Идва ли най-после развръзката за АЕЦ „Белене“
Решението на Парламента от 2 март 2018 по отношение на АЕЦ " БЕЛЕНЕ " би трябвало да бъде тъкмо и навреме изпълнено, само че Министерският съвет би трябвало да регистрира занапред рисковете пред това осъществяване. Иначе страната ще зацикли за следващ път по тематиката, а това – с изключение на всичко друго - ще продължи да коства доста пари.
Славчо Нейков
Експерт по енергийна политика
След шестгодишен застой на парламентарно равнище, на 2 март Народното събрание одобри дълго чакано решение по тематиката АЕЦ " Белене " - изпълнителната власт да предложи съответни по-нататъшни стъпки, свързани с плана. Решението на Народното събрание е забавно минимум с две неща - както от позиция на процедурата, по този начин и поради рисковете, които крие осъществяването на същностните му разпореждания.
Дълго чакана стъпка на равнище " институции "
От процедурна позиция първото, което направи усещане, беше консенсусът по приемане на решението – при 137 дали своят вот депутати нито един въздържал се или срещу. Този факт самичък по себе си е за отбелязване, тъй като илюстрира наболялата потребност точно държавните институции да се заемат най-сетне с тематиката – нещо, което до момента неумело беше прехвърляно в неправителствения бранш. Нещо повече – нуждата от съответна интервенция на държавно равнище към този момент е ясно обусловена както от декларираното от премиера Борисов разглеждане на опцията за построяването на АЕЦ " Белене " като районен план, по този начин и поради последните му оповестени диалози по тематиката с президента Путин.
В процедурната сфера обаче не стана ясно за какво Парламентът не анулира решението си от 28 март 2012, в което главен акцент беше прекратяването на плана – това решение от днешна позиция звучи изцяло несъответстващо в неговата целокупност.
И за четири съществени риска
От позиция на наличието, решението е повече от ясно. Това обаче не значи, че фактическото му осъществяване не е обвързвано най-малко с четири риска, които би трябвало да бъдат регистрирани навреме.
Първият от тях е неналичието на настояща енергийна тактика. Въпросът, който срамежливо стои открит в държавните стратегии, е поставян на експертно равнище от години; само че връзката сред АЕЦ " Белене " и нова тактика не беше направена в решението. Това обаче не значи, че тя не съществува и че подготовката на тактиката може да бъде отлагана – към този момент няма закъде.
Вторият риск е обвързван със периодите за осъществяване на решението и изобщо с времевия фактор за по-нататъшните стъпки по плана. Заложеният за държавното управление период е 30 юни 2018 година Реално видяно, срокът е повече от великодушен, тъй като изпълнителната власт би следвало от дълго време да се е концентрирала по темата; а и отчетът на Българска академия на науките, както и други аналитични разработки съдържат задоволително информация за подготовка на управническа позиция макар другите експертни отзиви. Притеснения за спазването на периода може да сътвори и административният потенциал, само че посочените нагоре фактори би следвало да компенсират възможната му непълнота. Същевременно не би трябвало да се не помни, че представянето на позиция на изпълнителната власт пред Парламента в края на юни т.е. преди летните отпуски, ще докара до значително закъснение на разискването й. В този подтекст следва да се регистрира и нуждата от задоволително време за показване вижданията на неправителствения бранш.
Третият риск е обвързван с ненужното политизиране на тематиката – изключително в обичания на мнозина подтекст " русофили " против " русофоби ". Изразявал съм мнението си, че разискванията на такава повърхност са освен без съображение, само че и са контрапродуктивни (каквито, апропо, са и глобите против Русия – най-много през призмата на енергийния сектор). Връщането на дебата по плана в този подтекст освен ще забави решението на институциите за по-нататъшната му орис, само че и може да докара до излишно усложняване на връзките ни както с " Росатом ", по този начин и с Русия като цяло. А е ясно, че без съветско подпомагане реакторите не могат да бъдат осъществени - без значение къде и по какъв начин. В последните 18 месеца министър Петкова и държавното управление като цяло съумяха да възстановяват връзката с Русия в региона на енергетиката, а това ще става все по-нужно за България и за Европейски Съюз - и достиженията в тази сфера не би трябвало да се зачертават с лека ръка.
Четвъртият риск е обвързван с неналичието на конкретика на предстоящото предложение, без значение какво ще е то. За разлика от отчета на Българска академия на науките по тематиката, който показва серия от разновидности за по-нататъшната орис на плана, от изпълнителната власт се чака да показа най-сетне своя съответна визия и причините си за нея, дружно с пътна карта за реализацията й. Ако такава конкретика липсва, и институциите, и обществото още веднъж ще затънат в многословни разногласия и в следствие тематиката ще бъде върната на изходна позиция без да се вземе някакво решение.
А това е най-лошото, което може да се случи.
Славчо Нейков
Експерт по енергийна политика
След шестгодишен застой на парламентарно равнище, на 2 март Народното събрание одобри дълго чакано решение по тематиката АЕЦ " Белене " - изпълнителната власт да предложи съответни по-нататъшни стъпки, свързани с плана. Решението на Народното събрание е забавно минимум с две неща - както от позиция на процедурата, по този начин и поради рисковете, които крие осъществяването на същностните му разпореждания.
Дълго чакана стъпка на равнище " институции "
От процедурна позиция първото, което направи усещане, беше консенсусът по приемане на решението – при 137 дали своят вот депутати нито един въздържал се или срещу. Този факт самичък по себе си е за отбелязване, тъй като илюстрира наболялата потребност точно държавните институции да се заемат най-сетне с тематиката – нещо, което до момента неумело беше прехвърляно в неправителствения бранш. Нещо повече – нуждата от съответна интервенция на държавно равнище към този момент е ясно обусловена както от декларираното от премиера Борисов разглеждане на опцията за построяването на АЕЦ " Белене " като районен план, по този начин и поради последните му оповестени диалози по тематиката с президента Путин.
В процедурната сфера обаче не стана ясно за какво Парламентът не анулира решението си от 28 март 2012, в което главен акцент беше прекратяването на плана – това решение от днешна позиция звучи изцяло несъответстващо в неговата целокупност.
И за четири съществени риска
От позиция на наличието, решението е повече от ясно. Това обаче не значи, че фактическото му осъществяване не е обвързвано най-малко с четири риска, които би трябвало да бъдат регистрирани навреме.
Първият от тях е неналичието на настояща енергийна тактика. Въпросът, който срамежливо стои открит в държавните стратегии, е поставян на експертно равнище от години; само че връзката сред АЕЦ " Белене " и нова тактика не беше направена в решението. Това обаче не значи, че тя не съществува и че подготовката на тактиката може да бъде отлагана – към този момент няма закъде.
Вторият риск е обвързван със периодите за осъществяване на решението и изобщо с времевия фактор за по-нататъшните стъпки по плана. Заложеният за държавното управление период е 30 юни 2018 година Реално видяно, срокът е повече от великодушен, тъй като изпълнителната власт би следвало от дълго време да се е концентрирала по темата; а и отчетът на Българска академия на науките, както и други аналитични разработки съдържат задоволително информация за подготовка на управническа позиция макар другите експертни отзиви. Притеснения за спазването на периода може да сътвори и административният потенциал, само че посочените нагоре фактори би следвало да компенсират възможната му непълнота. Същевременно не би трябвало да се не помни, че представянето на позиция на изпълнителната власт пред Парламента в края на юни т.е. преди летните отпуски, ще докара до значително закъснение на разискването й. В този подтекст следва да се регистрира и нуждата от задоволително време за показване вижданията на неправителствения бранш.
Третият риск е обвързван с ненужното политизиране на тематиката – изключително в обичания на мнозина подтекст " русофили " против " русофоби ". Изразявал съм мнението си, че разискванията на такава повърхност са освен без съображение, само че и са контрапродуктивни (каквито, апропо, са и глобите против Русия – най-много през призмата на енергийния сектор). Връщането на дебата по плана в този подтекст освен ще забави решението на институциите за по-нататъшната му орис, само че и може да докара до излишно усложняване на връзките ни както с " Росатом ", по този начин и с Русия като цяло. А е ясно, че без съветско подпомагане реакторите не могат да бъдат осъществени - без значение къде и по какъв начин. В последните 18 месеца министър Петкова и държавното управление като цяло съумяха да възстановяват връзката с Русия в региона на енергетиката, а това ще става все по-нужно за България и за Европейски Съюз - и достиженията в тази сфера не би трябвало да се зачертават с лека ръка.
Четвъртият риск е обвързван с неналичието на конкретика на предстоящото предложение, без значение какво ще е то. За разлика от отчета на Българска академия на науките по тематиката, който показва серия от разновидности за по-нататъшната орис на плана, от изпълнителната власт се чака да показа най-сетне своя съответна визия и причините си за нея, дружно с пътна карта за реализацията й. Ако такава конкретика липсва, и институциите, и обществото още веднъж ще затънат в многословни разногласия и в следствие тематиката ще бъде върната на изходна позиция без да се вземе някакво решение.
А това е най-лошото, което може да се случи.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ