Решението не е да посочим следващия избавител на чело на страната, а да осъзнаем личните си отговорности и да можем да носим последствията от личните си решения
Д-р Петър Москов
Вчера написах няколко реда за отговорността към нещастието в Петрохан. Не за виновността за гибелта, за това си има полиция, която да проверява. За отговорността и за отхвърли от отговорност, което в основата и на това и на множеството ни неблагополучия.
Получих доста, откровено доброжелателни, известия и позвънявания, които ме поучаваха да не заемам такава позиция, тъй като е непопулярно и по този начин „ Синя България “ няма да получи нужната поддръжка. Благодаря Ви за отношението и да, слушам и разбирам какво казвате.
В тази връзка ще кажа следното. Знам, че в случай че разпилявам отговорност към другите звена на имагинерното нещо, което назоваваме “държава ”, това ще бъде чуваемо, виновността опредметена и успокоителното решение ще бъде да изберем партия Х, с цел да “ оправи страната ”.
Това ще бъде неистина!
За разказвачи на тази неистина, българите си имат Радев, Пеевски, ПП-та… Радев ни споделя: “…Държавата не може да отбрани децата си… ” Простичко, решението е страната да е по-голяма, по-властна, по-грижовна. На нас, на обществото, ни се вменява виновност, че не сме избрали верния всесилен бащица и по тази причина всички сме отговорни за Петрохан. Ако страната съм аз, ни споделя Радев, Вие ще изкупите виновността си и всичко ще е наред. Лъжа!
Истината е, че децата не са на страната. Те са мои, Ваши и отговорността за сина ми е моя и не е на никой различен. Аз съм му татко и в случай че съм отхвърлил тази отговорност и съм я тропосал на страна, Неправителствени организации, лама или Дядо Коледа, то всички последствия произтичат от това мое решение.
И не, решението не е да посочим следващия избавител на чело на страната, а да осъзнаем личните си отговорности и да можем
да носим последствията от личните си решения
Това е фундаментално разграничение в метода на мислене и надалеч надвишава Петрохан. Това е разликата сред това, което назоваваме ляво и дясно. Между лъжата за страната кърмилница и истината за самостоятелната независимост и отговорност.
Аз съм живял във всевластна страна. Държава, която искаш не искаш се грижи за теб. Задължително! Държава, която ми споделя по какъв начин да се обличам (униформата не е просто тип дреха, знак на това, че си се подчинил е), по какъв начин да се подстригвам, по кое време би трябвало да се прибирам, къде мога да работя, по кое време и каква кола мога да си купя, какъв брой пари мога да изкарвам… Държава в която няма неравенства. Държава в която няма фантазии, разнообразни от това колбаса или тв приемниците да не свършат преди да ми пристигна ред. Знам, че за доста хора това е визията за положително бъдеще. Тези хора си имат Радев (без неравенства), Пеевски (с магазини за хората), ПП-та (с партийни решения, какъв брой да е заплатата).
Аз не желая това.
Истината е, че смяна, завършек на прехода, както желаете го наречете, може да има единствено тогава, когато осъзнаем, че да защитим свободата си, значи да ограничим намесата на страната в живота си, в работата си, в бъркането в джобовете ни.
Лъжа е, че смяна значи да сложим различен шеф на всевластната страна. Свободата значи да носим личната си отговорност за работата си, за триумфа и неуспеха си, за децата и за живота си.
Това е „ Синя България “ и апелирам не искайте да сме нещо друго, захаросано и обещаващо, тъй като в случай че го поискате, значи че сте се примирили, че сте се отказали от разсъдъка и фантазиите си. Означава да приемем да назоваваме лъжата-истина.
„ Синя България “ е островът на тези, които не сме се предали
Предлагам да не го потапяме по конюнктурни аргументи, а да го разтеглим, а?
Д-р Петър Москов
Вчера написах няколко реда за отговорността към нещастието в Петрохан. Не за виновността за гибелта, за това си има полиция, която да проверява. За отговорността и за отхвърли от отговорност, което в основата и на това и на множеството ни неблагополучия.
Получих доста, откровено доброжелателни, известия и позвънявания, които ме поучаваха да не заемам такава позиция, тъй като е непопулярно и по този начин „ Синя България “ няма да получи нужната поддръжка. Благодаря Ви за отношението и да, слушам и разбирам какво казвате.
В тази връзка ще кажа следното. Знам, че в случай че разпилявам отговорност към другите звена на имагинерното нещо, което назоваваме “държава ”, това ще бъде чуваемо, виновността опредметена и успокоителното решение ще бъде да изберем партия Х, с цел да “ оправи страната ”.
Това ще бъде неистина!
За разказвачи на тази неистина, българите си имат Радев, Пеевски, ПП-та… Радев ни споделя: “…Държавата не може да отбрани децата си… ” Простичко, решението е страната да е по-голяма, по-властна, по-грижовна. На нас, на обществото, ни се вменява виновност, че не сме избрали верния всесилен бащица и по тази причина всички сме отговорни за Петрохан. Ако страната съм аз, ни споделя Радев, Вие ще изкупите виновността си и всичко ще е наред. Лъжа!
Истината е, че децата не са на страната. Те са мои, Ваши и отговорността за сина ми е моя и не е на никой различен. Аз съм му татко и в случай че съм отхвърлил тази отговорност и съм я тропосал на страна, Неправителствени организации, лама или Дядо Коледа, то всички последствия произтичат от това мое решение.
И не, решението не е да посочим следващия избавител на чело на страната, а да осъзнаем личните си отговорности и да можем
да носим последствията от личните си решения
Това е фундаментално разграничение в метода на мислене и надалеч надвишава Петрохан. Това е разликата сред това, което назоваваме ляво и дясно. Между лъжата за страната кърмилница и истината за самостоятелната независимост и отговорност.
Аз съм живял във всевластна страна. Държава, която искаш не искаш се грижи за теб. Задължително! Държава, която ми споделя по какъв начин да се обличам (униформата не е просто тип дреха, знак на това, че си се подчинил е), по какъв начин да се подстригвам, по кое време би трябвало да се прибирам, къде мога да работя, по кое време и каква кола мога да си купя, какъв брой пари мога да изкарвам… Държава в която няма неравенства. Държава в която няма фантазии, разнообразни от това колбаса или тв приемниците да не свършат преди да ми пристигна ред. Знам, че за доста хора това е визията за положително бъдеще. Тези хора си имат Радев (без неравенства), Пеевски (с магазини за хората), ПП-та (с партийни решения, какъв брой да е заплатата).
Аз не желая това.
Истината е, че смяна, завършек на прехода, както желаете го наречете, може да има единствено тогава, когато осъзнаем, че да защитим свободата си, значи да ограничим намесата на страната в живота си, в работата си, в бъркането в джобовете ни.
Лъжа е, че смяна значи да сложим различен шеф на всевластната страна. Свободата значи да носим личната си отговорност за работата си, за триумфа и неуспеха си, за децата и за живота си.
Това е „ Синя България “ и апелирам не искайте да сме нещо друго, захаросано и обещаващо, тъй като в случай че го поискате, значи че сте се примирили, че сте се отказали от разсъдъка и фантазиите си. Означава да приемем да назоваваме лъжата-истина.
„ Синя България “ е островът на тези, които не сме се предали
Предлагам да не го потапяме по конюнктурни аргументи, а да го разтеглим, а?
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ