Огнян Минчев: Ресурсите на ПП-ДБ не стигат, за да са силна алтернатива на статуквото
„ Позицията на Политическа партия е позиция на гол радикализъм. Демократична България си дава по-трезва сметка и оценка на обстановката “.
Минчев не възприема и останалите опозиционни партии като опция.
„ Възраждане “, „ Величие “ и МЕЧ са политически сили, обслужващи интереса на Москва в България “.
Политическата рецесия в България продължава, въпреки и в по-различен формат, заключи политологът. „ Тя стартира през 2020 година. Целта беше да бъде заменено статуквото на ръководство, което започва с първата победа на ГЕРБ от 2009 година и продължаваше до 2020 година.
След като така наречен сили на смяната пробваха различни обединения и не съумяха, вторият им опит беше обвързван с така наречен сглобка, където привлякоха както ГЕРБ, по този начин и Движение за права и свободи с Делян Пеевски, в едно общо конституционно болшинство, като разчитаха на това, че ще диктуват на силите на статуквото какво да вършат против услугата да ги легитимират назад във властта.
Силите на статуквото – в лицето на ГЕРБ и Движение за права и свободи, победиха в премерването на силите с ПП-ДБ. Сглобката се оказа един добър легитимационен механизъм.
В момента виждаме най-вече Политическа партия, опитващи се с обичайните за тях средства – обществени митинги, още веднъж да сложат на дневен ред казуса за радикалната социална смяна против статуквото, само че с доста по-малко запаси, с изхабена лична легитимност и при едно статукво, където Движение за права и свободи и Пеевски са доста по-мощни.
Въртим се в един циничен кръг, при който силите на статуквото, въпреки и в един изменен баланс, още веднъж преобладават на сцената. Те са подсилени по характерен метод и от активизиращите се позициите на проруските партии “.
ПП-ДБ не би трябвало да вършат политически или обществени разбори, а въз основата на направените към този момент разбори да изготвят политическа тактика, която да е сполучлива, означи Огнян Минчев в предаването „ 12+3 “.
„ За страдание, не виждаме това. Чуваме недоволства и радикализация, която сама по себе си не е нещо неприятно – посредством обществени митинги постоянно се трансформират основни неща в добра посока, само че ние опитваме това неведнъж, а не виждам по какъв начин тази готовност на обществен митинг ще съумее да промени нещата на институционално ниво.
С гол радикализъм не се трансформират обществата, изключително когато нямаш публично болшинство, с което да наложиш своята теза. Трябва да бъдеш задоволително образован и умел политически, с цел да можеш със своята лична поддръжка, която не е огромна, да направиш избрани промени в обществото. Тази тактика не я виждам “.
Виждаме обаче продължение на фрагментацията на политическата система, изясни политологът.
„ От една страна, имаме държавно управление, което към този момент не може да бъде свалено, само че то става все по-крехко, като се има поради, че и от страната на съветското влакче, и от другата страна – на демократичната проевропейска съпротива, виждаме изкопаване на пропасти, а не благоприятни условия за съдействие на тези политически сили, които би трябвало да подсигуряват европейския избор на България и нейното битие на институционално постоянна страна “.
Той не чака да мине и днешният избор на съмнение към държавното управление.
„ Но резултатът от това ще бъде по-нататъшна радикализация, отчуждение и на процедура – загуба на благоприятни условия да се употребяват по-гъвкаво релативно дребното благоприятни условия, които сега съдържа българската политическа система в посока на стабилизация и реализация на тези цели, които си слага ПП-ДБ с този избор и които са законни “.




