Решението на Съда на Европейския съюз (САС) от 16 март

Решението на Съда на Европейския съюз (САС) от 16 март 2023 година да не допусне желае на Европейска комисия против България за продължаващото замърсяване на въздуха с фини прахови частици е само избирателен шанс за политиците и админите в страната ни, разясняват в свое мнение от екологично съдружие " За Земята ". Решението не е резултат от „ устойчиви дейности “ на българските институции, както твърди Министерството на околната среда и водите. Причината е, че самото нарушаване е налице, а ограниченията за отстраняването му липсват или са неефективни. България всъщност продължава да не извършва наредбите на Европейски Съюз и съответното законодателство, макар че е задължена. През 2022 година измежду градовете с превишения на дневната норма на ФПЧ10 са София, Пловдив, Видин, Монтана, Никопол, Русе, Перник, Смолян и Бургас. Страната ни очевидно не вкарва задоволително работещи ограничения във връзка с чистотата на атмосферния въздух и щеше да загуби делото, в случай че не беше позволена процедурна неточност от вносителя. Процедурните неточности се поправят елементарно и бързо, за разлика от годините пропуски и липса на поредна и пълноценна държавна политика в една прекомерно значима сфера, засягаща десетки български градове и милиони жители.  На 5 април 2017 г.  Съдът на Европейския съюз постанови решение против България за нарушавания на европейското законодателство за чист въздух. От присъединението си към Европейски Съюз страната ни надвишава годишните и дневните пределно възможни правила за фини прахови частици. Съдът на Европейския съюз намира България за отговорна и по двете повдигнати обвинявания: за систематично и непрекъснато неспазване на нормите за ФПЧ10 и за не приемане на ограничения, които да реализират чист въздух допустимо най-бързо.  Заради продължаващото замърсяване, през 2021 година Европейска комисия заведе дело против България за несъблюдение на това решението от 2017 година (дело С-174/21) и изиска налагане на 11 млн. лева еднократна глоба и над 55 500 лева дневно (над 20 млн. лева на година) периодическа глоба за всеки ден несъблюдение.  На 16 март 2023 година Съд на Европейския съюз отхвърли желае на Комисията поради процедурно нарушаване, осъществено в досъдебната процедура. Според Съд на Европейския съюз Комисията не е уведомила България с  „ изискваната изясненост “, че решението от 5 април 2017 година не е изпълнено към съответната дата от процедурата. Това не е оправдателна присъда и изобщо не значи, че качеството на въздуха в страната ни към този момент дава отговор на нормите.  „ Съдът въобще не преглежда дали страната ни е изпълнила решението от 2017 година Ако се бе стигнало до разглеждане на желае всъщност, бихме могли да чакаме решение против България, защото нормите за чист въздух не престават да бъдат нарушавани в доста градове у нас и през 2022 година “, изяснява юрист Регина Стоилова, работила по няколко каузи за въздуха в България. В този смисъл неналичието на наказания би могло даже да е във щета на българските жители. Ситуацията значи, че несполучливото ръководство на страната още известно време няма да получи спомагателен напън да поправя пропуските си във връзка с политиката за чист въздух. Ако в бъдеще Европейска комисия заведе нов иск данъкоплатецът е допустимо да бъде осъден два пъти – като заплати още по-голяма санкция, до момента в който продължава да изпитва здравните резултати от нечистия въздух.  Една от аргументите за забавените ограничения за качеството на атмосферния въздуха е отводът на българските съдилища да позволен жители и неправителни организации да апелират стратегиите за възстановяване на въздуха. Тези стратегии са главният инструмент на общините за предприемане на ограничения за чист въздух и реализиране на нормите. Без надзор общините „ усвояват “ европейски средства и одобряват стратегии проформа и без резултат. Още през 2020 година Европейска комисия стартира наказателна процедура против България, с цел да могат жителите да защитят правата си. Въпреки това при започване на 2022 година Върховен административен съд за следващ път отхвърли да прегледа жалбите на жители на София, Екологично съдружие „ За Земята “ и „ Грийнпийс “ - България против програмата на общината, което дефинира ограниченията за чист въздух до 2026 година Към момента тази законова спънка не е отстранена. Сред най-видимите образци за забавено и неуместно осъществяване на значима мярка за непорочност на въздуха в България е влизането в действие на Зона с ниски излъчвания (ЗНЕ) в София, което беше отсрочено чак за края на 2023 година, въпреки ясното решение на българския съд по въпроса с съответно сложени периоди. Също по този начин процесът, необходим за установяване на работеща ЗНЕ, беше претупан и ни се одобри вид, който няма да е ефикасен, показват експертните отчети.  „ България мина сред капките с това решение на Съда на Европейска комисия . Няма никакво съображение да се твърди, че решението удостоверява добре свършена работа. Точно противоположното. Например налице е извънредно забавяне с въвеждането на Зони с ниски излъчвания за превоз в София. Предвидената ЗНЕ е доста слаба мярка и в случай че има усъвършенстване, то ще е минимално “, показва Ивайло Хлебаров от екип „ Въздух “ в „ За Земята “.  Отмяната на глобата от европейските институции не трябва да се подминава с лека ръка или да бъде мнимо обявявана за „ триумф “,  а следва да усили упоритостта на ръководещите в страната ни да подхващат ефикасни ограничения за битка с мръсния въздух. Особено като в действителност към този момент изоставаме повече, в сравнение с обществените полемики по този въпрос допускат, защото новата европейска инструкция за чист въздух предвижда доста по-строги правила за качество на въздуха. Процедурните неточности на някой бюрократ не значат, че дишаме чист въздух. Не значат, че и няма скоро да си платим за продължаващото замърсяване, както със здравето си, по този начин и от джоба си, разясняват още от екологичното съдружие.