За влиянието на алкохола върху котките
Решил съседът да пие, а няма с кого. Повикал котката…
В плевнята на съседа ми по вила Валери се завъдили плъхове и мишки. Тогава решил да не философства доста и си взел котка. Взел голям рижав котарак и го закарал на вилата.
Само че котката се оказала специфична – от гризачите й се разтрепервали краката и изпадала в нервност. Но не изхвърлил животинката поради тази уязвимост. Оставил котарака и си заживели по този начин: Валери гонел самичък гризачите, а котката с право се страхувала от тях.
И някак си есента Валери отишъл на вилата, носейки със себе си половин литър водка. Но нямало с кого да пие! В селото единствено баби, децата са дребни, а мъжете работят. Да пие самичък не е вид, по тази причина Валерката решил да приобщи котарака към това мъжко дело.
Налял си водка в чашата, а на котарака обилно сипал в чашата валериан, след което седнал на масата. Валери изпил своята бутилка, котаракът излочил цялата чаша валериан и почнал да се търкаля по пода със пресен тип.
После раздрусал глава и бодро изтичал към плевнята, в която било цялостно с плъхове… Котаракът едвам не счупил с главата си вратата на плевнята, поразходил се малко там и се появил на верандата на къщата с голям мъртъв плъх в устата си.
Захвърлил натрупа му до вратата и с тип на победител отишъл до дивана.
На другата заран Валери излязъл по-рано на верандата, директно зад него се тътрил сънливият котарак. Той блажено се протегнал на слънцето, след това обърнал главата си и…. видял убития от самия него плъх!
Такава нервност Валери не бил виждал, дори когато разрушил обичаната ваза на жена си… Наложило се още веднъж да поставя капки валериан на котарака…
