Шеф Светлана Илиева: Моята цел е да пресъздам рецептите и вкуса на храната, с които аз съм израснала
Ретро предметите и ретро стилът, ретро музиката, ретро рецептите ме връщат към доста благи и хубави детски мемоари за едно нехайно време. Това сподели за предаването " Животът на фокус " на Радио " Фокус " с водещ Ася Александрова началник Светлана Илиева - притежател на ресторант и създател на кулинарни книги.
Съхранила непокорният си дух от детството, който прави оценка като нещо положително. Хората, които я познават, споделят, че е доста щура и рискова. Кара ретро " Трабант " с прозорец троник, който управлява както си желае. В багажника му има кухня, на която може да подготви всевъзможни кулинарни изкушения. " Бях на 14 години, когато моят чичо ме възпламени за кулинарията с бъркани яйца с праз. Но кумири в кулинарията са баба ми и майка ми ", споделя началник Светлана Илиева.
Освен любовта и към ретро коли, ретро музика, грамофонни плочи, обича и остарели български предписания, които е възкресила в книгата си " Тефтерът на баба ". Рецептите в книгата са достоверни, има и фотография на предписания от бележника на баба й, които тя не е подобрила. Когато стане въпрос за предписания се сеща за фунийки, прасковки, филия с лютеница и сирене, за сандвичи, запечени със сирене и яйце, а от време на време с кашкавал и шарена сол. За киселото зеле, което с изключение на за салата, баба й е употребила и срещу настинка, като лепи зелевите листата на гърба и гърдите й. Във втората си книга " Светлана. Моят кулинарен свят " тя предлага бързи предписания. За 15 минути прекарани в кухнята човек може да си направи нещо, което да наподобява, като храна в първокласен ресторант. Това е нейният кулинарен свят и стихията й - рецептите й да бъдат лесни, вкусни, само че и да наподобяват доста добре. Защото съгласно нея човек първо се храни с очите, а по-късно със сетивата си.
Най-интересна и вкусна за нея е родопската кухня. Пътувала е в разнообразни страни, само че по-хубаво от родопското мъчно може да откри. В ресторанта си тя залага на детския усет, детския спомен, предлага салата " Детство мое " с праз лук, сирене и смлени домати от шише с олио и сол. Автентична попара, на която е заменила захарта със захарен памук. Клиентите на ресторанта й се радват на качамак със свински пръжки и печен лук. " Моята цел е да пресъздам рецептите и усета на храната, с които аз съм израснала, усетът да е същият, само че визията да бъде друга ", показа Светлана Илиева.
Трудно реализира салдото сред професионалния и персоналния живот, тъй като повече е в ресторанта, в сравнение с у дома. В специалността си е схванала, че дамите са по-издръжливи душевен от мъжете, по-големи балансьори са в каквато й да е работа. Кулинарните формати, в които взе участие действително пресъздават живота в кухнята. Благодарение на тези формати, кулинарното обучение и познанието в България се увеличи освен на готвачите, само че и на гостите, които знаят какво желаят и го търсят. Тайната на вкусната храна е в това, че продуктите би трябвало да бъдат сезонни и оптимално местни. Стреми се да употребява верните продукти и съчетава предишното с сегашното.
Съхранила непокорният си дух от детството, който прави оценка като нещо положително. Хората, които я познават, споделят, че е доста щура и рискова. Кара ретро " Трабант " с прозорец троник, който управлява както си желае. В багажника му има кухня, на която може да подготви всевъзможни кулинарни изкушения. " Бях на 14 години, когато моят чичо ме възпламени за кулинарията с бъркани яйца с праз. Но кумири в кулинарията са баба ми и майка ми ", споделя началник Светлана Илиева.
Освен любовта и към ретро коли, ретро музика, грамофонни плочи, обича и остарели български предписания, които е възкресила в книгата си " Тефтерът на баба ". Рецептите в книгата са достоверни, има и фотография на предписания от бележника на баба й, които тя не е подобрила. Когато стане въпрос за предписания се сеща за фунийки, прасковки, филия с лютеница и сирене, за сандвичи, запечени със сирене и яйце, а от време на време с кашкавал и шарена сол. За киселото зеле, което с изключение на за салата, баба й е употребила и срещу настинка, като лепи зелевите листата на гърба и гърдите й. Във втората си книга " Светлана. Моят кулинарен свят " тя предлага бързи предписания. За 15 минути прекарани в кухнята човек може да си направи нещо, което да наподобява, като храна в първокласен ресторант. Това е нейният кулинарен свят и стихията й - рецептите й да бъдат лесни, вкусни, само че и да наподобяват доста добре. Защото съгласно нея човек първо се храни с очите, а по-късно със сетивата си.
Най-интересна и вкусна за нея е родопската кухня. Пътувала е в разнообразни страни, само че по-хубаво от родопското мъчно може да откри. В ресторанта си тя залага на детския усет, детския спомен, предлага салата " Детство мое " с праз лук, сирене и смлени домати от шише с олио и сол. Автентична попара, на която е заменила захарта със захарен памук. Клиентите на ресторанта й се радват на качамак със свински пръжки и печен лук. " Моята цел е да пресъздам рецептите и усета на храната, с които аз съм израснала, усетът да е същият, само че визията да бъде друга ", показа Светлана Илиева.
Трудно реализира салдото сред професионалния и персоналния живот, тъй като повече е в ресторанта, в сравнение с у дома. В специалността си е схванала, че дамите са по-издръжливи душевен от мъжете, по-големи балансьори са в каквато й да е работа. Кулинарните формати, в които взе участие действително пресъздават живота в кухнята. Благодарение на тези формати, кулинарното обучение и познанието в България се увеличи освен на готвачите, само че и на гостите, които знаят какво желаят и го търсят. Тайната на вкусната храна е в това, че продуктите би трябвало да бъдат сезонни и оптимално местни. Стреми се да употребява верните продукти и съчетава предишното с сегашното.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ