Решението за изграждането на АЕЦ „Белене“ трябва да се вземе

Решението за построяването на АЕЦ „ Белене “ би трябвало да се вземе от Народното събрание. Това съобщи по БНР министърът на енергетиката Теменужка Петкова.

„ Всичко е въпрос на това какво ще реши българският парламент, на това какво ще решат българските депутати. Ние като изпълнителна власт ще осъществим това решение “, акцентира енергийният министър и добави, че депутатите допустимо най-бързо би трябвало да се срещнат с отчета на Българската академия на науките за „ Белене “, въз основа на този отчет би трябвало да се организира полемиката и да се вземе решението.
" Ние искахме да чуем, първо, има ли нужда от нова мощ на територията на България и района, по-късно в рамките въз основата на анализите, които Българска академия на науките може да направи, може ли в границите на това, което е съществуващото състояние, да се върви към реализация на плана, удачно ли е той да се осъществя или не е удачно. Българска академия на науките даде отговор във връзка с първия въпрос и той е обвързван с нуждата от нови мощности. Българска академия на науките изрично сподели, че след 2030 година освен в България, само че и в целия район ще има недостиг на мощности ".
Петкова уточни, че дефинитивно решение по въпроса с централата би трябвало да бъде взето от българския парламент, като ръководещите имат подготвеност въпросът да бъде прегледан оптимално бързо.
Максималният размер на санкцията по делото на Европейската комисия против " Булгаргаз ", " Булгартрансгаз " и Българския енергиен холдинг може да бъде 330 милиона евро, добави още Петкова.
" Не успяхме да стигнем до съглашение с Европейската комисия и оттук насетне разновидността е забранително решение. Това забранително решение съдържа размер на санкцията, която Европейската комисия ще дефинира. Тази санкция може да доближи до 10% от оборота на Българския енергиен холдинг. Максималният размер на санкцията би могъл да бъде 330 милиона евро. Много се надявам да не се стигне до този оптимален размер, защото, както и Комисията сама отбелязва в част от кореспонденцията, която имаме, това нарушаване, е почнало от 2007 година и е траяло до 2014 година. Но от 2015 година, вследствие на подхванати ограничения от трите сдружения, надлежно тези нарушавания, евентуални нарушавания, които Комисията счита, че са осъществени, са прекратени.
В съответния случай става въпрос за един вид на забранително решение, който Европейската комисия предложи и това забранително решение е обвързвано със съдействие. Това съдействие се показва в няколко съществени направления - три са акцентите. Един от детайлите е да се признае, че фактически е имало такова нарушаване в предишното. Това е нещо, по което надлежно Комисията предлага за сметка на това съдействие, съществува опция санкцията да бъде редуцирана почти с до 30% ", изясни енергийният министър, представен от Фокус.
Теменужка Петкова сподели още, че вид, сходен на този при делото против " Газпром ", и обвързван с преструктуриране - не е вероятен. " Съществува подобен вид, само че ние не успяхме да реализираме съглашение във връзка с това преструктуриране. Просто считам, че разновидностите, които обсъждахме с Европейската комисия, не бяха в полза на българската страна. Поради тази причина не успяхме да реализираме такова съглашение ", сподели още тя.
Петкова акцентира, че решението на Народното събрание за непризнаване на виновност по делото би трябвало да бъде спазено. " Аз към този момент споделих, че българският парламент се е произнесъл. Ние сме парламентарна република, това което българският парламент е взел като решение, това ще бъде изпълнено ", изясни тя.