Реших, че искам този език да е мой. Така преводачката

...
Реших, че искам този език да е мой. Така преводачката
Коментари Харесай

България, je t’aime

" Реших, че желая този език да е мой. " Така преводачката и преподавателка в Париж Мари Врина-Николов разказва инстинктивната си обвързаност към българския, почнала напълно инцидентно - през 1973 година, когато е на 13, фамилията й взима на стоп българска двойка. Когато слуша диалозите сред мъжа и дамата, след това трансформирали се в фамилни другари, чува благозвучност, която не е долавяла до тогава. " Нямам пояснение ", споделя Мари, която през годините е превела на френски Алек Попов, Блага Димитрова, Виктор Пасков, Георги Господинов, Йордан Радичков, Йордан Йовков.

Във време, в което учим езици от мобилни приложения или в естествената езикова среда, по-достъпна от всеки път, по какъв начин Мари Врина е съумяла да научи български от Франция през 70-те? Българската двойка й изпраща учебник за французи и два " доста политизирани " речника. Тъй като букви " х ", " л " и " ъ " се оказват сложни за изговаряне, тя записва на касетофон по какъв начин двойката изговаря обособени звуци и думи. Вглъбяването е и реакция към травматичен миг в живота - една от двете й сестри губи живота си в случай на едвам 15-годишна възраст. " Тогава българският език ми стана леговище. "

През 1978 година за първи път посещава България и от този момент не е минавала година, без да прекара време тук. Спомня си с носталгия дългите пътувания от Франция с влака. " Тогава желанието за България набъбваше. " Хващаме я по време на едноседмична аудиенция у нас, първа от предишното лято. Дори и във време на рестрикции и динамично изменящи се правила за достъп, всичко през днешния ден наподобява доста по-лесно спрямо първите й пътувания към Народна република България. Константен е само ентусиазмът на Мари Врина-Николов.

Тя си спомня сложността с набирането на документи за виза през 70-те и 80-те, както и условията - всички пари, планувани за престоя, би трябвало да са авансово обменени, в случай че е настанена в хотел - всяка вечер да бъде слаган щемпел. Ако е на посетители - наложително регистрация в тогавашната милиция. " Приятелите се оглеждаха, преди да кажат някои неща. Аз от своя страна също изпитвах боязън - да не би да навредя на някого с моето наличие или да кажа нещо, което не би трябвало. "

Първата книга, която превежда, е " Луда трева " на Радичков, спомня си го като извънредно вежлив и топъл човек. Българско-френският мъдрец я насочва към, откакто прочита " Балада за Георг Хених " и спомага за това да бъде открито френско издателство, което би отпечатало книгата.

Всяко посещаване на Мари Врина в България е придружено с опасения, че може да не получи виза идващия път. " И аз бях следена от сътрудници на Държавна сигурност, само че не си давах сметка за това. " През 1989 година тя се омъжва за Виктор Пасков - около това събитие схваща, че години наред е била следена от сътрудници, прикрепени към Съюза на писателите.
Автор: Надежда Чипева
Източник: capital.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР