Ретро ревю в Брезник върна модата от края на 19-и век
Ретро ревю " Традиция и модерност " в Брезник върна модата от края на XIX и началото на XX век. Манекени и музейни чиновници дефилираха в реплики на настоящи тоалети отпреди два века, възобновени по достоверни фотоси, съхранени в Общинския исторически музей (ОИМ) в града.
" Фотографиите от фонда на музея от края на XIX и началото на XX в. ни въодушевиха за сходно начинание ", разяснява за Българска телеграфна агенция шефът на ОИМ Емилия Велинова. Понеже нямало задоволително истински артефакти, основателите решили да създадат реплики по съхраняваните в музея фотоси. Така посредством модата наблюдавали европеизацията на Брезник.
Българска телеграфна агенция
В края на XIX век в Брезник почнали стремителни промени. През 1879 година е оповестено формалното присъединение на града към възобновена България. По това време в Брезник към този момент имало класно учебно заведение, неделно учебно заведение за възрастни, поща, по-късно отворило порти и главно учебно заведение. В Брезник е родена първата българска естрадна певица – Ката Коста Пешурина, отсам е и Стоян Миленков – един от най-веселите куплетисти и известни трубадури на българския живот и нрави през първата половина на 20 век, сподели Велинова.
Българска телеграфна агенция
Гордост за града са родените в първите години на 20-и век Лидия Добревска , оповестена през 2010 година за живо човешко богатство, режисьорът и сценарист Константин Григориев – лауреат на Ломоносовска премия за филм и притежател на първия Златен ритон от фестивала в Пловдив.
СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО БРЕЗНИК съдебна експертиза МОДЕРНИЗИРА
Брезник, както и цялото българско следосвобожденско общество се модернизира и се отваря за новостите, които навлизат от запад. Формира се новата градска просвета. Брезничани стартират да споделят западния метод на живот във всичките му проявления, в това число европейските маниери и мода. Европейски белези се виждат в бита и всекидневието - в домовете, храната, навиците, развлеченията, облеклото. Традиционните календарни, трудови, фамилни празници и седенките се изместват от вечеринки, увеселения, балове, театрални вечери и концертни осъществявания.
Българска телеграфна агенция
В края на XIX век в Брезник шивачи, обущари, шапкари създават облеклото на локалните поданици . Използват се копринени и вълнени платове, сатен, реп, дамаски, кадифе. Така облеклото последователно минава в модерно градско от европейски вид, описа водещата на проявата Ани Николова.
Българска телеграфна агенция
Най-напред се трансформира облеклото на мъжете. Потурите изчезват и се появява панталонът. Той е дълъг, прав, необятен, или стеснен с маншети. Мъжете носят бяла риза с колосана яка и маншети, жилетка без ръкави, под която подпъхват колосан нагръдник и закачена на него черна папийонка, която по-късно се заменя с шалче.
За празник и парадни случаи мъжете обличат фракове. Старите фотографии от края на XIX и началото на XX век запечатват пози, физиономии, тоалети и аксесоари, които и през днешния ден провокират удивление и сантимент.
Българска телеграфна агенция
Женското облекло в този интервал е доста по-разнообразно и мощно повлияно от европейската мода . За формален дамски тоалет се приема роклята. Горната част на торса е елегантна и мощно пристегната с корсет, а от талията надолу силуетът е уголемен с обръчи и фусти. Задължителни аксесоари за дамите са пелерината, ръкавиците, шапката и чадърът. Роклята е дълга и покрива обувките.
Пред брезничани оживя сватбената рокля на Райна Кафеджийска, направена от дизайнера Александра Петрова по фотография от 1896 година. Воалът и сватбените цветчета са оригинали и се съхраняват във фонда на ОИМ. Заедно с тях е непокътната и истинска покана за сватбата, по чийто пример са направени поканите за ретро ревюто.
Зрителите видяха и роклята на брезничанката Райна Георгиева , с която тя се е снимала през 1900 година дружно със фамилията си - брачна половинка й Георги и синовете им. На ревюто бе демонстриран и тоалет на Ристена Миленкова – майката на Стоян Миленков, направена по фотография на фамилията от 1911 година Посетителите се любуваха и на публична рокля с фина копринена пелерина, от началото на ХХ век, създадена във Франция.
УКРАШЕНИЯТА СА ЧАСТ ОТ ДРЕХАТА
Бродерията и спомагателните декорации са част от хубавата дреха. Въпрос на грациозност и достойнство са бижутата, както и потреблението на златни влакна в комплицираните бродерии, галончета и ширити. Апликациите най-често са във форма на цветя и листа, направени от тафта и дантела. За по-улегналите дами се препоръчвали тъмни, най-вече черни шапки, украсени със светли пера и панделки, а за по-младите - декорации за глава, издържани в по-светли, радостни и пъстри цветове. Като връхна дреха дамите носели дълги и прави жакети, акцентира Николова.
Българска телеграфна агенция
" Дамата в края на XIX и началото на ХХ в. е елегантна, женствена, с доста декорации, красиви кройки, дантелки ", разяснява за Българска телеграфна агенция дизайнерът Александра Петрова, която е направила реплики на множеството ретро тоалети. По думите й дантелите не са в суровия тип, в който са закупени, а по тях са изрязвани разнообразни орнаменти, с цел да се получат красиви елементи, багрени са с кафе, боички, спрейове, с цел да се приближат оптимално до оригинала. Пред публиката бяха показани и костюми от реквизита на държавна такса „ Боян Дановски “ в Перник, които отразяват трендовете в модата през този интервал, както и сбирка шапки на дизайнерката Ирина Сардарева. Облеклото от този момент е използвано и в този момент в по-официални случаи, по-артистични мероприятия, счита Петрова.
Гостите на събитието се разходиха и в остарялата брезнишка чаршия с най-популярните й дюкяни- Даниното кафене, Микината фурна, шивачницата на Стефан Величков, връщайки се близо два века обратно.
" Фотографиите от фонда на музея от края на XIX и началото на XX в. ни въодушевиха за сходно начинание ", разяснява за Българска телеграфна агенция шефът на ОИМ Емилия Велинова. Понеже нямало задоволително истински артефакти, основателите решили да създадат реплики по съхраняваните в музея фотоси. Така посредством модата наблюдавали европеизацията на Брезник.
Българска телеграфна агенция В края на XIX век в Брезник почнали стремителни промени. През 1879 година е оповестено формалното присъединение на града към възобновена България. По това време в Брезник към този момент имало класно учебно заведение, неделно учебно заведение за възрастни, поща, по-късно отворило порти и главно учебно заведение. В Брезник е родена първата българска естрадна певица – Ката Коста Пешурина, отсам е и Стоян Миленков – един от най-веселите куплетисти и известни трубадури на българския живот и нрави през първата половина на 20 век, сподели Велинова.
Българска телеграфна агенция Гордост за града са родените в първите години на 20-и век Лидия Добревска , оповестена през 2010 година за живо човешко богатство, режисьорът и сценарист Константин Григориев – лауреат на Ломоносовска премия за филм и притежател на първия Златен ритон от фестивала в Пловдив.
СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО БРЕЗНИК съдебна експертиза МОДЕРНИЗИРА
Брезник, както и цялото българско следосвобожденско общество се модернизира и се отваря за новостите, които навлизат от запад. Формира се новата градска просвета. Брезничани стартират да споделят западния метод на живот във всичките му проявления, в това число европейските маниери и мода. Европейски белези се виждат в бита и всекидневието - в домовете, храната, навиците, развлеченията, облеклото. Традиционните календарни, трудови, фамилни празници и седенките се изместват от вечеринки, увеселения, балове, театрални вечери и концертни осъществявания.
Българска телеграфна агенция В края на XIX век в Брезник шивачи, обущари, шапкари създават облеклото на локалните поданици . Използват се копринени и вълнени платове, сатен, реп, дамаски, кадифе. Така облеклото последователно минава в модерно градско от европейски вид, описа водещата на проявата Ани Николова.
Българска телеграфна агенция Най-напред се трансформира облеклото на мъжете. Потурите изчезват и се появява панталонът. Той е дълъг, прав, необятен, или стеснен с маншети. Мъжете носят бяла риза с колосана яка и маншети, жилетка без ръкави, под която подпъхват колосан нагръдник и закачена на него черна папийонка, която по-късно се заменя с шалче.
За празник и парадни случаи мъжете обличат фракове. Старите фотографии от края на XIX и началото на XX век запечатват пози, физиономии, тоалети и аксесоари, които и през днешния ден провокират удивление и сантимент.
Българска телеграфна агенция Женското облекло в този интервал е доста по-разнообразно и мощно повлияно от европейската мода . За формален дамски тоалет се приема роклята. Горната част на торса е елегантна и мощно пристегната с корсет, а от талията надолу силуетът е уголемен с обръчи и фусти. Задължителни аксесоари за дамите са пелерината, ръкавиците, шапката и чадърът. Роклята е дълга и покрива обувките.
Пред брезничани оживя сватбената рокля на Райна Кафеджийска, направена от дизайнера Александра Петрова по фотография от 1896 година. Воалът и сватбените цветчета са оригинали и се съхраняват във фонда на ОИМ. Заедно с тях е непокътната и истинска покана за сватбата, по чийто пример са направени поканите за ретро ревюто.
Зрителите видяха и роклята на брезничанката Райна Георгиева , с която тя се е снимала през 1900 година дружно със фамилията си - брачна половинка й Георги и синовете им. На ревюто бе демонстриран и тоалет на Ристена Миленкова – майката на Стоян Миленков, направена по фотография на фамилията от 1911 година Посетителите се любуваха и на публична рокля с фина копринена пелерина, от началото на ХХ век, създадена във Франция.
УКРАШЕНИЯТА СА ЧАСТ ОТ ДРЕХАТА
Бродерията и спомагателните декорации са част от хубавата дреха. Въпрос на грациозност и достойнство са бижутата, както и потреблението на златни влакна в комплицираните бродерии, галончета и ширити. Апликациите най-често са във форма на цветя и листа, направени от тафта и дантела. За по-улегналите дами се препоръчвали тъмни, най-вече черни шапки, украсени със светли пера и панделки, а за по-младите - декорации за глава, издържани в по-светли, радостни и пъстри цветове. Като връхна дреха дамите носели дълги и прави жакети, акцентира Николова.
Българска телеграфна агенция " Дамата в края на XIX и началото на ХХ в. е елегантна, женствена, с доста декорации, красиви кройки, дантелки ", разяснява за Българска телеграфна агенция дизайнерът Александра Петрова, която е направила реплики на множеството ретро тоалети. По думите й дантелите не са в суровия тип, в който са закупени, а по тях са изрязвани разнообразни орнаменти, с цел да се получат красиви елементи, багрени са с кафе, боички, спрейове, с цел да се приближат оптимално до оригинала. Пред публиката бяха показани и костюми от реквизита на държавна такса „ Боян Дановски “ в Перник, които отразяват трендовете в модата през този интервал, както и сбирка шапки на дизайнерката Ирина Сардарева. Облеклото от този момент е използвано и в този момент в по-официални случаи, по-артистични мероприятия, счита Петрова.
Гостите на събитието се разходиха и в остарялата брезнишка чаршия с най-популярните й дюкяни- Даниното кафене, Микината фурна, шивачницата на Стефан Величков, връщайки се близо два века обратно.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ