Басня за враната
Решила враната тази есен да тръгне на юг с ято прелетни птици.
Приготвила се, наредила се измежду тях, само че лидерът на ятото строго я погледнал и споделил:
- Врано, ти не си прелетна птица? Какво си мислиш, че правиш?!
- Я, пък ти! Аз съм огромна! Аз съм мощна! Аз мога всичко! – отръскала се Враната.
- Е, да бъде по твоему! Ще полетим, ще забележим! – отсякъл лидерът и размахал криле. Ятото го последвало, а с него и нашата героиня.
Летели, летели, пристигнало време да спрат за нощуване. Накацали птиците и почнали да се броят – всички налице, единствено Враната я няма. Минали час, два, три... най-сетне, изтощена, гладна и рошава пристигнала и тя.
Водачът, изплашен от изтощения й тип, отново решил да я посъветва:
- Врано, добре си намерения! Ти не си прелетна птица, а ни следва да летим три дни без отмора над морето!
- Да, бе, да! Аз съм огромна! Аз съм мощна! Аз мога всичко! – изхриптяла вироглаво тя.
На сутринта ятото се вдигнало и траяло пътя си. Летяло, летяло, летяло и най-после пристигнало. И още веднъж Враната липсвала. Три дни по-късно на хоризонта се появила дребна черна точица. Да! Това била самата тя, Враната!
Но по какъв начин изглеждала единствено! Мокра до кости, с изплезен от отмалялост език, проскубана... С последни сили се добрала до ятото и се пльоснала на земята, останала без мирис.
Птиците се събрали към нея и възхитено занареждали:
- Браво! Ти в действителност си Голяма! Ти си Силна!!!
- Да, бе! Аз съм огромна! Аз съм мощна! Ама пък какъв брой съм ГЛУ-У-У-У-УПАВА!!!
