Анализ: България може да излезе победител от американските мита
Реципрочните мита, които американският президент Доналд Тръмп разгласи през вчерашния ден за вноса на артикули от целия свят, се оказаха доста по-високи от предстоящото. Засегнати са редица страни, в това число страните от Европейски Съюз – вносът на артикули от Европа ще се полза с 20% мито,a Брюксел даде обещание да отговори уместно. Създалото се комерсиално напрежение обаче повдига въпроса по какъв начин тарифната война ще се отрази на европейските консуматори.
НЕЗАБАВНИЯТ ЕФЕКТ
Фондовите пазари претърпяха земетресения през вчерашния ден – трилиони долари бяха изтрити от главните борсови показатели, а несигурността за фирмите, включени в световните вериги за доставки, продължава да пораства. За Forbes България икономическият консултант на Българската стопанска камара Щерьо Ножаров съобщи, че е доста допустимо веригата на доставки да бъде скъсена на световно равнище, а страните да стартират да мислят за компенсиращи пазари.
Според икономисти от Euronews доста е допустимо тарифната политика на Съединени американски щати в действителност да докара до поевтиняване на европейските артикули, най-малко в кратковременен проект. В основата на въпроса стои дългогодишният търговски остатък на Европа със Съединени американски щати. По данни на Европейската комисия през 2023 година Европейски Съюз е изнесъл артикули на стойност 508 милиарда евро, до момента в който вносът е на стойност 347.2 милиарда евро, като комерсиалният остатък е 156.6 милиарда евро. Търговският остатък през 2024 година е даже по-висок – Европейски Съюз е изнесъл артикули на стойност 532 милиарда евро (приблизително 558,2 милиарда долара) за американския пазар, до момента в който вносът от Съединени американски щати е бил доста по-нисък. Това е довело до позитивен търговски баланс от 199 милиарда евро. Картината се трансформира, когато става въпрос за услуги. През 2023 година вносът на услуги в Европа е 427.3 милиарда евро, а износът – 318.7 милиарда евро. Голяма част от вноса на услуги е обвързван с американските софтуерни колоси. Въпреки това Европейски Съюз към момента поддържа позитивен общ търговски остатък със Съединени американски щати.
Балансът сред вноса на артикули и вноса на услуги е значим, защото в случай че митата от 20% за импорт на европейски артикули в Съединени американски щати останат, главната тежест на въздействието ще падне непропорционално върху европейските експортьори. При равни други условия европейските артикули ще станат 20% по-скъпи за един от най-важните пазари за Европейски Съюз, което крие риск от забележителна загуба на конкурентоспособност.
Случващото се крие задоволително благоприятни условия. В кратковременен проект това би могло да накара компаниите да разтоварят непотребните си ресурси на вътрешния пазар, което ще ускори ценовата конкуренция и евентуалните отстъпки. В същото време има риск европейският пазар да бъде залят от артикули, пренасочени от други огромни страни експортьорки – като Китай, Япония и Индия – които също са изправени пред съществени търговски бариери в Съединени американски щати. Тази спомагателна вълна от световно предложение може в допълнение да усили предлагането и да ускори натиска за намаление на цените на целия континент. С други думи – търговски потрес, който отслабва външното търсене, може да се трансформира в сдържан дезинфлационен напън в Европа, най-малко краткотрайно. Европейските консуматори могат изненадващо да се окажат от печелившата страна на другояче ожесточената световна комерсиална война.
КЪДЕ ЩЕ съдебна експертиза УСЕТИ РАЗЛИКА?
Търговският остатък на Европа със Съединени американски щати е мощно съсредоточен в няколко основни бранша. По данни на Международния търговски център водещи са фармацевтичните артикули с остатък от 57 милиарда евро, следвани от колите с 44 милиарда евро. Индустрията за произвеждане на питиета способства с още 8 милиарда евро, а корабите и лодките – с 5,4 милиарда евро. Луксозните артикули – в това число кожени произведения, облекло и обувки – обезпечават общ остатък от 9 милиарда евро.
Ако търсенето на американския пазар отслабне, тези браншове рискуват да натрупат непродадени ресурси, което за европейските консуматори значи, че в кратковременен проект те ще могат да се възползват от по-ниски цени на медикаменти, транспортни средства, облекла, храни и питиета.
ИМА ЛИ РИСК?
Енергийните разноски са главен инфлационен фактор в Европа през последните години – блокът остава мощно подвластен от вноса на сила.
През 2024 година Европа е внесла енергийни артикули на стойност 700 милиарда евро, в това число необработен нефт, природен газ и рафинирани горива. И въпреки всичко – ранните пазарни реакции на митата на Тръмп сочат, че инфлационните страхове, свързани енергийния бранш в действителност отслабват. Цените на суровия нефт се намалиха с над 3% в четвъртък, а европейският бенчмарк за природен газ Dutch TTF – с 2%, на фона на упованията за закъснение на световното търсене заради понижената комерсиална интензивност. Същевременно опасенията, че внезапното поевтиняване на еврото може да подхрани инфлацията не се оправдаха. Вместо това еврото се ускори, като набъбна с над 1.5% до 1.10 по отношение на $, отбелязвайки шестмесечен връх.
НЕЗАБАВНИЯТ ЕФЕКТ
Фондовите пазари претърпяха земетресения през вчерашния ден – трилиони долари бяха изтрити от главните борсови показатели, а несигурността за фирмите, включени в световните вериги за доставки, продължава да пораства. За Forbes България икономическият консултант на Българската стопанска камара Щерьо Ножаров съобщи, че е доста допустимо веригата на доставки да бъде скъсена на световно равнище, а страните да стартират да мислят за компенсиращи пазари.
Според икономисти от Euronews доста е допустимо тарифната политика на Съединени американски щати в действителност да докара до поевтиняване на европейските артикули, най-малко в кратковременен проект. В основата на въпроса стои дългогодишният търговски остатък на Европа със Съединени американски щати. По данни на Европейската комисия през 2023 година Европейски Съюз е изнесъл артикули на стойност 508 милиарда евро, до момента в който вносът е на стойност 347.2 милиарда евро, като комерсиалният остатък е 156.6 милиарда евро. Търговският остатък през 2024 година е даже по-висок – Европейски Съюз е изнесъл артикули на стойност 532 милиарда евро (приблизително 558,2 милиарда долара) за американския пазар, до момента в който вносът от Съединени американски щати е бил доста по-нисък. Това е довело до позитивен търговски баланс от 199 милиарда евро. Картината се трансформира, когато става въпрос за услуги. През 2023 година вносът на услуги в Европа е 427.3 милиарда евро, а износът – 318.7 милиарда евро. Голяма част от вноса на услуги е обвързван с американските софтуерни колоси. Въпреки това Европейски Съюз към момента поддържа позитивен общ търговски остатък със Съединени американски щати.
Балансът сред вноса на артикули и вноса на услуги е значим, защото в случай че митата от 20% за импорт на европейски артикули в Съединени американски щати останат, главната тежест на въздействието ще падне непропорционално върху европейските експортьори. При равни други условия европейските артикули ще станат 20% по-скъпи за един от най-важните пазари за Европейски Съюз, което крие риск от забележителна загуба на конкурентоспособност.
Случващото се крие задоволително благоприятни условия. В кратковременен проект това би могло да накара компаниите да разтоварят непотребните си ресурси на вътрешния пазар, което ще ускори ценовата конкуренция и евентуалните отстъпки. В същото време има риск европейският пазар да бъде залят от артикули, пренасочени от други огромни страни експортьорки – като Китай, Япония и Индия – които също са изправени пред съществени търговски бариери в Съединени американски щати. Тази спомагателна вълна от световно предложение може в допълнение да усили предлагането и да ускори натиска за намаление на цените на целия континент. С други думи – търговски потрес, който отслабва външното търсене, може да се трансформира в сдържан дезинфлационен напън в Европа, най-малко краткотрайно. Европейските консуматори могат изненадващо да се окажат от печелившата страна на другояче ожесточената световна комерсиална война.
КЪДЕ ЩЕ съдебна експертиза УСЕТИ РАЗЛИКА?
Търговският остатък на Европа със Съединени американски щати е мощно съсредоточен в няколко основни бранша. По данни на Международния търговски център водещи са фармацевтичните артикули с остатък от 57 милиарда евро, следвани от колите с 44 милиарда евро. Индустрията за произвеждане на питиета способства с още 8 милиарда евро, а корабите и лодките – с 5,4 милиарда евро. Луксозните артикули – в това число кожени произведения, облекло и обувки – обезпечават общ остатък от 9 милиарда евро.
Ако търсенето на американския пазар отслабне, тези браншове рискуват да натрупат непродадени ресурси, което за европейските консуматори значи, че в кратковременен проект те ще могат да се възползват от по-ниски цени на медикаменти, транспортни средства, облекла, храни и питиета.
ИМА ЛИ РИСК?
Енергийните разноски са главен инфлационен фактор в Европа през последните години – блокът остава мощно подвластен от вноса на сила.
През 2024 година Европа е внесла енергийни артикули на стойност 700 милиарда евро, в това число необработен нефт, природен газ и рафинирани горива. И въпреки всичко – ранните пазарни реакции на митата на Тръмп сочат, че инфлационните страхове, свързани енергийния бранш в действителност отслабват. Цените на суровия нефт се намалиха с над 3% в четвъртък, а европейският бенчмарк за природен газ Dutch TTF – с 2%, на фона на упованията за закъснение на световното търсене заради понижената комерсиална интензивност. Същевременно опасенията, че внезапното поевтиняване на еврото може да подхрани инфлацията не се оправдаха. Вместо това еврото се ускори, като набъбна с над 1.5% до 1.10 по отношение на $, отбелязвайки шестмесечен връх.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ