- Решението на президента Байдън, че страните вече могат да

- Р ешение то на президент а Байдън, че страните към този момент могат да обмислят прехвърлянето на F-16 към Украйна, е монументално

- В някои области се радвах да видя измененията в България, в други – не бях доста удовлетворен, само че мисля, че страната върви напред

 

Винсент Кампос е някогашен посланик, пълководец и анализатор в сферите на политиката, енергетиката, сигурността и защитата.

Той е и някогашен представител на Бюрото за енергийни запаси към Държавния департамент на Съединени американски щати, а сред 2009 и 2011 година е представител на посолството на Съединени американски щати в България.

Живял и работил повече от 17 години в над 60 страни в Латинска Америка, Западна Африка, Източна Европа и Близкия изток.

 

Живял сте в България през 2009-2011 година Това е било преди 12 години. Виждате ли страната изменена?

Първо, позволете ми да ви благодаря, че ме поканихте за това изявление. За благополучие, откогато напуснах през 2012 година, съм идвал тук доста пъти. Няколко години не бях посещавал страната и се върнах в България още веднъж през януари 2023 година Има доста промени – някои към по-добро, други – не са на добре… Но мисля, че се открояват две области на напредък. От една страна това е енергетиката. Например построяването и откриването на 1 октомври 2022 година на интерконектора Гърция-България (ICGB) – това е доста, доста позитивно развиване. Също и решението за закупуване на F-16, което съгласно мен беше необикновено значимо.

Но въпреки това съм доста угрижен за политическата обстановка – както и множеството българи, които срещам . Особено в последните 2 години. Вече ходихте 5 пъти на избори и това основава доста провокации – освен за България, само че и за европейските ѝ сътрудници, за Съединени американски щати и за двустранните връзки. Така че – в някои области се радвах да видя измененията, в други – не бях доста удовлетворен, само че мисля, че България върви напред и няма причина да не може да продължи да се движи в вярната посока.

В тази сложна политическа обстановка ние – България, и Балканите, а и Европа като цяло, сме застрашени и от съветската експанзия в Украйна. Мислите ли, че тази война ще свърши скоро?

Дали ще свърши скоро? Задавали са ми този въпрос и преди. Чувал съм други хора да дават отговор на него. Но на първо място, никой не може да планува края на войната. В същото време всички сме единомислещи, че желаеме да завърши допустимо най-скоро. Но има толкоз доста фактори. Никой не може да направи точна оценка за периодите, в които ще завърши войната. Украйна се бори против безмилостната съветска експанзия. Няма никакво опрощение за нахлуването в непозната страна, както Русия направи по отношение на. Атаките против цивилното население и инфраструктурата са безусловно непростими.

Но обърнете внимание на способността на Украйна да отблъсква съветските сили и на поддръжката на Запада. Когато приказвам за „ Запада “, имам поради най-вече Европа и Съединени американски щати, а в този момент се включи и Австралия. Това съдействие и помощ би трябвало да останат приоритет. Наскоро видяхме, че Англия дава спомагателна поддръжка. Президентът Байдън взе решение, че ще поддържа прехвърлянето на F-16, в случай че други страни желаят да ги дадат на Украйна. Не знам осъзнава ли се какъв брой е значимо това решение. Защото когато Съединени американски щати дават съоръжение – изключително тактическо, на други страни или страните купуват това съоръжение, постоянно има условие – те не могат да го трансферират или споделят с трета страна, в случай че не получат непосредствено позволение от Съединени американски щати. И това се прави през Държавния департамент в съгласуваност с Министерството на защитата.

Ето за какво фактът, че президентът Байдън сподели, че страните към този момент могат да обмислят прехвърлянето на F-16, е колосален. С продължаващата поддръжка на Запада моето мощно чувство е, че Украйна ще разполага с задоволително съоръжение, с цел да държи Русия отвън страната . Но мисля, че най-важният фактор във всичко това, което изненада хората през първите седмици и месеци на войната, беше решимостта и мощната воля на украинските военни и украинския народ да работят дружно и да се борят с Русия. И, несъмнено, Владимир Путин беше шокиран – той въобще не очакваше това – подобен дух и водачество от страна на президента Зеленски. Те послужиха за ентусиазъм на останалия свят, който подкрепя и поддържа Украйна. Ще забележим какво ще стане. Мисля, че би трябвало да следим доста деликатно тази година. Много е допустимо да се реализира забележителен прогрес в прекъсването на Русия или изтласкването ѝ през идващите няколко месеца до края на годината. Дотогава ще може да се реши по-добре дали тази война ще продължи още 6 месеца или може би още няколко години. Ще забележим.

Споменахте, че доста страни вземат участие с оръжия и техника, само че – най-малко публично, България не е измежду тях. Добър натовски сътрудник ли сме в тази обстановка?

Ако приказваме като цяло за България като сътрудник в НАТО, дано първо посочим, че страната има доста положителни резултати и принос в редица области. И даже беше хазаин на образования на НАТО. Ново Село и Граф Игнатиево са доста дейни в приемането на съюзнически елементи от НАТО. Но в аспекта на Украйна: ще бъда доста пряк с вас. Бях доста отчаян от реакцията на България – в действителност. България сигурно може повече. Знам, че можете повече. Осъзнавам, че стопанската система е изправена пред провокации и че има висока инфлация...

Нито едно от тези не беше причината…

... само че с цялото ми почитание към това - разбирам всичко... Но погледнете Украйна, вижте проблемите, през които минават те. Каквито и други аргументи да има, би трябвало да им оказваме помощ. И това включва и България.

Знаете, че тук на Балканите имаме доста нерешени проблеми. И съществува известно разбиране, че Кремъл „ подхранва “ търканията сред страните, с цел да ни направи лесни за манипулиране. С какви усеща сте към тези теории?

Силно имам вяра, че това са доста повече от „ теории “. Всъщност са исторически обстоятелства. Кремъл се меси на толкоз доста равнища на Балканите по най-различни способи. Включително п ропаганда и дезинформация, само че също и заплащане на политици, подкрепящи Русия и на съветски другарски групи, които стачкуват и въздействат на вътрешните работи на страната . И в действителност един мой доста добър другар в Румъния написа книга за дисертация за докторската си степен и заглавието беше нещо от вида „ Русия против Румъния: взор зад сцената на съветската агитация “. Книгата е доста добре документирана и дава някои образци за директна или непряка съветска интервенция – даже в изборите на Балканите през последните няколко години. Така че няма въпроси „ дали Русия се намесва “. Няма подозрение „ пробва ли се Русия да манипулира “. И няма въпрос „ ще продължат ли “. И освен в политиката, само че и в върху решенията, които засягат стопанската система и в частност енергетиката.

Вие сте доста добре осведомени с проблемите сред България и Северна Македония – продължаващият спор за езика, героите, малцинствата в страните… И разбирам, че тези проблеми евентуално не наподобяват изключително съществено, погледнати отсрани , само че е реалност, че не се приближаваме до разрешаването им. Имате ли пояснение за какво е по този начин?

Всъщност това е забавен ъгъл, от който да се огледа обстановката. От позиция на външен наблюдаващ, е по този начин. В по-голямата си част чужденците в действителност не могат да правят оценка степента на напрежението. И не постоянно го схващат. Когато пристигнах през 2009 година като представител на посолството, бях осведомен с предисторията и проблема със Северна Македония, само че едвам когато дойдох и започнах да приказвам с българи и сътворявам другари, получих повече ясното за някои от проблемите.

Малко откакто дойдох в посолството, в България имаше избори и беше определено ново държавно управление. И тогава посолството реши да провежда медийно образование за държавните пресслужби на министър-председателя и другите министерства. Доведохме медийни специалисти от Съединени американски щати да прекарат 2 дни тук, в България. В събрахме екипите на медиите. Идеята беше да покажем по какъв начин управляваме държавните пресслужби в Съединени американски щати. Но с цел да подобрим образованието и във връзка с Северна Македония, поканихме и посланика на Съединени американски щати в Скопие по това време да приказва и да го открие. Той с наслада се съгласи. В диалога, който организирахме, той попита дали може да докара и двама македонци – представителите на Народното събрание и на президентството. И по този начин, посред цялото това напрежение, бяхме с посланика в Северна Македония и двамата македонци в София. И си припомням, че в първия ден хората бяха малко нервни, само че по-късно започнаха да си приказват и станаха по-дружелюбни. Не беше като да са врагове. До вечерта на първия ден те изглеждаха като фамилни другари. Беше необикновено какъв брой топло бяха посрещнати македонците, не е имало никакво напрежение. А след края на двата дни, те си размениха телефонни номера, откриха неофициална връзка и в действителност се любуваха взаимно на компанията си. Така че, заради този ми опит и това, което видях в идващите години, съм доста отчаян, че към момента не е реализирано съглашение и напрежението не е позволено.

Но несъмнено разбирате, че в действителност няма напрежение сред хората? Всички северномакедонци са добре пристигнали тук. И доста българи също пътуват натам. От позиция на естествените хора – ние сме другарски прилежащи народи, сред които няма езикова преграда. Това е политическо напрежение.

Точно. Аз разбирам. Това, което води до тази обстановка е, че не хората договарят, а политиците . Това продължи прекомерно дълго. Има докладчик от Европейския парламент за справяне с този проблем и той е българин, което съгласно мен е фантастично (Илхан Кючюк (АЛДЕ) е непрекъснатият докладчик на Европейския парламент за Република Северна Македония). Хората си се схващат, само че има политически групи, които не престават да го подклаждат – и това е малцинството от хората. Ето за какво мощно имам вяра, че достигането до решение изисква сериозна работа. И тази сериозна работа изисква съществени хора, които откровено желаят да съумеят. Така че, в случай че не се стремите към триумф, по-добре стойте настрани. Нека хората и политиците, които в действителност желаят да реализират триумф, да си свършат работата.

Наскоро министър председателят Ковачевски направи остро изказване: „ Начинът на говорене, употребен от България за Северна Македония, за жалост, е доста сходен на метода, по който Руската федерация приказва за Украйна “. Наистина ли изглеждаме толкоз зле в профил ?

Всъщност като цяло не съм склонен, само че в това време мога да схвана за какво някой би имал тези усеща, с които наблягам – не съм склонен. Това е превъзходен образец за гледната точка, която имат някои хора и по какъв начин могат да дадат подобен краен образец като Русия и Украйна за неналичието на връзка и съгласуваност. Но мисля, че това е ужасяващ образец, тъй като вижте какъв е резултатът. Русия нахлу в Украйна. Никой не желае да нахлува в Северна Македония. И никой не желае да нахлува в България. Това е изцяло неправилна посока на диалога. Такива хора би трябвало да мислят какво споделят – не се опасявам да кажа това непосредствено. Освен това, тъй като към този момент не съм посланик, приказвам малко по-свободно. Лидерът на една страна би трябвало да внимава какво приказва . Отговорността на водача е да откри метод да продължи напред с разрешаването на казуса. В отговорностите му не влиза да утежнява обстановката. Жалко е, че той сподели тези неща, само че мисля, както казахте и по-рано, че хората би трябвало да осъзнаят: това не е отразява метода на мислене в Северна Македония. За страдание, изказването беше направено на доста високо равнище, тъй че не можете просто да го игнорирате. Подобни изказвания обаче безусловно не способстват за напредъка и Ковачевски в действителност би трябвало да измисли нещо по-важно за казване.

-------

Винсент Кампос приключва Академията за брегова защита на Съединени американски щати с бакалавърска степен по инженерство и икономика; владее арабски, испански, български, румънски и френски език. Има близо 20 години образование, а измежду секторите са връзки с медиите, престъпни следствия, политическа и икономическа търговия, запазване на околната среда, енергийния бранш, инспекции на търговски кораби и разследващи въпроси, и други

Той приключва кариерата си като офицер от външната работа (FSO) в Държавния департамент на Съединени американски щати, както и като назначен офицер в Бреговата защита на Съединени американски щати (USCG) през април 2022 година Бил е на работа в Ирак, Чили, България, Бахрейн и Румъния. В Съединени американски щати е служил в Бюрото по политически и военни въпроси; Бюрото за разузнаване и изследвания; Бюрото за енергийни запаси, където е бил чиновник за връзки с обществеността и анализатор за Ирак. Неговата кариера в бреговата защита включва назначения както в Съединени американски щати, по този начин и голям брой страни в Африка и Южна Америка.

Освен това е бил шеф на интервенциите на вицепрезидента, който координира главните междуведомствени действия за битка с опиатите в целия тихоокеански район.

След напускането на държавната работа той работи интензивно по високоприоритетни въпроси и събития на интернационалната сцена, в това число изменящата се тактика на НАТО в отговор на безмилостната и брутална съветска експанзия в Украйна; зараждащите провокации в европейската енергийна сигурност; нарасналата роля в сигурността в границите на Черноморския район и политическата неустановеност и дълготрайните връзки сред Ирак и района на Кюрдистан.

Последните му разбори, мнения и изявленията в пресата, привлякоха интернационалното внимание.