Лидия Шулева: Трябва да се отделят социалните функции от пенсионната система
Решението на проблемите с недостига в държавното публично обезпечаване и намаляващата адекватност на пенсиите минава през промяна на пенсионната система. Трябва да се направи промяна, да се запушат пробойни, както и да се отделят обществените функционалности от пенсионната система. Това разяснява някогашният министър на труда и обществената политика Лидия Шулева по Нова телевизия във връзка отчета на Националния застрахователен институт (НОИ).
Докладът разкри, че съотношението сред броя на пенсионерите и броя на обезпечените лица ще се усили от 68% през 2023 година до 78% през 2070 година, а осигурителните вноски би трябвало да се усилят съвсем двойно, с цел да се покрият разноските за пенсии. В момента размерът на действителната вноска за пенсия е 16,3% от осигурителния приход, а на нужната е 37,5 на 100. В дълготраен проект до 2070 година дефицитът в спомагателното публично обезпечаване ще се резервира на равнища от към 5% от Брутният вътрешен продукт.
„ Няма нищо трагично в този отчет “, сподели Шулева и посочи, че решението на въпроса не е посочено в документа. По думите й би трябвало да се направи промяна в пенсионната система, да се запушат пробойни и да се вършат нови салда в обществената система.
Темата разясниха и икономистите Адриан Николов и Михаил Кръстев.
Кръстев сподели, че парите за пенсии са „ наши пари, които страната преразпределя “. „ Може да начертаем едни правила, само че в случай че политиците не ги съблюдават, те се обезсмислят “, сподели още той.
По думите му бюджетът може да си разреши дотацията към публичното обезпечаване, което да разреши и изплащането на пенсии и в бъдеще, защото това е субсидия от бюджета. „ България, с Брутният вътрешен продукт от 200 милиарда лева, може да обезпечи нужните средства за субсидия в пенсионната система. Въпросът е какво се реализира с това “, изясни икономистът.
Докладът разкри, че съотношението сред броя на пенсионерите и броя на обезпечените лица ще се усили от 68% през 2023 година до 78% през 2070 година, а осигурителните вноски би трябвало да се усилят съвсем двойно, с цел да се покрият разноските за пенсии. В момента размерът на действителната вноска за пенсия е 16,3% от осигурителния приход, а на нужната е 37,5 на 100. В дълготраен проект до 2070 година дефицитът в спомагателното публично обезпечаване ще се резервира на равнища от към 5% от Брутният вътрешен продукт.
„ Няма нищо трагично в този отчет “, сподели Шулева и посочи, че решението на въпроса не е посочено в документа. По думите й би трябвало да се направи промяна в пенсионната система, да се запушат пробойни и да се вършат нови салда в обществената система.
Темата разясниха и икономистите Адриан Николов и Михаил Кръстев.
Кръстев сподели, че парите за пенсии са „ наши пари, които страната преразпределя “. „ Може да начертаем едни правила, само че в случай че политиците не ги съблюдават, те се обезсмислят “, сподели още той.
По думите му бюджетът може да си разреши дотацията към публичното обезпечаване, което да разреши и изплащането на пенсии и в бъдеще, защото това е субсидия от бюджета. „ България, с Брутният вътрешен продукт от 200 милиарда лева, може да обезпечи нужните средства за субсидия в пенсионната система. Въпросът е какво се реализира с това “, изясни икономистът.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ




