Революционната идея на кмета Костадин Димитров за старите коли не

Революционната концепция на кмета Костадин Димитров за старите коли не е толкоз невъзможна. По принцип Пловдив трябваше още преди една година да вкара зона, лимитирана за коли със повишени излъчвания, както го направи София. В медиите се обсъждаха разнообразни разновидности, само че постоянно казусът е бил с контрола. В центъра на града транспортната мрежа е развита и точките на надзор стават толкоз доста, че концепцията се обезсмисля. Трябва да се слагат камери за надзор на всички огромни и дребни улички, а те са десетки. Това слага огромни проблеми - както механически, по този начин и финансови, при реализацията. Идеята на кмета обаче има няколко преимущества. Входовете на Пловдив са 12 и това са огромни булеварди. На тях могат да се инсталират камери, които със подобаващ програмен продукт да управляват влизащите и излизащите коли.

В Пловдив се намират десетки хиляди коли с регистрации от други общини, които си заплащат налозите някъде другаде, а употребяват пътищата и паркингите на града. Това ощетява града и е извънредно време да се откри решение на този проблем.

Правилно е и да се позволява единствено по един автомобил от невисок екологичен клас на семейство. Може да не се позволява използването на синя зона и общинските паркинги от такива остарели и замърсяващи коли или да има по-високи цени за тях.

Принципът е да не можеш да тровиш пловдивчани с изгорели газове и други химични съединения безнаказано. Знам, че в този момент ще скочат доста, че и те желаят нови коли, само че нямат средства да си ги купят. Да, само че това не ти дава право да ме тровиш с изгорелите газове на издухан мотор!