Каква е средата за създаване на бизнес у нас
" Ресорът е прелестен. Когато в български ръце се намират стартъпи, нововъведения и проучвания, ние се намираме в чудесна позиция. Не считам, че българската страна е безпределно неиновативна и няма стартъпи. "
Тази позиция изрази пред БНР доцент Косьо Стойчев, учител в СУ " Св. Климент Охридски ", за ресора, който получава българският претендент за еврокомисар Екатерина Захариева.
Българските компании нямат небосвод на поддръжка, а пазарната среда към тях е нападателна и неподходяща, по тази причина и вложенията от този вид са малко, регистрира като уязвимост преподавателят.
По думите му, по-голямата част от началните вложения у нас са от огромни корпорации, които идват в избрана индустриална зона, а инвестицията е с авансово обезпечени пазари и включва страната ни в авансово построена верига на доставки.
Българската страна е слаба в метода българи да вземат решение да инкорпорират компания, да закупят терен, да изградят дружество и да се наложат на пазара, безапелационен е той.
" Много малко български компании могат да изградят един промишлен обект. Европа сега прави опити да премине към реиндустриализация - установихме, че няма да може да внасяме всичко, а ще би трябвало да си го произвеждаме и се стига до обстановка, в която тези компании би трябвало да имат финансовата и пазарната поддръжка да съществуват 4-5-6 години, в които имат прозорец да бъркат. Ако желаеме да водим политики за предприятия, които да израснат на наша територия и от наши капитали, би трябвало да подобрим тези условия и да им дадат свободен прозорец от няколко години, с цел да израснат. ", счита той.
istock
Относно средствата от ПВУ, които са в риск да бъдат неусвоени или изгубени, доцент Стойчев съобщи, че аргументите са няколко, само че преди всичко е забавянето на приемането на значими законопроекти, обвързани със средствата от Плана за възобновяване и резистентност. Един от тези закони е за персоналния банкрут.
Срокът, който ни остава, са единствено 2 години. Всеки, който се е занимавал със структуриране и ръководство на планови цикли, знае, че този период е къс и оттова идват рисковете, акцентира преподавателят в предаването " Преди всички ".
България измежду най-хубавите за започване на бизнес
В районната политика има два правилото. Единият е правилото на лейката – малко количество средства се разпределят към доста браншове и доста райони - по този начин се поддържат хоризонтални политики. Инфраструктурните планове и плановете за стартъпи обаче по-добре се подчиняват на правилото на съсредоточената помощ. България едва ползва втория инструмент, разясни доцент Стойчев.
Местното ни самоуправление страда от голям недостатък – неналичието на фискална децентрализация, посочи той.
istock
Местното самоуправление не съумя за тези 30 години да разграничи в кои райони и обитаеми места би трябвало да се ползва правилото на отвесната и на хоризонталната правдивост. Намаляхме с съвсем 3 милиона души, територията остава константа. Намалява количеството население и се усилва застроената повърхност – по този начин все по-малко хора би трябвало да дават отговор за почистването и ръководството на отпадъците за все по-голяма повърхност, разяснява експертът по отношение на следващото отсрочване на старта на новия механизъм за отчитане на такса боклук.
Според доцент Косьо Стойчев е налице " политика на нищоправене, политиката на отсрочване " на промени в локалното самоуправление и в един миг се стига до точка, в която скокът става недопустим, тъй като промени се вършат постъпателно, а не скокообразно.
Тази позиция изрази пред БНР доцент Косьо Стойчев, учител в СУ " Св. Климент Охридски ", за ресора, който получава българският претендент за еврокомисар Екатерина Захариева.
Българските компании нямат небосвод на поддръжка, а пазарната среда към тях е нападателна и неподходяща, по тази причина и вложенията от този вид са малко, регистрира като уязвимост преподавателят.
По думите му, по-голямата част от началните вложения у нас са от огромни корпорации, които идват в избрана индустриална зона, а инвестицията е с авансово обезпечени пазари и включва страната ни в авансово построена верига на доставки.
Българската страна е слаба в метода българи да вземат решение да инкорпорират компания, да закупят терен, да изградят дружество и да се наложат на пазара, безапелационен е той.
" Много малко български компании могат да изградят един промишлен обект. Европа сега прави опити да премине към реиндустриализация - установихме, че няма да може да внасяме всичко, а ще би трябвало да си го произвеждаме и се стига до обстановка, в която тези компании би трябвало да имат финансовата и пазарната поддръжка да съществуват 4-5-6 години, в които имат прозорец да бъркат. Ако желаеме да водим политики за предприятия, които да израснат на наша територия и от наши капитали, би трябвало да подобрим тези условия и да им дадат свободен прозорец от няколко години, с цел да израснат. ", счита той.
istock Относно средствата от ПВУ, които са в риск да бъдат неусвоени или изгубени, доцент Стойчев съобщи, че аргументите са няколко, само че преди всичко е забавянето на приемането на значими законопроекти, обвързани със средствата от Плана за възобновяване и резистентност. Един от тези закони е за персоналния банкрут.
Срокът, който ни остава, са единствено 2 години. Всеки, който се е занимавал със структуриране и ръководство на планови цикли, знае, че този период е къс и оттова идват рисковете, акцентира преподавателят в предаването " Преди всички ".
България измежду най-хубавите за започване на бизнес
В районната политика има два правилото. Единият е правилото на лейката – малко количество средства се разпределят към доста браншове и доста райони - по този начин се поддържат хоризонтални политики. Инфраструктурните планове и плановете за стартъпи обаче по-добре се подчиняват на правилото на съсредоточената помощ. България едва ползва втория инструмент, разясни доцент Стойчев.
Местното ни самоуправление страда от голям недостатък – неналичието на фискална децентрализация, посочи той.
istock Местното самоуправление не съумя за тези 30 години да разграничи в кои райони и обитаеми места би трябвало да се ползва правилото на отвесната и на хоризонталната правдивост. Намаляхме с съвсем 3 милиона души, територията остава константа. Намалява количеството население и се усилва застроената повърхност – по този начин все по-малко хора би трябвало да дават отговор за почистването и ръководството на отпадъците за все по-голяма повърхност, разяснява експертът по отношение на следващото отсрочване на старта на новия механизъм за отчитане на такса боклук.
Според доцент Косьо Стойчев е налице " политика на нищоправене, политиката на отсрочване " на промени в локалното самоуправление и в един миг се стига до точка, в която скокът става недопустим, тъй като промени се вършат постъпателно, а не скокообразно.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ