Ресорната комисия прие удължителенния закон на бюджета за първите три

Ресорната комисия одобри удължителенния закон на бюджета за първите три месеца на 2026 година. Финансовата рамка беше подкрепена с 13 „ ЗА “, 4 „ срещу “ и един „ въздържал се “, съобщи .

По време на дебатите Пламен Димитров от КНСБ обясни, че в последните дни дружно със синдикатите от КТ „ Подкрепа “ са настояли да се продължи работата по импортирания по-рано прерабоден бюджет за 2026 година.

„ С удължителния закон ще се замразят заплатите на работещите в образованието, учените от Българска академия на науките, младите лекари, експертите по здравни грижи и всички лаборанти, работещите в културните институти, работещите в БНР, Българска национална телевизия и Българска телеграфна агенция, работещите в Градски превоз на огромните градове. Овен тях Български пощи също няма да получи пари, както и БДЖ “, уточни Димитров.

„ Това не са държавни чиновници “, добави Димитров.

„ Един милион души ще бъдат наранени от този удължителен закон. Това 500 000 чиновници в частност и техните фамилии “.

Димитров уточни, че по модифицирания закон за Бюджет 2026 година се е работило безсънно дни и нощи, до момента в който бизнеса и синдикатите са постигнали единодушие. По-думите му ревизираната план-сметка е радикално друга от първата.

Председателят на комисията Делян Добрев посочи, че сега държавното управление е в оставка, и с цел да се гласоподава Бюджета за 2026 година би трябвало да има огромно болшинство. Той се обърна към Асен Василев и Мартин Димитров от ППДБ и ги попита дали са съгласни да поддържат Бюджет 2026 в зала.

Димитър Манолов от КТ „ Подкрепа “, прикани също за гласоподаване на предишния към този момент на първо гласоподаване модифициран бюджет за 2026 година

„ Няма по какъв начин да приказвам от името на всички протестиращи на площада. Ние не сме споделили, че всички са ППДБ “, коментира Асен Василев от ППДБ. Той уточни, че ПГ в Комисията към този момент е гласувала с „ срещу “ и няма по какъв начин да гласоподават със „ ЗА “ в зала.

„ Не  е хубаво да заблуждавате хората и да обяснявате какъв брой е неприятен бюджета “, заяви финансовият министър Теменужка Петкова.

Тя напомни решения на Министерски съвет от времето на Политическа партия, с които е гласувано да се покачат налозите (бел.ред. събирачите на гъби) и да се таксуват бакшишите на чиновниците от ресторантьорския отрасъл, също така и покачване на Максималния застрахователен приход.   

„ Недейте да говорите по този начин. Никой няма да покачва налози. Не манипулирайте хората “, прикани Петкова.

Работодателските организации пък са на мнение, че е по-добре да се работи по удължителния закон. 

От „ Възраждане “ заявиха, че няма да поддържат удължителния закон.

„ Искаме действителен бюджет с действителни индикатори. Дали ще го предложи настоящето държавно управление или служебно, няма значение “, съобщи Цончо Ганев. Той уточни, че бюджет 2025 година е бил недействителен, с цел да се влезе в евзоната. 

От ПГ на ПП/ДБ обявиха, че ще поддържа удължителния закон.

„ За всички и за бизнеса е доста значимо да има предвидимост. Трябва да има рамка, с цел да могат да се вършат влажни заплащания “, уточни Асен Василев.

Какво се планува в удължителния закон? 

Със закона ще се удължи действието на трите съществени бюджета - на страната, на публичното обезпечаване и на Здравната каса, до приемане на нови план-сметки.

В плана е заложена рамка за приходите и разноските и гаранции за обществените заплащания, както и за парите на общините в интервала, в който няма да има нов постоянен бюджет.

В текстовете е записано, че ще се извършват съгласно Закона за въвеждане на еврото в България, което подсигурява прекосяването към новата валута.

Според Закона за обществените финанси, когато се приема сходен вид закон, страната може да харчи, колкото е разходвала за същия месец през миналата година, само че единствено до размера на събраните доходи.

С към този момент признато разпореждане на Министерския съвет въпреки всичко минималната работна заплата ще нарасне от 1077 на 1213 лв. или 620,20 евро. През удължителният закон обаче не могат да се случат редица нараствания като тези на заплатите в държавния бранш.

Удължителният закон може да е в действие единствено три месеца, след което, в случай че Народното събрание не е приело постоянен бюджет за 2026 година, ще се наложи да бъде утвърдено ново удължение.