Революционен пробив в сферата на екологията - учени от катедрата

Революционен пробив в областта на екологията - учени от катедрата по Биотехнология в пловдивския Университет по хранителни технологии създадоха екологичен стиропор.

Материалът се добива от растителни боклуци, върху които се отглежда специфичен тип гъба. Иновативният стиропор израства във формата, която му са зададе, а производството му не е скъпо.

Мечтата на всеки еколог за свят без стиропор е на път да се сбъдне, безапелационни са биотехнолози от Пловдив. Създаденият от тях сурогат е на растителна основа и се разгражда изцяло за по-малко от три месеца.

„ В Европа сме първите, които се занимават с тази технология. Има доста необятен аспект на приложение тази технология и това включва опцията да се употребяват агроотпадъци от всевъзможен тип, да вземем за пример - от плява, от лавандула, от роза ", изяснява проф. Алберт Кръстанов от Университета по хранителни технологии в Пловдив

Екостиропорът, придобит от отпадъците след производството на етерични масла, продължава да ухае, само че може също да се създава и от елементарни дървени стърготини или житни трици. Върху тях по специфичен метод се отглежда гъбен мицел.

„ По шаблон се развива, получават формата в която ги култивираме в действителност или ги отглеждаме - може да бъде купа, може да бъде куб или както ние пожелаем ", прибавя гл.ас. Галена Ангелова от Университета по хранителни технологии в Пловдив

Така неповторимият артикул може да израсте напряко като плоскости за строителна изолираност или в опаковъчна форма за шишенце парфюм или бутилка за скъпо вино. Голям винопроизводител от Австралия към този момент е показал интерес. Български зеленчукопроизводители също изследват опциите.

„ Ние сега имаме извънредно огромен проблем с опаковките, в които отглеждаме разсадите. Първо са доста скъпи, защото се употребяват нефтопродукти и сила, и второ - не подлежат на преработване. " - споделя Ради Радев, производител на разсад за зеленчуци

Саксиите от екостиропор имат и спомагателен бонус - могат непосредствено да се поставят в земята като я наторяват до момента в който се разграждат. Те са характерен образец за кръгова стопанска система, а производството им не е скъпо.

Репортаж: Росица Колева, Стоян Атанасов