Уличните кучета в Делхи: съдът спря масовото им затваряне
Решението от петък променя предходно правосъдно предписание от 11 август, съгласно което животните трябваше да бъдат преместени вечно в приюти. Съдът също по този начин подреди в столицата да се основат специфични места за хранене на кучетата.
Животински бранители и деятели подадоха тъжба против по-ранното решение, настоявайки, че то нарушава правата на животните.
Много от кучетата по улиците на Делхи са безобидни, само че управляващите се пробват да реагират на растящия брой ухапвания, в това число и на деца. По данни от лечебни заведения в града се записват близо 2000 случая на ухапвания от кучета всеки ден.
От януари до юли 2025 година в Делхи са регистрирани 49 случая на бяс, само че не е ясно дали всички са в резултат на ухапвания от кучета.
Решението на съда не се отнася за животни с бяс или такива, които демонстрират нападателно държание. Според оценки в индийската столица има сред 500 000 и 1 милион бездомни кучета.
Ако Върховният съд на Индия не беше отменил решението от 11 август, всички прибрани от улиците кучета щяха да останат вечно в приюти и да не бъдат връщани по местата, от които са взети.
Това значи, че животните щяха да живеят в приюти, постоянно пренаселени и с неприятни условия. Те нямаше да могат да се върнат в познатата им среда. Вероятно щеше да има напрежение сред управляващите и бранителите на животните, които настояват, че всеобщо затваряне в приюти е нечовешко и на процедура невероятно при подобен голям брой кучета (до 1 млн. в Ню Делхи).
В Делхи (район Саакет) решението на Върховния съд за уличните кучета провокира спор. Съдът постанови, че единствено нападателни или заболели от бяс кучета би трябвало да остават в приюти, а останалите – след кастрация и имунизация – да бъдат връщани по местата, откъдето са взети.
Жителите и локалната Асоциация на притежателите на жилища (RWA) показаха паника по какъв начин ще се дефинира кои кучета са нападателни и кой ще носи отговорност при възможни набези. Те се притесняват и че новите „ зони за хранене “, планувани от съда, няма да бъдат изпълнени дейно, припомняйки други неизпълнени правосъдни разпоредби.
Част от хората обаче поддържат решението, като го виждат като уравновесен метод – отбрана за хората, само че и право на живот за животните. Според тях стерилизацията и имунизацията са задоволителни за надзор.
Животински бранители и деятели подадоха тъжба против по-ранното решение, настоявайки, че то нарушава правата на животните.
Много от кучетата по улиците на Делхи са безобидни, само че управляващите се пробват да реагират на растящия брой ухапвания, в това число и на деца. По данни от лечебни заведения в града се записват близо 2000 случая на ухапвания от кучета всеки ден.
От януари до юли 2025 година в Делхи са регистрирани 49 случая на бяс, само че не е ясно дали всички са в резултат на ухапвания от кучета.
Решението на съда не се отнася за животни с бяс или такива, които демонстрират нападателно държание. Според оценки в индийската столица има сред 500 000 и 1 милион бездомни кучета.
Ако Върховният съд на Индия не беше отменил решението от 11 август, всички прибрани от улиците кучета щяха да останат вечно в приюти и да не бъдат връщани по местата, от които са взети.
Това значи, че животните щяха да живеят в приюти, постоянно пренаселени и с неприятни условия. Те нямаше да могат да се върнат в познатата им среда. Вероятно щеше да има напрежение сред управляващите и бранителите на животните, които настояват, че всеобщо затваряне в приюти е нечовешко и на процедура невероятно при подобен голям брой кучета (до 1 млн. в Ню Делхи).
В Делхи (район Саакет) решението на Върховния съд за уличните кучета провокира спор. Съдът постанови, че единствено нападателни или заболели от бяс кучета би трябвало да остават в приюти, а останалите – след кастрация и имунизация – да бъдат връщани по местата, откъдето са взети.
Жителите и локалната Асоциация на притежателите на жилища (RWA) показаха паника по какъв начин ще се дефинира кои кучета са нападателни и кой ще носи отговорност при възможни набези. Те се притесняват и че новите „ зони за хранене “, планувани от съда, няма да бъдат изпълнени дейно, припомняйки други неизпълнени правосъдни разпоредби.
Част от хората обаче поддържат решението, като го виждат като уравновесен метод – отбрана за хората, само че и право на живот за животните. Според тях стерилизацията и имунизацията са задоволителни за надзор.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ