Дългият път на евтаназията и етичните проблеми, които носи
Рей Бредбъри ни е срещнал с една доста впечатляващо и за жал, грубо произведение, познато на всички със заглавието „ Смъртта е занятие самотно “. От зората на медицината до наши дни, виждаме наличието на един доста необикновен проблем – евтаназията.
Без значение дали желаеме да го признаем или не, това е последната стъпка на медицината и ни демонстрира доста тъкмо и ясно един главен проблем – по какъв начин хората, които дават Хипократова клетва да пазят живота и да се борят за него, да убиват. Има моменти, в които без значение дали желаеме или не, животът се изплъзва през пръстите и тъкмо затова мнозина задават един доста главен въпрос: има ли смисъл това изтезание да продължава, откакто излаз няма?
Ще видим, че в някои страни като Австралия и Швейцария, сходни способи са приветствани, тъй като има ли по-хуманен метод да посрещнем края си в успокоение и най-много без болежка. И до момента в който последователите на тази концепция се считат за праведни и декларират, че всеки има правото да приключат живота си умерено в съня си, то опозицията постоянно назовава точно такива хора – убийци. Такава е историята на Джак Кеворкян.
Той е прочут американски патолог, който неведнъж оказва помощ на своите пациенти – към 130 души, да сложат завършек на живота си. Неговото оферти за човечен край стартират малко откакто се дипломира в Медицинския университет в Мичиган. Често предлага на неговите сътрудници да употребяват наказаните на гибел, който да бъдат подложени на евтаназия, като са от самото начало под цялостна анестезия, като наученото по-късно да се ползва върху хора с тежки болести, чийто край ще бъде по този начин или другояче непосилен.
Кеворкян има доста и забавни хрумвания, пробва се да вземе кръвта на скоро умряли пациенти и да я употребява за преливането на други живи хора. Проблемът е, че въпреки и да предлага тази концепция на американската войска, само че без необикновен триумф. Успява да направи това без никакви затруднения на личния състав от болничното заведение, доказвайки, че умрелият резервира живота си и дава доста високи шансове за триумф.
През 80-те години на предишния век написа редица публикации за немския вестник „ Медицина и закон “ и твърди, че е редно да се разреши на пациентите да изберат своя излаз. През 1987 година стартира даже да се популяризира като доктор, който предлага консултация за гибелта. Първата евтаназия, изпълнена персонално от него е през 1990 година и в края на същата година е упрекнат в ликвидиране или асистенция за ликвидиране, като такова обвиняване до този миг не е съществувало. Следващата година Кеворкян губи правото си да оперира в страната като доктор. Неговата машина се назовава „ Танатрон “ и е кръстена на гръцкия господ Танатос или богът на гибелта. концепцията е, че това устройство пуска доста мощни опиати венозно.
Друга машина e по този начин наречения Мърситрон, която се състои от маска с въглероден монооксид, който просто приспива оня, който го вдишва. Проблемът е, че при по този начин наречения заповедник на гибелта, някои от пациентите не са били тежко заболели, само че решението е тяхно. За интервала от 1994 до 1997 година е съден към четири пъти. През 1988 година, до момента в който е на стола на CBS в предаването „ 60 минути “, докторът демонстрира видео касета на пациент, който желае да бъде евтанизиран, тъй като заболяването му е в последна фаза и той замият не може повече да понася болката. В записа Джак Кеворкян провокира управляващите да го осъдят, само че моли пациента си да опише по какъв начин минава денят му и какво изпитва. Най-накрая влиза в пандиза по обвиняването за ликвидиране втора степен и би трябвало да лежи сред 10 и 25 години.
Лежи там до 2007 година без право на опрощение и през 2011 година умира свободен. До през днешния ден никой не може да каже каква е била повода и не е ли редно медицината да обезпечава този вид на своите пациенти. Кеворкян не е единственият, който получава толкоз сериозна съпротива. Негов сътрудник от Австралия на име Филип Ничке е забелязал тъкмо същата наклонност, до момента в който се пробва да помогне на тези пациенти, за които няма различен излаз. Точно по тази тематика декларира следното: „ Изглежда, че пожелаваме от хората да живеят с оскърбление, болежка и тъга, до момента в който сме по-добри към домашните си любимци, когато страданието им стане прекалено много. Това просто не е разумно или зряло. Проблемът е, че сме имали прекалено много епохи религиозни плеснения. “
Ничке е много занимателен човек, който с огромно наслаждение носи и прякора си – Илон Мъск на евтаназията. Неговата първа машина се назовава „ Избавление “ и съставлява Лаптоп и устройство, в което индивидът би трябвало да сложи ръката си, с цел да получи смъртоносна ижнекция. До този формален развой се стига едвам, откакто се отговори на някои въпроси, които би трябвало да открият дали пациентът знае какво следва, дали е склонен с тази концепция и още доста други. Неговият способ разрешава освен пациентът самичък да се обслужи, само че и да разреши на фамилията да участва, до момента в който лекарят не е нужен въобще.
Така всички могат да се сбогуват, болката е минимална, а когато целият развой завърши, Никче прибира устройството и продължава напред. Първата пациентка, която получава смъртоносната инжекция, на практика се оказвa излекувана от рак, само че в следствие, лекуването предизвиква доста повече болежка и дамата избира да постави завършек на своите страдания, вместо да продължи да страда. И до момента в който Австралия не утвърждава методите му, в Хонконг е поканен да помогне за снимането на предаване, в което доктор оказва помощ на пациент да извърши самоубийство.
Реакцията на аудиторията е спорна, само че има задоволително последователи и съперници. След редица каузи, Филип най-сетне взема решение, че освен няма да одобри настояванията на австралийското законодателство, само че даже взема решение да изгори здравното удостоверение, с което практикува. Днес ще видим, че в редица страни е разрешена тази процедура, в това число и в Съединени американски щати, само че за легализирането ѝ, един човек там би трябвало да заплати с няколко години от живота си.
Любопитен факт е, че през 1999 година в първия епизод на Futurama – анимационен сериал, чиято история се развива в бъдещето (приблизително 1000 години), участва по този начин наречената бутка са самоубийства. Очевидно Мат Грьонинг е подкрепял тази концепция и по тази причина е решил да покаже какъв надзор ще има човек над живота си. Цената за услугата е 25 цента. Едва ли това е мястото за смешки, само че дано не забравяме, че човек има доста права, от опцията да избере по какъв начин тъкмо да живее до другия значим и етичен избор, по какъв начин да завърши своя житейски път.
Нека не забравяме, че от време на време опитът да задържим някой човек по-дълго, не значи, че вършим услуга, от време на време това е увеличение и удължение на мъката. Като цяло евтаназията е една от най-противоречивите практики, само че предвид на разбирането и приемането на този развой, има шансове да забележим и какъв тъкмо ще бъде самият резултат. С оглед на това, дали точно тази опция ще стимулира доста хора да прибягнат до това решение, без значение дали са заболели или здрави, дано цитираме Алън Уотс:
„ Всеки път, когато при мен пристигна човек и ми каже „ Наистина не мога да продължа и мисля да се самоубия. “, тогава му споделям „ Добре, прав си изцяло. Няма причина да продължаваш, в случай че не виждаш смисъл. Ако искаш да напуснеш, имаш това право. “. Именно тези думи понижат напрежението в него и самият пациент се усеща свободен да извърши това, което желае, само че тъкмо пък това го отхвърля да го направи. “
Снимки: Wikipedia
