В началото на пролетта на Съветска. Колко субкултури се събират на един паметник
Решението за унищожаване на Паметника на Съветската войска от центъра на София провокира нова вълна политически конфликти. Монументът и пространството към него обаче имат и друго лице за доста хора, родени след края на социализма. Образ оттатък историята и политиката. Как наподобява той?
21-годишната Мая живее до Княжеската градина в София, където се намира Паметникът на Съветската войска . Всяка неделя от детството си Мая минава около него по време на фамилните разходки в парка. А като по-голяма паметникът за нея е място за среща с другари, да пийнат по бира.
Най-високият паметник в столицата самичък по себе си се оказва по-скоро част от градския пейзаж, която Мая вижда с крайчеца на окото си, само че съвсем не вижда. „ Може да звучи малко невежо, само че пътите, в които съм се замисляла за смисъла и историята му, могат да се преброят на една ръка “, споделя тя пред Свободна Европа. „ Повечето хора не му обръщат особено внимание - той просто си е там. “
На 9 март Столичният общински съвет (СОС) взе решение Паметникът на Съветската войска да бъде изместен и изложен в музей. Това е обвързвано с продължителни процедури, към този момент зависи най-вече от волята на държавното управление - сегашно и бъдещи, и е по-вероятно нищо да не се случи скоро.
Монументът от повече от три десетилетия провокира политически войни, само че оттатък тях и историческия му багаж, пространството към него е заето от градска субкултура. Дори субкултури. За хора, родени след 1989 година, когато пада комунистическият режим в България, това е просто " Съветска " - място за среща, за други е платно за гражданска позиция, за трети - трасе за скейт или музикална сцена. Свободна Европа приказва с някои от тях за символиката на монумента.
Какво е " Съветска " за младите
В неделен следобяд при започване на пролетта при Паметника на Съветската войска има доста младежи. Повечето са по двойки, седят по стъпалата на монумента, пият бира или кафе и си приказват.
Около статуите най-близо до булеварда се събират младежи с колела. На скейт рампата младежи с тротинетки притеглят погледите на минувачите, а нататък в градинката хора играят тенис на маса.
Това е доста разпознаваемо място - от тези, на които младежите придават живот.
Тези хора не са пристигнали тук, с цел да си приказват за история и агитация.
„ Това е доста разпознаваемо място - от тези, на които младежите придават живот, като им дават и избрани прякори. Ние постоянно сме наричали паметника „ Съветска “, споделя пред Свободна Европа вокалистът на музикалната група „ Джамбуре “ Евгени Димитров .
През 2021 година „ Джамбуре “ пуска песента „ СНК “ - абревиатура на три от най-знаковите градинки в София - „ Съветска, Народен, Кристал “. „ СНК “ споделя за така наречен „ скамейка празненство “ просвета - традицията младежи да се събират в паркове, с цел да се забавляват.
Едно от най-подходящите места в столицата за тази цел е точно Паметникът на Съветската войска. За „ Джамбуре “ монументът съставлява средище на най-различни субкултури - скейтборд, фрийрън и други.
„ Паметникът притегля хората и ги подготвя по натурален метод “, споделят пред Свободна Европа представители на артистичния колектив Destructive Creation (оттам пазят самоличностите на членовете си - б.р.) През 2011 година колективът организира една от първите и най-известни акции, свързани с монумента - „ В крайник с времето “. Достъпните фигури на монумента са " облечени " с цветни спрейове в костюмите на американски супергерои. Артистите споделят, че скоро ще осъществят нова самодейност, отдадена на паметника.
Според представителя на Destructive Creation стерилните места отблъскват младите, по тази причина „ избушено “ пространство като този паметник е по-подходящо за техните събирания. „ Никой от тях не свързва това нещо със Съветска войска или с победа над каквото и да е. “
" В крайник с времето ". Как руският монумент в София се трансформира в сцена за протестни акции В навечерието на първата годишнина от началото на съветската инвазия в Украйна пенсионираният академик Светлозар Раянов строши с чук няколко плочи от фасадата на руския монумент в София. Засега това е последната от дълга серия протестни акции през последните над 10 години.
Евгени Димитров от „ Джамбуре “ е на друго мнение. Той асоциира паметника и със руската окупация и смяната на публичния модел след 9 септември 1944 година Затова музикантът поддържа решението монументът да бъде изместен и има вяра, че има доста способи мястото в Княжеската градина да продължи да бъде значимо обществено и културно пространство и по-късно.
„ Младите хора и другите субкултури имат доста начини да оформят и надграждат градската среда. Дори паметникът да бъде отстранен, това няма да бъде в ущърб на хората, които обичат да прекарват времето си там. Те ще намерят метод това място да продължи да живее. “
Паметник на преосмислянето
В Европа паметници като този на Съветската войска в София постоянно се употребяват за начинания, които им придават нов смисъл. Паметникът в Княжеската градина нееднократно е бил. През 2013 година той беше обагрен в розово - в символ на опрощение към чехите за присъединяване на България в потушаването на Пражката пролет през 1968 година Многократно фигури от монумента са боядисвани и в националните цветове на Украйна - още след противозаконното анексиране на Крим и военните дейности в Донбас, почнали през 2014 година, преди да се стигне до пълномащабната съветска инвазия през 2022 година
Така един паметник, който се асоциира с привързаността на България към Съюз на съветските социалистически републики, а по-късно и към Русия, може да се трансформира в инструмент за разграничение от съветското въздействие и израз на самостоятелна демократична позиция от новите генерации.
„ Същевременно, даже когато обличаме тези бойци в облекла на американски супергерои, изпод те остават със същите униформи, просто сменят цвета “, споделят от Destructive Creation. Според тях не се реализира същинско преосмисляне на монумента и не се търси метод той да се употребява, с цел да опише за вредите от комунистическата идеология - да вземем за пример, като се трансформира в музей.
Има и събития, които не търсят целеустремено преосмисляне на паметника, само че съумяват да му насочат предизвикателство. Такова събитие е годишният София Прайд -, което потегля точно от Паметника на Съветската войска и притегля хиляди млади.
Решението да се организира при този монумент е прагматично - там могат да се съберат доста хора, без да пречат на придвижването. „ Но Прайдът трансформира и смисъла на монумента и метода, по който го възприемат хората “, споделя пред Свободна Европа Радослав Стоянов , част от уредниците на шествието.
„ Понякога се появяват фотоси на скулптурите на бойците и служащите, които се целуват и прегръщат. Те също получават нов смисъл в подтекста на Прайда “, прибавя той.
По-големият проблем - гражданското обучение
Независимо дали паметникът ще бъде изместен, или ще остане на мястото си, остава въпросът за равнището на начетеност измежду младежите във връзка с социализма.
Мая знае за историята на монумента и обвързваните с него тематики най-много от фамилията си, откъдето получава спорна информация. Тя не е удовлетворена и от образованието, което е получила в учебно заведение. „ Крайно недобре затрупан материал и наклонност учителите да бързат, да замитат нещата под килима “, споделя Мая. И прибавя, ме схваща хората, които " усещат злост към този монумент поради историята му, само че за мен тя е доста далечна. “
С проблемите на гражданското обучение и паметта за близкото минало се занимава фондация „ Софийска платформа “ . Нейно проучване от 2014 година демонстрира, че 93% от хората на възраст сред 18 и 30 години не знаят съвсем нищо за комунистическото минало. Според основателката на фондацията Луиза Славкова това стартира да се трансформира и равнището на осведоменост с този интервал се покачва.
„ Познаването обаче не значи наложително смяна в настройките и полезностите на учениците “, споделя Славкова пред Свободна Европа. „ Няма осмисляне на предишното, а единствено едно запознаване с обстоятелствата. Така един младеж мъчно си дава сметка какъв знак е Паметникът на Съветската войска. “
Познаването на предишното не значи наложително смяна в настройките и полезностите на учениците.
За да се реши този проблем, съгласно Славкова е значим методът, по който се преподава предишното. Ако това се прави единствено фактологично, скучно и без подтекст, младежите няма по какъв начин. „ Сегашните генерации възпитаници обичат да учат интерактивно, а предишното им се преподава, без да се дават принадлежности за осмисляне. Да, те знаят кой е Тодор Живков и по кое време е паднала Берлинската стена, само че е нужно още, с цел да мислят сериозно. “
По-дълбоката причина за това е неналичието на консенсус и рационален прочит на предишното в обществото като цяло, счита Евгени Димитров от „ Джамбуре “, който с изключение на музикант, е и преподавател. „ Трябва да търсим обективността и историческата истина и да ги създадем налични и за младите. “
В противоположен случай и в идващите генерации евентуално ще има хора, които да пазят Паметника на Съветската войска с съветски флагове. Според „ Софийска платформа “ интензивно общество се построява през гражданско обучение. А в случай че то е налице, този монумент би могъл да се трансформира в място, което младежите изпълват с същински либерален смисъл.
21-годишната Мая живее до Княжеската градина в София, където се намира Паметникът на Съветската войска . Всяка неделя от детството си Мая минава около него по време на фамилните разходки в парка. А като по-голяма паметникът за нея е място за среща с другари, да пийнат по бира.
Най-високият паметник в столицата самичък по себе си се оказва по-скоро част от градския пейзаж, която Мая вижда с крайчеца на окото си, само че съвсем не вижда. „ Може да звучи малко невежо, само че пътите, в които съм се замисляла за смисъла и историята му, могат да се преброят на една ръка “, споделя тя пред Свободна Европа. „ Повечето хора не му обръщат особено внимание - той просто си е там. “
На 9 март Столичният общински съвет (СОС) взе решение Паметникът на Съветската войска да бъде изместен и изложен в музей. Това е обвързвано с продължителни процедури, към този момент зависи най-вече от волята на държавното управление - сегашно и бъдещи, и е по-вероятно нищо да не се случи скоро.
Монументът от повече от три десетилетия провокира политически войни, само че оттатък тях и историческия му багаж, пространството към него е заето от градска субкултура. Дори субкултури. За хора, родени след 1989 година, когато пада комунистическият режим в България, това е просто " Съветска " - място за среща, за други е платно за гражданска позиция, за трети - трасе за скейт или музикална сцена. Свободна Европа приказва с някои от тях за символиката на монумента.
Какво е " Съветска " за младите
В неделен следобяд при започване на пролетта при Паметника на Съветската войска има доста младежи. Повечето са по двойки, седят по стъпалата на монумента, пият бира или кафе и си приказват.
Около статуите най-близо до булеварда се събират младежи с колела. На скейт рампата младежи с тротинетки притеглят погледите на минувачите, а нататък в градинката хора играят тенис на маса.
Това е доста разпознаваемо място - от тези, на които младежите придават живот.
Тези хора не са пристигнали тук, с цел да си приказват за история и агитация.
„ Това е доста разпознаваемо място - от тези, на които младежите придават живот, като им дават и избрани прякори. Ние постоянно сме наричали паметника „ Съветска “, споделя пред Свободна Европа вокалистът на музикалната група „ Джамбуре “ Евгени Димитров .
През 2021 година „ Джамбуре “ пуска песента „ СНК “ - абревиатура на три от най-знаковите градинки в София - „ Съветска, Народен, Кристал “. „ СНК “ споделя за така наречен „ скамейка празненство “ просвета - традицията младежи да се събират в паркове, с цел да се забавляват.
Едно от най-подходящите места в столицата за тази цел е точно Паметникът на Съветската войска. За „ Джамбуре “ монументът съставлява средище на най-различни субкултури - скейтборд, фрийрън и други.
„ Паметникът притегля хората и ги подготвя по натурален метод “, споделят пред Свободна Европа представители на артистичния колектив Destructive Creation (оттам пазят самоличностите на членовете си - б.р.) През 2011 година колективът организира една от първите и най-известни акции, свързани с монумента - „ В крайник с времето “. Достъпните фигури на монумента са " облечени " с цветни спрейове в костюмите на американски супергерои. Артистите споделят, че скоро ще осъществят нова самодейност, отдадена на паметника.
Според представителя на Destructive Creation стерилните места отблъскват младите, по тази причина „ избушено “ пространство като този паметник е по-подходящо за техните събирания. „ Никой от тях не свързва това нещо със Съветска войска или с победа над каквото и да е. “
" В крайник с времето ". Как руският монумент в София се трансформира в сцена за протестни акции В навечерието на първата годишнина от началото на съветската инвазия в Украйна пенсионираният академик Светлозар Раянов строши с чук няколко плочи от фасадата на руския монумент в София. Засега това е последната от дълга серия протестни акции през последните над 10 години.
Евгени Димитров от „ Джамбуре “ е на друго мнение. Той асоциира паметника и със руската окупация и смяната на публичния модел след 9 септември 1944 година Затова музикантът поддържа решението монументът да бъде изместен и има вяра, че има доста способи мястото в Княжеската градина да продължи да бъде значимо обществено и културно пространство и по-късно.
„ Младите хора и другите субкултури имат доста начини да оформят и надграждат градската среда. Дори паметникът да бъде отстранен, това няма да бъде в ущърб на хората, които обичат да прекарват времето си там. Те ще намерят метод това място да продължи да живее. “
Паметник на преосмислянето
В Европа паметници като този на Съветската войска в София постоянно се употребяват за начинания, които им придават нов смисъл. Паметникът в Княжеската градина нееднократно е бил. През 2013 година той беше обагрен в розово - в символ на опрощение към чехите за присъединяване на България в потушаването на Пражката пролет през 1968 година Многократно фигури от монумента са боядисвани и в националните цветове на Украйна - още след противозаконното анексиране на Крим и военните дейности в Донбас, почнали през 2014 година, преди да се стигне до пълномащабната съветска инвазия през 2022 година
Така един паметник, който се асоциира с привързаността на България към Съюз на съветските социалистически републики, а по-късно и към Русия, може да се трансформира в инструмент за разграничение от съветското въздействие и израз на самостоятелна демократична позиция от новите генерации.
„ Същевременно, даже когато обличаме тези бойци в облекла на американски супергерои, изпод те остават със същите униформи, просто сменят цвета “, споделят от Destructive Creation. Според тях не се реализира същинско преосмисляне на монумента и не се търси метод той да се употребява, с цел да опише за вредите от комунистическата идеология - да вземем за пример, като се трансформира в музей.
Има и събития, които не търсят целеустремено преосмисляне на паметника, само че съумяват да му насочат предизвикателство. Такова събитие е годишният София Прайд -, което потегля точно от Паметника на Съветската войска и притегля хиляди млади.
Решението да се организира при този монумент е прагматично - там могат да се съберат доста хора, без да пречат на придвижването. „ Но Прайдът трансформира и смисъла на монумента и метода, по който го възприемат хората “, споделя пред Свободна Европа Радослав Стоянов , част от уредниците на шествието.
„ Понякога се появяват фотоси на скулптурите на бойците и служащите, които се целуват и прегръщат. Те също получават нов смисъл в подтекста на Прайда “, прибавя той.
По-големият проблем - гражданското обучение
Независимо дали паметникът ще бъде изместен, или ще остане на мястото си, остава въпросът за равнището на начетеност измежду младежите във връзка с социализма.
Мая знае за историята на монумента и обвързваните с него тематики най-много от фамилията си, откъдето получава спорна информация. Тя не е удовлетворена и от образованието, което е получила в учебно заведение. „ Крайно недобре затрупан материал и наклонност учителите да бързат, да замитат нещата под килима “, споделя Мая. И прибавя, ме схваща хората, които " усещат злост към този монумент поради историята му, само че за мен тя е доста далечна. “
С проблемите на гражданското обучение и паметта за близкото минало се занимава фондация „ Софийска платформа “ . Нейно проучване от 2014 година демонстрира, че 93% от хората на възраст сред 18 и 30 години не знаят съвсем нищо за комунистическото минало. Според основателката на фондацията Луиза Славкова това стартира да се трансформира и равнището на осведоменост с този интервал се покачва.
„ Познаването обаче не значи наложително смяна в настройките и полезностите на учениците “, споделя Славкова пред Свободна Европа. „ Няма осмисляне на предишното, а единствено едно запознаване с обстоятелствата. Така един младеж мъчно си дава сметка какъв знак е Паметникът на Съветската войска. “
Познаването на предишното не значи наложително смяна в настройките и полезностите на учениците.
За да се реши този проблем, съгласно Славкова е значим методът, по който се преподава предишното. Ако това се прави единствено фактологично, скучно и без подтекст, младежите няма по какъв начин. „ Сегашните генерации възпитаници обичат да учат интерактивно, а предишното им се преподава, без да се дават принадлежности за осмисляне. Да, те знаят кой е Тодор Живков и по кое време е паднала Берлинската стена, само че е нужно още, с цел да мислят сериозно. “
По-дълбоката причина за това е неналичието на консенсус и рационален прочит на предишното в обществото като цяло, счита Евгени Димитров от „ Джамбуре “, който с изключение на музикант, е и преподавател. „ Трябва да търсим обективността и историческата истина и да ги създадем налични и за младите. “
В противоположен случай и в идващите генерации евентуално ще има хора, които да пазят Паметника на Съветската войска с съветски флагове. Според „ Софийска платформа “ интензивно общество се построява през гражданско обучение. А в случай че то е налице, този монумент би могъл да се трансформира в място, което младежите изпълват с същински либерален смисъл.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ