университета Феърфийлд в Кънектикът, където по-малката ми сестра учеше и играеше тенис. Една заран хванах трен за града за закуска с тима на Българската федерация. От момента, в който седнахме, диалогът протече естествено и леко. Те споделиха своята визия за увеличение на американския туризъм на Sofia Open и незабавно почувствах тяхната задача. Това беше пропуск, който знаех, че мога да оказа помощ да запълня, и бях разчувствана от опцията да спомогна в тази задача.

Тази среща беше началото на нещо огромно. Няколко часа по-късно получих публично предложение да пътувам до София като дипломат на шампионата Sofia Open. Договорът беше всичко, за което бях мечтала, само че имаше едно само че: не знаех нищо за България. Не можех даже да я намеря на картата. Идеята да отида сама ми се стори плашеща, само че отхвърлих да разреша на страха да ме спре. След като разисках терзанията си с моя управител, взехме решение да наема защита, чиито разноски преговаряхме в контракта.

През февруари 2019 година се качих на аероплан за София, най-далечното място, на което съм била от моя дом. Опитът надмина упованията ми във всяко отношение. Графикът ми беше цялостен от заран до вечер: като се изключи че посещавах Sofia Open всеки ден, упражнявах деца в локален тенис клуб, приказвах с родители за детското развиване, изнесох лекция в локален университет за детския тенис и играх двойки с президентите на Българската и Казахстанската федерации по тенис. Участвах в публични вечери с тенис водачи от целия свят - Дубай, Германия, Франция и други - и се оказах заобиколена от някои от най-влиятелните фигури в спорта.

Най-смислената част от времето ми в България бяха връзките, които построих, доста от които остават за цялостен живот. Имах привилегията да работя тясно с Горан Джокович, шеф на шампионата Sofia Open, и да преживея от първа ръка другарството на интернационалната тенис общественост - връзка, която остави непроменяемо усещане в мен. Освен че изпълнявах първичната си роля,  допринесох за шампионата по разнообразни и непредвидени способи - предоставяйки мнения онлайн, провеждайки изявленията и участвайки в фотосесии за разпространение на конкуренцията. 

Това пътешестване, този ентусиазъм на вярата, се трансформира в определящ миг в живота и кариерата ми. Разпали пристрастеността ми да разпространявам тенис шампионатите и техните неповторими култури. Научи ме на силата да поемам опасности, да излизам от зоната си на комфорт и да прегръщам незнайното. Не единствено открих нови страни и техните богати тенис истории, само че също по този начин израснах персонално и професионално.

Поглеждайки обратно, съзнавам, че най-голямата премия не беше коланът Hermes, който ми подари Българската федерация (въпреки че е безценен спомен). Истинската премия беше увереността да имам вяра в себе си, опцията да споделя хубостта на тениса със света и мрежа от невероятни хора, които не престават да оформят моето пътешестване.

Това прекарване ме научи на скъп урок: най-големите награди постоянно идват от рисковете, които се опасяваме да поемем. Прекрачването в незнайното може да бъде обезсърчително, само че отваря вратата към нови благоприятни условия, другарства и напредък. Това пътешестване до България беше риск, за който в никакъв случай няма да скърбя, и е един от многото, които оформиха това, което съм през днешния ден.

Има доста повече в тази история, която ще споделя, когато му пристигна времето — още уроци, моменти и изненади. Засега се надявам, че това пътешестване ще ви припомня, че най-големите награди постоянно се намират оттатък страха. Ако стоите на ръба на решение, не сте сигурни дали да скочите, прегърнете несигурността. Пътуването може да е предизвикателство, само че прекарванията ще си заслужава всяка крачка напред. Ето ви повече опасности, повече награди и още незабравими завършения.