Битката при Шипка – всеки българин трябва да види това видео
Решителната борба на територията на България по време на Руско-турската война е борбата при връх Шипка. На 11 август 1877 година (23 август по остарял стил) българските опълченци вземат историческа победа, оказала се решителна за хода на цялата война, а оттова и за Освобождението на България. А по какъв начин се стига до тази борба? След военните дейности при Стара Загора Сюлейман паша насочва армията си (27 000 постоянна армия без башибозука и 34 оръдия) към Шипченския проход.
Този ход не е прочут на съветското командване, което чака турците на други места. Чак на 7 (19) август военачалник Столетов схваща, че цялата армия на Сюлейман паша е против връх Шипка. А там е 36 Орловски пехотен полк, както и пет български опълченски дружини. Общо 5500 души с 27 оръдия.
Подкрепленията са извънредно нужни. На 9 (21) август се стартира. Войските на Реджеб паша нападат връх Св. Никола (днес връх Столетов). Бойците на Шакир паша настъпват против Орлово гнездо. Горе бранителите в прохода освен са по-малко, само че нямат и вода. Това е по този начин, тъй като турците държат под обстрел единствения източник на вода – бързей в подножието на връх Св. Никола.
През първия ден руско-българският отряд дава жертви 250 индивида. Отблъснати обаче са седем офанзиви. Решителният и най-свиреп пердах стартира сутринта на 11 (23) август. Нашите позиции са засипани с артилерийски огън. Атаките са отблъснати, само че ситуацията е сериозно. Амунициите са на изчерпване.
Към 17 часа по скатовете лежат труповете на 1380 от бранителите на върха. Тогава в багра се хвърля всичко – даже телата на умрелите. При типа на летящите трупове турците са обхванати от религиозен боязън. В последния миг на върха на помощ идва военачалник Радецки с две стотни казаци и взвод планинска артилерия. Шипка е избавена, а Сюлейман паша – отхвърлен!
Турците минават в защита, което е повратният миг във войната. По време на борбата при Шипка, траяла три дни, пък умират 3100 съветски бойци и 535 български опълченци.
