Решението за присъединяването към следва да бъде взето след анализ

Решението за присъединението към следва да бъде взето след разбор на способените институции. Това дава отговор министърът на външните работи Велислава Петрова-Чамова на въпрос на народния представител от " Демократична България " Атанас Славов. Отговорът е оповестен на уеб страницата на Народното събрание.

Депутатът пита какви са аргументите и основанията за отхвърли на България да се причисли към съглашението за основаването на трибунала и има ли желание да го направи в бъдеще.

Решението по отношение на присъединението към Разширеното отчасти съглашение (РЧС) за Управителния комитет на Специалния арбитражен съд за закононарушението експанзия против Украйна следва да бъде взето след разбор на способените институции, в частност Министерството на правораздаването, по отношение на неговото бъдещо използване и сходството с националното законодателство, както и опциите за съдействие с Трибунала, дава отговор външният министър.

Общо 36 страни и Европейският съюз са поели ангажимент да се причислят към съглашението за Специалния арбитражен съд за експанзията против Украйна, който да проверява и да осъжда закононарушенията, осъществени във войната на Русия против Украйна,

На срещата българската страна удостовери уговорката си за мир и господство на правото и поддръжката си за Украйна, отбелязва Велислава Петрова.

" В рамките на срещата в Кишинев страните и Европейски Съюз не се причислиха към Разширеното отчасти съглашение, а обявиха своето желание в този смисъл, което в следствие следва да бъде обективирано посредством осъществяване на съответните вътрешни процедури, нужни за изложение на единодушието за обвързване. След приемането на резолюцията от Комитета на министрите на съдебна експертиза за одобрение на РЧС, страните членки на съдебна експертиза, както и трети страни, имат опция да се причислят към Споразумението, показва министърът.

Одобряването на РЧС от Комитета на министрите на съдебна експертиза е една от предпоставките за влизане в действие на Разширеното отчасти съглашение - належащо е и единодушието на 25 държави/Европейският съюз и доказан финансов ангажимент, изяснява Петрова.

Бюджетът на Специалния арбитражен съд ще бъде финансиран от годишните вноски на страните по Споразумението и към момента няма изясненост по отношение на съответните финансови отговорности, свързани с присъединяване в Споразумението, прибавя Петрова.

Според прогнозните калкулации на Съвета на Европа разноските за така наречен подготвителна фаза „ Phase 0” биха били почти в размер на 29 950 000 евро. Изясняването на финансовите параметри е основно за осъществяването на вътрешните процедури за присъединение към Споразумението, дава отговор още външният министър.

като сподели, че съгласно него подобен арбитражен съд има резултат, когато една страна е победена, капитулирала и нейният водач е покорен. Тези условия все още не съществува, добави тогава министър-председателят.

Външният министър изяснява, че през 2023 година бе основана така наречен „ Основна група “ за разискване на интернационално правните аспекти на основаването на трибунала. България се причисли към Основната група на 12 юни 2023 година и взе интензивно присъединяване в съвещанията на Групата, в това число в последното, в границите на което бяха финализирани полемиките по плановете на Статут на Специалния арбитражен съд, на двустранно съглашение сред Съвета на Европа и държавното управление на Украйна за основаването му и на Разширено отчасти съглашение за Управителния комитет на Специалния арбитражен съд, изяснява още Велислава Петрова.