22 г. затвор за пастрока, убил Ася , защото плачела
Решението на висшите магистрати е дефинитивно и не предстои на обжалване, заяви от съда.
Момиченцето бе убито на 7 май м.г. , до момента в който 26-годишната му майка Димитрина пасяла кравите и не била у дома. 30-годишният рецидивист Николай Шанков, който живеел на фамилни начала с майката, пребил 3-годишната Ася в стая на сграда в стопанския двор. Мъжът удрял детето с юмруци, ритал го, а най-после взел и железна тръба, с която го бил по главата и тялото. Причината за жестокото ликвидиране била, че детето плачело.
Пастрокът бе арестуван, като направи признание и изиска скъсен развой. На първа инстанция Шанков получи пожизнен затвор, само че поради съкратеното разследване съдът го понижи на 25 години затвор. Подсъдимият бе наказан да заплати на майката Димитрина Георгиева 80 000 лв. за неимуществени вреди.
Апелативните магистрати понижиха присъдата на 22 години затвор, само че и това се стори доста на детеубиеца, който апелира пред Върховния касационен съд. В жалбата си рецидивистът твърди, че е позволена очевидна неправда на наказването и желае понижаване на размера му на 20 години, нападна и присъденото обезщетение.
Тричленният състав на Върховен касационен съд намира, че инстанциите всъщност са определили съответно по тип наказване всред плануваните различни. Наложеното наказване „ отнемане от независимост “ за период от 22 години е към и под междинния размер на плануванаъа подмяна на „ пожизнен затвор “ с наказване „ отнемане от независимост “ за период от 15 до 30 години.
При определянето на размера на наложеното наказване и двете инстанции са отчели в задоволителна степен смекчаващите условия по делото (направено признание, грижа за семейството). Въпреки това, отегчаващите условия (жертвата е „ малолетно лице “, убийството е осъществено с особена свирепост, правосъдното минало на подсъдимия) изключват опцията за по-благоприятно отнасяне на подсъдимия посредством в допълнение понижаване на наложеното му наказване, пишат в претекстовете си съдиите от Върховен касационен съд.
Те не намират учредения за изменение на решението на въззивния съд и в гражданско-осъдителната му част, като регистрират, че съдилищата вярно са приели съществуващата роднинска връзка като доказателство за основателността на желае, а избраният по правдивост размер е съгласуван с интензитета и продължителността на отрицателните прочувствени прекарвания.
Момиченцето бе убито на 7 май м.г. , до момента в който 26-годишната му майка Димитрина пасяла кравите и не била у дома. 30-годишният рецидивист Николай Шанков, който живеел на фамилни начала с майката, пребил 3-годишната Ася в стая на сграда в стопанския двор. Мъжът удрял детето с юмруци, ритал го, а най-после взел и железна тръба, с която го бил по главата и тялото. Причината за жестокото ликвидиране била, че детето плачело.
Пастрокът бе арестуван, като направи признание и изиска скъсен развой. На първа инстанция Шанков получи пожизнен затвор, само че поради съкратеното разследване съдът го понижи на 25 години затвор. Подсъдимият бе наказан да заплати на майката Димитрина Георгиева 80 000 лв. за неимуществени вреди.
Апелативните магистрати понижиха присъдата на 22 години затвор, само че и това се стори доста на детеубиеца, който апелира пред Върховния касационен съд. В жалбата си рецидивистът твърди, че е позволена очевидна неправда на наказването и желае понижаване на размера му на 20 години, нападна и присъденото обезщетение.
Тричленният състав на Върховен касационен съд намира, че инстанциите всъщност са определили съответно по тип наказване всред плануваните различни. Наложеното наказване „ отнемане от независимост “ за период от 22 години е към и под междинния размер на плануванаъа подмяна на „ пожизнен затвор “ с наказване „ отнемане от независимост “ за период от 15 до 30 години.
При определянето на размера на наложеното наказване и двете инстанции са отчели в задоволителна степен смекчаващите условия по делото (направено признание, грижа за семейството). Въпреки това, отегчаващите условия (жертвата е „ малолетно лице “, убийството е осъществено с особена свирепост, правосъдното минало на подсъдимия) изключват опцията за по-благоприятно отнасяне на подсъдимия посредством в допълнение понижаване на наложеното му наказване, пишат в претекстовете си съдиите от Върховен касационен съд.
Те не намират учредения за изменение на решението на въззивния съд и в гражданско-осъдителната му част, като регистрират, че съдилищата вярно са приели съществуващата роднинска връзка като доказателство за основателността на желае, а избраният по правдивост размер е съгласуван с интензитета и продължителността на отрицателните прочувствени прекарвания.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ