Решението на служебното правителство да изтегли 1,4 млрд. евро от

Решението на служебното държавно управление да изтегли 1,4 милиарда евро от капитала на Българската банка за развиване (ББР) отвори нов фронт сред изпълнителната власт и държавната банка. Кабинетът показва мярката като възобновяване на обществен запас и антикорупционен ход, а ББР предизвестява, че това ще затрудни значими държавни стратегии.

Случаят надвишава чисто финансовия спор. Той слага въпроси за ролята на ББР, за метода, по който се ръководят държавните средства, и за това дали банката служи на стопанската система или се употребява като политически инструмент.

Какво реши държавното управление

Министерският съвет разгласи, че връща 1,4 милиарда евро неусвоен капитал от ББР назад в държавния бюджет. По думите на финансовия министър Георги Клисурски средствата няма да бъдат харчени от служебния кабинет, а ще останат разполагаем на бъдещото постоянно държавно управление.

Технически интервенцията съставлява прекачване на средства от една държавна сметка в друга – от ББР към бюджета.

Според кабинета тези пари стоят блокирани в банката от месеци, без явен проект за потреблението им, до момента в който страната заплаща лихви по заема, с който ресурсът е обезпечен.

Какво демонстрират цифрите

Правителството отговори на рецензии от страна на управлението на банката. От Финансовото министерство напомнят, че реализацията на Инвестиционната стратегия за общински планове е измежду главните цели на служебното държавно управление, а средствата за изплатите по нея са обезпечени.

1,4 милиарда евро – това е главната сума в разногласието. Тя съставлява неизползвана част от финансово нарастване на ББР, направено през 2025 година Ако се преизчисли в левове, сумата е почти 2,74 милиарда лв..

Ресурсът е съпоставим с няколко годишни бюджета на приблизително огромни министерства, значителна част от финансовите разноски на страната или мащабна стратегия за пътища, лечебни заведения или общински вложения.

Близо 2 милиарда евро е било общото нарастване на капитала на ББР през 2025 година Според държавното управление банката е употребила към 600 млн. евро, а останалите 1,4 милиарда евро не са били усвоени.

460,2 млн. евро пък е оптималният размер на разноските по капиталовата стратегия за общински планове през 2026 година до приемането на постоянен бюджет. Средствата следва да се разплащат посредством ББР.

На процедура това значи финансиране за поправки, ВиК планове, улици, детски градини, обществена и локална инфраструктура.

Средствата по схемата за саниране и възобновяване на жилищни здания е 246,6 млн. евро. Те идват главно от европейско финансиране по Плана за възобновяване и резистентност, с национално съфинансиране.

Тоест, това не са пари на ББР, а средства, които банката управлява.

Защо ББР още веднъж е наричана „ касичка “

В политическия спор ББР от години е наричана „ касичка “, тъй като вместо да извършва класическата си роля на банка за поддръжка на дребния и междинния бизнес, постоянно е упреквана, че концентрира запаси в стеснен кръг огромни компании или се употребява за непрозрачни държавни схеми.

Премиерът Андрей Гюров съобщи, че част от заемите, изтеглени през 2025 година, са били „ заключени “ в ББР – банка, която съгласно него е „ касичка на модела Борисов-Пеевски “.

Той добави и остра рецензия, че това е банка „ с необятни пръсти и къса памет, която раздава големи заеми и не помни да си ги потърси “.

Тези думи демонстрират, че разногласието е освен счетоводен, а политически и институционален.

Министерството на финансите акцентира, че фискалната политика се дефинира от Народното събрание и Министерския съвет, а осъществяването ѝ е задача на държавното управление.

С други думи – кабинетът твърди, че държавната банка не може независимо да задържа забележителен обществен запас без ясно предоставени политики и надзор.

От ведомството твърдят още, че заплащанията по общинската стратегия и санирането са обезпечени и няма риск за настоящите разплащания.

От ББР реагираха остро, като обявиха, че понижението на капитала е направено без авансово координиране с управлението на банката и без признат постоянен бюджет за 2026 година

Според банката това може да докара до шест директни отрицателни резултата, измежду които ограничение на опциите за заплащания към общините, усложнения при осъществяване на държавни стратегии, по-слаба дарба за реакция при рецесии, в това число ценови шокове при енергоносителите.

С други думи – ББР твърди, че капиталът не е въздържан запас, а инструмент за бърза държавна интервенция при потребност.

По тематиката „ Свободна точка “ отбелязва, че средствата са част от държавен заем, взет през 2025 година, и че осем месеца банката не е показала идея по какъв начин ще употребява останалите 1,4 милиарда евро.

Изданието цитира аргумента на кабинета, че до момента в който ресурсът стои необработен, страната заплаща лихви по него. Именно по тази причина средствата се връщат в бюджета.

Този подробност е значителен: в случай че заемните пари не работят стопански, а генерират разноски по обслужване, натоварването остава за данъкоплатците.

По-широкият въпрос: каква би трябвало да е ролята на ББР

Българската банка за развиване е единствената държавна банка у нас. По план тя би трябвало да подкрепя дребни и междинни предприятия, експортьори, нововъведения, районно развиване и антикризисни стратегии.

Когато обаче ресурсът ѝ се употребява непрозрачно или стои необработен, разумно поражда въпросът дали банката извършва предназначението си.

Сблъсъкът сред държавното управление и ББР е спор за надзор върху милиарди обществени средства. Кабинетът твърди, че освобождава блокиран запас и стопира неефективно ръководство. Банката предизвестява, че по този начин се отслабва основен държавен инструмент.

Истинският проблем обаче е по-дълбок: неналичието на доверие, бистрота и ясна тактика за ролята на ББР. Докато държавната банка от време на време попада в политически кавги и е наричана „ касичка “, обществото ще продължи да се съмнява дали тя работи в полза на стопанската система или на властта.