Решението на МВР да се обяви конкурс и да бъдат

Решението на Министерство на вътрешните работи да се разгласи конкурс и да бъдат закупени 30 000 (да, трийсет хиляди) икони за битка с злополуките по пътя е същинска насмешка с православието и религията. 

В реалност - в случай че вземем поради страната и нейното ръководство - сходен " търг " е естествено продължение на " концепцията " в учебно заведение да се учи вяра. Тук желая да отбележа, че персонално аз нямам нищо срещу учениците да учат вероучение, само че съм изрично срещу сътворената " стратегия " досега. 

Накратко: както ще учим децата на вяра, по този начин и посредством поръчани на едро икони ще пазим пътищата от произшествия. 

Преди години един кмет беше сътворил сходна идиотшина: ръсеше някакъв пътен сектор със захар, с цел да нямало произшествия на него. 

Това, което е истинки тревофно, е отношението на институциите - били те просветителни или милиционерски - към религията. Тя не работи по този начин, тя не може просто да бъде " употребена при потребност ". 

Религията на първо място е правила. Може би тяхното съблюдаване от всеки един български жител би довело до понижаване на злополуките. Само че ние, въпреки да си татуираме кръстове, продължаваме да бъдем безбожници (тежко завещание от соц-а), които се обръщат към Бог единствено тогава, когато им би трябвало. 

И защото става дума за произшествия, дано напомним, че Георги Семерджиев, който с аудито си утрепа две млади девойки на " Черни връх ", се смяташе за мощно набожен човек - в дома му имаше толкоз икони, колкото и на бюрото на Фандъкова като беше кмет. И той е тъкмо толкоз набожен, колкото и институцията Министерство на вътрешните работи.

Мартин Димитров